Р Е Ш Е Н И Е

674/6.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил. Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1307 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от С.А.А., с ЕГН**********,*** Българанов, ул.”***” №46, ет.3, ап.129 срещу А.И.А., с ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

Преди първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Молителката С.А.А. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. В.от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят А.И.А. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. В.от ШАК,, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в споразумението условия.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите С.А.А. и А.И.А. сключили граждански брак на 06.07.1991 год., като от брака си имали родени две деца, които към настоящия момент са навършили пълнолетие. От 2010 год. били във фактическа раздяла. Двамата живеели в семейно жилище, представляващо къща, находяща се в с.***, община Провадия, област Варна, което било напуснато и от двамата и никой от съпрузите не желае предоставяне на ползването върху същото.

При сключване на брака молителката не е променяла фамилното си име.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак от 06.07.1991 год., Пълномощни, Вносна бележка от 10.05.2018 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.А.А. и А.И.А. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да доплати разликата в размер на 15 лева.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.А.А., с ЕГН**********,*** Българанов, ул.”***” №46, ет.3, ап.129 и А.И.А., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №2/06.07.1991 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.А.А. и А.И.А. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо къща, находящ се в с.***, община Провадия, област Варна е напуснато от двамата и за в бъдеще никоя от страните не заявява желание за неговото ползване.

ІІ. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ІІІ. След прекратяване на брака съпругата С.А.А. няма да променя фамилното си име.

ІV. Разноските по делото се поемат от двамата молители поравно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща доплащане на държавна такса по делото до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: