Р Е Ш Е Н И Е

998/12.11.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1343/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК.

Образувано по искова молба, от М.Х. Иванова, като майка и законен представител на малолетното дете Е. И.Й., против И.Й.И., иск, с правно основание чл. 150 СК, за увеличаване на присъдена месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение № 409/15.05.2012 г., по ГД № 1071/2012 г., по описа на РС Шумен, с което в полза на детето Е. И.Й., с ЕГН **********, като се претендира първоначално определения размер от 90 лева да се увеличи на 200 лева месечно, с падеж първо число на месеца, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2018 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителния иск, твърдейки, че с Решение № 409/15.05.2012 г., по ГД № 1071/2012 г., по описа на РС Шумен, ответникът бил осъден да заплаща на детето, чрез ищцата, месечна издръжка в размер на 90 лв. От постановяването на решението до момента изминал времеви период от 6 г., през които детето е пораснало, а с това са нараснали ежедневните му потребности и необходимите средства за издръжка. Твърди се, че детето е ученичка в пети клас. Два пъти седмично посещава допълнителни уроци по английски език, за което майката заплащала 50 лв. месечно. Налагало се да бъде проведено ортодонтско лечение, за корекция на горна и долна челюст на детето, като до момента ищцата е платила 280 лева, за поставяне на шини. Твърди, че изцяло тя поемала всички разходи и по-голямата част от необходимата издръжка. В момента била по майчинство с другото си дете, което е от втори брак. Месечният й доход бил 380 лв. Счита, че са налице възможности от страна на ответника да плаща по-голям размер издръжка за детето. Твърди, че ответникът не само не се интересува какви са разходите и не ми помага в грижите за детето, но и не плаща редовно определената му от съда издръжка. Моли съдът да постанови решение, с което бъде осъден ответникът да заплаща за детето, чрез нея месечна издръжка в размер на 200.00 л***. по посочена банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини водещи до изменение или погасяване правото на издръжка. Не претендира разноски.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа исковата молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител намира иска за основателен до размер от 150 лв. месечно.

Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за раждане на Е. И.Й., издадено въз основа на акт за раждане № 0027/06.01.2006 г. от Община Шумен се установява, че родители на детето са ищцата М.Х. И.- майка и ответникът И.Й.И. – баща. С Решение № 409/15.05.2012 г. по ГД № 1071/2012 г. по описа на РС Шумен, бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното дете са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти, както и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. От служебна бележка с дата 11.05.2018 г., издадена от учителска кантора „Полином НН“ ООД гр. Шумен и от удостоверение изх. № 275/10.05.2018г. издадено от „Боц“ ООД гр. Шумен се установява, че детето посещава индивидуални уроци по английски език. От касови бонове, се установява, че са извършени разходи за дентални услуги и закупуване на стоки за задоволяване на ежедневните потребности на детето. От трудов договор на М.Х. И.се установява, че ищцата получава месечно трудово възнаграждение в размер на 336 лв. От приетата по делото справка за осигурителния доход на страните рег. № 16944/30.10.2018г. се установява, че ищцата в периода от месец януари 2018 г. до месец септември 2018 г. е осигурявана върху средно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., а ответникът през същият период не е осигуряван. От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля М. Д. К. – съпруг на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че непосредствените грижи за детето полага майката. Бащата взема детето в почивните дни. Заплаща присъдената му издръжка, но не винаги. Споделя, че ответникът има и друго дете, от предишен брак, което живее в гр. София и е пълнолетно. Заключението на рприетия по делото социален доклад е, че майкта полага добри грижи за детет. По съществото на делото заключение не е дадено.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на издръжката, дължима от бащата.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1. Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. Съгласно от Пост. № 5/1970 г., т. 19 на Пленума на ВС за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, за да се уважи искът по чл. 86 СК (отм.), сега чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Следователно основателността на предявената искова претенция, се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, а възможностите на родителя, полагащ грижи за детето, като друго ограничение или условие, което да се спазва при определяне размера на издръжката, по смисъла на разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1., не следва да се отчитат.

В разглеждания случай, от присъждането на предходната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал период от около шест години. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за пълноценно развитие, поради което са необходими средства за учебни помагала и за участие в извънучебни мероприятия, но от анализа на доказателства не се установи майката да заплаща допълнителни средства освен необхдимите ежедневни. През процесния период несъмнено са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед промяната във възрастта. При преценка на събраните доказателства, съдът съобрази даденото тълкуване на закона в ППВС № 5/31.11.1981 г. за изменение и допълнение на ППВС № 5/1970 г., съгласно което нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят при съобразяване на обстоятелството, че издръжката не бива да стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й.

По делото не бяха събрани доказателства дължащият издръжката родител да има други алиментни задължения. По-големите възможности на дължащия издръжката родител обуславя присъждането на по-голям размер - в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.. При определяне на предходния размер издръжка съдебния състав е съобразил възможностите на родителите, като е приел, от представените по делото доказателства бащата може да плаща издръжка в размер на 90 лв. Анализът на събраните в настоящото производство доказателства, относно материалните възможности на ответника, сочи, че за периода януари – септември 2018 г., той не е осигуряван. При тези доказателства съдът счита, че не е налице трайно нарастване във възможностите на ответника, поради което намира, че издръжката на детето следва да бъде увеличена пропорционално на възможностите на дължащия издръжката родител или с 80 лв., като следва да се уважи в тази част, а за остатъка до претендираните 200 лв. да се отхвърли, като неоснователен. Съдът съобразява този увеличен размер на издръжката, както с изложеното по – горе в смисъл, че тя не бива да насочва издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс, т. е. да стимулира използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й, така и с това, че с този размер на издръжката се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно, а определянето на нисък размер, би попречило за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото, в който смисъл са задължителните указания дадени в ППВС № 5/31.11.1981 г., т. 1. Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника, доколкото е в трудоспособна възраст. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска.

Относно разноските.

Страните не претендират разноски. При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК, при иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, 4 % върху сбора на увеличения размер на платежите за три години, общо сумата 115,20 (сто и петднадесет лева и 20 ст.) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 300 лева възнаграждение за особен представител, определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платени от бюджета съда, и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Относно присъдените издръжки следва да се постанови предварително изпълнение на решението, на основание 242, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Изменя размера на постановената по ГД № 1071/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от И.Й.И., с ЕГН **********, адрес: ***, в полза на малолетното дете Е. И. Й., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Х.С.-К., с ЕГН **********, като я увеличава от 90,00 лв. (деветдесет лева) на 170,00 (сто и седемдесет) лева считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2018 год., с падеж - първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, платима по банкова сметка *** ***, в „УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, като отхвърля предявеният иск за разликата над 170 лв. до пълния предявен размер от 200 лв., като неоснователен.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Осъжда И.Й.И., с ЕГН **********, адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 115,20 (сто и петднадесет лева и 20 ст.) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 300 лева възнаграждение за особен представител, определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платени от бюджета съда и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 19.11.2018 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: