Р Е Ш Е Н И Е
1095/12.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1300
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от кредитора
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД - ВРАЦА с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище гр.ВРАЦА,
ул. ***“ № 2, със законен представител: А.Ц.П. – управител, пълномощник: А.И.А.
– юрисконсулт срещу П.Т.К. ЕГН ********** ***.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор,
сумата от 714,83 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три
стотинки/ - главница за дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида
на името на С.З.М. за имот, находящ се в гр. Враца, ул. *** № 140, вх. А, ап. 6
за периода от 01.03.2012 г. – 02.03.2015 г.,
150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски по образувано съдебно дело
за събиране на вземането, 106,84 лв. /сто и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 19.01.2018 г. и законната лихва от 29.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лв. /двадесет и пет лева/ - разноски за заплатена държавна такса. Претендират се
разходите в заповедното производство и съдебното производство.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Предвид
неизпълнение на поети от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по описа на РСШ, по което е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, което е направено в законния срок.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото съдебно заседание. В писмени бележки посочва,
че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни. Претендира разноски и моли за
положително решение по делото.
Възражения на ответната
страна:
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от
ГПК, ответникът е подал
отговор на исковата молба.
П.К. по същество не
оспорва паричното задължение, но прави възражение за наличието на
погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание по същество на делото, ответникът
редовно призован не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: споразумителен протокол от 01.04.2015 г. между
„ВиК“ ООД – Враца и П.К., както и материалите по заповедното производство.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
На 01.04.2015г. между ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД ВРАЦА и П.Т.К. е сключен споразумителен
протокол. Ответникът, като потребител на „В и К“ услуги е поел задължение да
изплати дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида на името на С.З.М.
за имот, находящ се в гр. Враца, ул. *** № 140, вх. А, ап. 6 за периода от
01.03.2012 г. – 02.03.2015 г., както и разноските по образувано съдебно дело за
събиране на вземането. Според ищеца, длъжникът
изпълнил частично задължението по споразумението, като остава да дължи
претендираните суми.
Ответникът във възражението по чл.414 от ГПК и в отговора на
исковата молба, по същество не оспорва паричното задължение. Прави възражение
за наличието на погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като
се касае за задължения направени в периода от 01.03.2012г. до 02.03.2015г.
Сочи, че подписаният от него споразумителен протокол не е произвел никакво
правно действие, по отношение на правото му да оспорва вземането, поради
изтекла давност.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищцовата страна са предявен положителен установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Ищецът иска да
реализира защита, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на 864,83 лв. - главница и
106,84 лв. - мораторна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 19.01.2018
г., както и законната лихва от 29.01.2018 г. до изплащане на вземането.
Предявеният
установителен иск, съдът е приел за допустим, във връзка с редовно проведеното
заповедно производство. Ищецът следва да установи и да докаже наличието на основание, по
силата на което се твърди, че ответникът дължи процесната сума в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж.
За уважаването на главният
иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на формално споразумение между страните, със съдържание, съобразно
твърденията в исковата молба.
Исковата претенция,
която е последвала заповедното производство се основава на това, че между
страните е сключено споразумение с писмен протокол, с поемане на задължение от
страна на ответника, което той е изпълнил частично. Този протокол представлява
частен документ по смисъла на закона. Документът не е оспорен по реда на чл.193
от ГПК. Ответникът оспорва документа, но не като вярност, истинност, или
автентичност, а на извънпроцесуални основания.
Ето защо, предвид
установилата се съдебна практика, съдът приема исковата претенция за
основателна, поради следното:
Между страните не съществува спор, относно
факта, че ответникът е подписал посоченият документ. Споразумителният протокол
от 01.04.2015г., представлява частен документ, подписан от лицето, което го
издава. В този смисъл, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е
направено именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен
писмен документ, е автентичен и истински, като същият има формална доказателствена
сила относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на
факти, което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В
този смисъл е и постоянната съдебна практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по
дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело №
705/09 г. на IV г. о.
Съдът намира
направеното възражение за погасителна давност за неоснователно. Със споразумителният
протокол от 01.04.2015г., ответникът е признал съществуването на дължимото
вземане. Задължението не е погасено по давност, тъй като от
01.04.2015г.
е започнала да тече нова тригодишна давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД,
която не е изтекла към момента на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.01.2018 г. Само за пълнота, следва да
се отбележи, че към датата на сключване на протокола - 01.04.2015г.,
не е била изтекла
тригодишната давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, във вр. с ТР
№3/2011г. постановено на 18.05.2012 г. от ОСГК по т.д.№3/2011 г., тъй като
месечните задължения за периода от 01.03.2012 г. – 02.03.2015 г. са станали
дължими след 01.04.2012г.
По отношение на
иска за обезщетение за забава.
Претендира
се съществуване на вземане в полза на ищеца на парична сума в мораторна лихва
за периода от 01.08.2016 г. до 19.01.2018 г., представляващо обезщетение за
забава за сумата от 714,83 лева. Предвид уважената част от исковете,
обезщетението е коректно посочено и се равнява на 106,84 лв., поради което
претенцията следва да бъде уважена в този размер.
Съдът основава решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските:
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Т.К.
с ЕГН **********,***,
дължи на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД - ВРАЦА с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище гр.ВРАЦА, ул. ***“ №
2, със законен представител: А.Ц.П. – управител, пълномощник: А.И.А. –
юрисконсулт;
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №154/30.01.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№283/18г. по описа на РС-Шумен:
общо сума в размер на 971,67 лева, от които сумата от 714,83 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки/ - главница за дължима сума за
консумирана и неплатена вода по партида на името на С.З.М. за имот, находящ се
в гр. Враца, ул. *** № 140, вх. А, ап. 6 за периода от 01.03.2012 г. – 02.03.2015
г., сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет
лева/ - разноски по образувано съдебно дело за събиране на вземането, както и сумата
106.84 лв. /сто и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.08.2016 г. до 19.01.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.Т.К. с ЕГН **********,***, да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД - ВРАЦА с БУЛСТАТ ***, със
седалище гр.ВРАЦА, ул. ***“ № 2, със законен представител: А.Ц.П. – управител,
пълномощник: А.И.А. – юрисконсулт сума
в общ размер на 225,00 лева (двеста двадесет и пет лева), от които 200,00 лева,
представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 25,00
лeва - разноски в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№283/18г. по описа на
РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: