Р Е Ш Е Н И Е
766/17.8.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание
на шести август, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Д. Димитров
при
секретаря Т. Т., като разгледа ГД
№ 1352/2018 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство,
по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано
по искова молба, от Н.Г.Н.,***, в която, в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени
както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като незаконосъобразно, дисциплинарното
наказание „Уволнение“ наложено на Н.Г.Н. и отмяна на Заповед № 63/13.03.2018г.
на Главен изпълнителен директор на „Херти“ АД гр. Шумен, с която трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено; 2/конститутивен иск, с правно основание
чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на Н.Г.Н. на заеманата преди
уволнението длъжност „водач, мотокар“ в Дирекция „Управление на веригата за
доставки“, склад „Материали“ в гр. Плиска, код по НКПД 8344 2004; 3/осъдителен
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът
да плати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението за периода от 14.03.2018 г. до 24.04.2018 г. /датата на
постъпване на нова работа/, изменен по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК в съдебно заседание относно размер на 947.15
лв., ведно с искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 14.05.2018 г. до окончателно плащане.
Ищецът
обосновават исковата си претенция твърдейки, че имал сключен с ответника
сключен трудов договор и бил назначен в Дирекция „Управление на веригата за
доставки“, склад „Материали“, гр. Плиска на длъжност “Водач, мотокар”. На
14.03.2018 г. му била връчена Заповед за Дисциплинарно уволнение №
63/13.03.2018г., по реда на чл. 190, ал. 1, т. 4, и чл. 188, т. 3 от КТ. В
Заповедта било изложено, че на 07.03.2018 г. бил извършил кражба на имущество,
собственост на работодателя, а именно, водопроводен сифон и меки връзки и
нерегламентирано изнасяне на други материали с цел да набави за себе си облага.
Според работодателя му този състав на нарушение на трудовата дисциплина било по
чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - „Злоупотреба с доверието на работодателя”. Това
нарушение било установено чрез средствата за видеонаблюдение и докладвано от Ж.
П. - Директор на Дирекция „Управление на веригата за доставки”. Твърди, че не е
съгласен с изложеното в заповедта и затова в законоустановения срок я обжалва.
Твърди, че в началото на месец март 2018 г. в Дирекция „Управление на веригата
за доставки” гp. Плиска, започнали ремонтни дейности на една от баните,
предназначена за персонала. Всички строителни отпадъци - счупени мивки,
облицовъчни керамични плочки и др. се изхвърляли на нарочно уредено за това
сметище, от където след това се изнасяли извън района на дирекцията. Не си
спомнял точно деня, по вероятно е този посочен в обжалваната заповед 07.03.2018
г., когато преминавайки покрай сметището видял една сравнително запазена мека
връзка, която свързвала сифона на мивката с тръбата за отвеждане на мръсната
вода. Помислил че може да послужи за нещо в работата, взел я и я оставил, не в
неговото лично шкафче, а на рафт в общото помещение, където се намират личните
шкафове на около осем негови колеги. Бил забравил за случилото се докато не бил
извикан и му съобщили, че е извършил кражба. Изискани са му обяснения и на
другия ден му връчили заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди, че не е
вземал водопроводен сифон, който е описан в заповедта, а само една мека връзка
изхвърлена на сметището, като счита че цената й е 0.70 лева. Не е изнасял нищо,
нито е правил кражба. В него никога не е била налице воля да вземе чужда вещ.
Намира, че изпълнителното деяние „кражба” по своята природа и правна същност е
термин от наказателното право. За да е налице такова деяние, следва то да бъде
доказано с всички предвидени /изчерпателно изброени/ в НПК доказателства. Като
начало започвало с Постановление на прокурор за образуване на досъдебно
производство, продължава с разследване от съответният разследваш орган и
приключва с обвинителен акт и присъда. От друга страна намира, че за да е
налице злоупотреба с доверието, ако изобщо в настоящият случай има наличие на
такова се изисква вещта предмет на това деяние да е поставена в пряка и
причинно - следствена връзка в предмета и в служебните задължения на работника.
Моли да бъде признато дисциплинарното му уволнението със Заповед № 63 от
13.03.2018 г., считано от 14.03.2018 г. на Главен изпълнителен директор на
„Херти“ АД, гр. Шумен, за незаконно и да бъде разпоредено нейната отмяна. Да
бъде възстановен на предишната си работа – „Водач, мотокар”. Да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати обезщетението през което е останал без
работа, считано от датата на прекратяване до 14.03.2018 г. датата на
постъпването на нова работа - 24.04.2018 г., както и законната лихва върху тази
сума считано от датата на завеждане на иска - 14.05.2018 г., до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В
писмен отговор на исковата молба, ответникът намира исковете за допустими, но
неоснователни. Признава, че между страните е имало валидно трудово
правоотношение възникнали по силата на трудов договор сключен на 11.04.2016 г.,
след подадено от ищеца заявление за постъпване на работа 11.04.2016 г., от със
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя за длъжността „водач,
мотокар” с код по НКПД 8344 2004. Твърди, че в последствие били подписани три
допълнителни споразумения към основния трудов договор, като се е променяло само
месечната работна заплата. Счита, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено при спазване изискванията на Кодекса на труда. Претендира разноски.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, страните чрез
процесуалните си представители, а ищецът и в представената по делото писмена защита, по реда и в срока
по чл. 149, ал. 3 ГПК, поддържат изразените
становеща.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е прието за безспорно между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3,
че преди прекратяване на трудовото правоотношение е бил наличен валиден трудов
договор между Н.Г.Н. и „Херти“ АД. Съгласно Допълнително споразумение от
02.10.2017 г. /л. 29 по делото/ се установява, че ищецът е заемал
длъжността „водач мотокар“ с място
на работа Дирекция на веригата за доставки/склад материали в гр. Плиска при ответното
дружество. От Длъжностна характеристика за длъжността „водач, мотокар“ /лист
34 от делото/, се установява,
че ищецът е бил длъжен: да управлява мотокар;
извършва зареждането и дребни поправки на същия; да
спазва техническитс правила за преминаването на мотокара в цеховете, между
цеховете и на територията на предприятието; да
отговаря за техническото състояние на превозното средство;
да участва в товаренето и разтоварването на суровините, материалите,
полуготовата и готовата продукция; да
отговаря за тяхното стопанисване;
подрежда, обозначава, маркира и етикира стоката в складовете спазвайки
процедурите за съхранение, съгласно системата за управление на качеството и да
изпълнява и други задачи поставени от прекия ръководител или директора.
По делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит
на свидетелите Д. И. и Ж.
П., служители в ответното дружество кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, от чиито показания се
установява, че при преглед на записи от камери за видеонаблюдение в района и
помещенията на предприятието свидетеля Д. И. е констатирала ищецът да демонтира мека
връзка
от свалена и оставена на съхранение мивка, както и да изнася от скада греди, които следвало
да бъдат върнати на доставчиците. От Декларация
/л. 44 по делото/ се установява, че считано от 11.04.2016 г.
ищецът е дал изрично съгласие за извършване на
видеонаблюдение чрез видеозаснемане по време на работа, в производствените
помещения и района на производствената база, както и в офиса на фирмите „Херти“
АД и „Тихерт” ЕАД, с цел контрол на работния процес, спазване на работното
време и превенция на злоупотреби с доверието и доброто име на работодателя, в
т. ч. кражби, за целият период на paбота, както и съгласие
записите от видеонаблюдението да се използват от работодателя при търсене на
всякакъв вид отговорност. По повод установеното чрез записа от камерата за
видеонаблядение, свидетелят Ж.
П. в присъствието на свидетеля Д. И., проведел
разговор с ищеца, който ехидно се усмихвал и на въпрос дали е направил това което се вижда на записа заявил,
че не е взел меката връзка с цел кражба, а
само да я прибере в тяхната стая, като отговорил: „Да бе да, добре. Смъкнал съм я и кво“, след което обещал „Да, да ще ви я дам“, но не го е сторил.
Доколкото
показанията на тези свидетели относно констатираното нарушение, са непротиворечиви и взаимно допълващи се, почиват на преки
впечатления и кореспондират, както помежду си, така и с останалия събран
доказателствен материал, настоящият
състав намира, че следва в съвкупност да бъдат кредитирани изцяло.
Във връзка установеното в ответното дружество на 07.03.2018 г. чрез средствата
за видеонаблюдение със Заповед № 63/13.03.2018 г., връчена на
14.03.2018 г., на ищеца е наложено
наказание по чл.
188, т. 3 КТ „Дисциплинарно уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - „Злоупотреба
с доверието на работодателя”, обосновано с това, че
на 07.03.2018 г. ищецът е извършил кражба на имущество,
собственост на работодателя, а именно, водопроводен сифон и меки връзки и
нерегламентирано изнасяне на други материали с цел да набави за себе си облага.
Във
връзка с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на 09.03.2018
г. от ищеца са взети Писмени
обяснения /л. 27 по делото/, в които същият не отрича, че е
взел въпросната вещ, но твърди, че не я взел с цел кражба.
Във връзка с исковата претенция за изплащане на обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа вследствие на
уволнението, по делото е допусната
ССЕ, от заключението на която се установява, че дължимото от ответника
обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 14.03.2018 г. до 23.04.2018 г. е в
размер на 947.15 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от
14.05.2018 г. до 06.07.2018 г. е в размер на 14.22 лв. По делото е допусната
съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че цената
на „гъвкава връзка за мивка“ е 0.69 лв.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Относно
обуславящият иск с правно
основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ.
При предявен иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1
КТ, в тежест на ищеца е да установи, сключване на трудов договор с ответника е, че
трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната заповед. В тежест на ответника е да установи, че законосъобразно
е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че
заповедта му е законосъобразна, както и че
са спазени всички процедурни правила за налагане на
дисциплинрното наказание.
В настоящото производство е прието за безспорно
между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че преди прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е бил страна по валиден
трудов договор от 11.04.2016 г. с ответника, по силата на който е
заемал длъжността „водач,
мотокар“ в склад материали гр. Плиска,
за неопределено време, както и, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното
дружество е прекратено с обжалваната Заповед
№ 63/13.03.2018 г., за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение
първо КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя“.
Налагането
на дисциплинарното наказание съдът счита, че е станало по предвидената в КТ
процедура. Дисциплинарното нарушение е извършено и установено на
07.03.2018 г. Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя на 13.03.2018 г.,
като заповедта за уволнение е връчена същият ден –
следователно преклузивните сроковете
по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени. Представиха се доказателства
за това, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ - преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени доказателствата: за
деянието на 07.08.2018 г., в
рамките на дисциплинарното производство, ответникът е изискал обяснения от ищеца, като е дал срок - 2 работни дни /л. 25 от делото/.
Ищецът от своя страна на 09.03.2018 г. е дал пред
работодателя си писмени обяснения /л. 27 от
делото/.,
в които е изложил своите съображения относно извършеното.
При
това положение, след като не са налице условия и предпоставки за отмяна на
дисциплинарното наказание на процесуално основание по реда на чл. 193, ал.2 КТ съдът следва да разгледа същото по същество.
Обжалваната
Заповед № 63/13.03.2018 г., с която на ищеца е наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“ е в
писмена форма и е мотивирана - съгласно
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа
описание на фактите, при които е било извършено нарушението,
времето на извършване на нарушението, вида на наказанието и правното основание,
като работодателят е преценил и законовите критерии по смисъла на чл. 189, ал. 1
КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника.
Когато се претендира незаконност на дисциплинарно
уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние
(действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина,
каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно
наказание, като не е обвързан
от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е
посочил в заповедта за уволнение.
В процесния случай претендираното деяние, отразено в обжалваната заповед, съответства на събраните по делото
доказателства. Работодателят е квалифицирал деянието по чл. 190,
ал. 1, т. 4,
предл. 1 КТ - „злоупотреба
с доверие“. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1,
т. 4, предл. 1 КТ предвижда възможност,
при допуснато нарушение, изразяващо се в „злоупотреба
с доверие“ работодателят да ноложи на работника дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно установената съдебна практика „злоупотреба
с доверието на работодателя“, по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, е умишлено
нарушение на трудовите задължения, изразяващо
се в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на
определена облага за работника/служителя или за другиго или за увреждане на
работодателя. То е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя
преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя - в този смисъл е Р. № 232/02.05.1995 г., ГД №
1209/94 г., III
г. о. на ВС. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е именно злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието е налице не само
когато работникът е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е
извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие – пример в Р. № 516/28.06.2.10 г., ГД 94/1909 г.,
III г. о. на ВКС.
В
настоящия случай съдът намира, че по делото еднозначно се установява, че
ищецът е извършил посоченото в обжалваната заповедт
дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 190,
ал. 1, т. 4,
предл. 1 КТ: „Злоупотреба
с доверието на работодателя“ – умишлено и преднамерено е злепоставил
отношенията между работник и работодател и е компрометирал оказаното
му доверие,
без да е извлечена съществена имотна
облага - в този подобен смисъл е Р. № 177/11.07.2012 г., ГД
№ 193/2011 г.,
4 г. о. на ВКС. Извършеното нарушение само по себе си не е тежко, тъй като
щетата не е голяма нито пряко е застрашено имуществото на
работодателя, но обещанието да върне и последвалото невръщане на
отнетата вещ е показателно за отношението на ищеца към имуществото на
работодателя. Твърдението, че е оставил процесната „гъвкава връзка за мивка“ на рафт
в общо помещение не са подкрепени от никакви доказателства. Не е без значение и устанавимото
от разпита на свидетеля Десислава Иванова отношението на ищеца при констатиране на нарушението, който на въпроса дали е
направил това което се вижда на записа от камерата за видеонаблюдение,
ехидно се усмихвал и заявил: „Да
бе да, добре. Смъкнал съм я и кво?“. Това отношение обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. С издаването на
обжалваната заповед работодателят законосъобразно е упражнил правото
си да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, поради което предявеният иск за признаване на
уволнение за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Твърдението на ищеца, предвид че в процесната заповед е посочено, че е
уволнен заради извършена „кражба“ на имущество на работодателя, което по
същност и правна природа е термин от наказателното право, поради което счита,
че следва да бъде доказано с всички предвидени /изчерпатело изброени/ в НПК
доказателства, настящият състав на ШРС намира за несъстоятелно - упражненото от
работодатела право да наложи дисциплинарно наказание е заради „Злоупотреба
с доверие“, което маже да намери своето проявление и чрез
отношението на работника към имуществото на работодателя, което подлежи на
доказване с предвидените в ГПК доказателствани средства, а използването на
термин от наказателното право не е довело до ограничаване правата на наказания
работник, нито е довело до неразбиране от същия за какво е наказан.
Твърдението, че след като процесната „гъвкава връзка за мивка“ не е в кръга на поверените
му вещи да пази или управлява, съобразно длъжностната характеристика, поради
което за нейната липса не може да бъде наказан, също е несъстоятелно доколкото „Злоупотребата
с доверие“, във формата отношение на работника към имущество на
работодателя следва да се преценява към цялото, а не само спрямо това което му
е пряко поверено. Отделно от това настящият състав на ШРС намира, че мотивите
на работодателя да упражни предоставената му от закона дисциплинарна власт,
както и обстоятелството, че трудовото възнаграждение на ищеца е било системно и
регулярно увеличавано, са ирелевантни в настоящото производство.
Относно
обусловените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид акцесорния характер спрямо обуславящия иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ обусловените искове за възстановяване на предишната
работа и за присъждане на обезщетение поради незаконно
уволнение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от
14.03.2018 г. до 24.04.2018 г. /датата на постъпване на нова работа/, в размер
на 947.15 лв., ведно с искане за присъждане на
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.05.2018 г. до
окончателно плащане, също се явяват
неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Относно
разноските по делото:
Доколкото
настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите и същите не плащат такси и разноски по
производството, то ищецът не дължи държавна такса и разноски, които следва
да останат за сметка на държавата. В същото време безплатността на
производството за работника/служителя се
отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но не го
освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна, когато
тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия
случай.
В настоящият случай в отговора на исковата молба другата страна претендира разноски,
но до приключване на съдебното дирене в настоящото
призводство не представя доказателства за размер и плащане, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. от АК Шумен, против „ХЕРТИ“ АД, гp. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Антим I”, №
38, конститутивен
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като
незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Уволнение“ наложено на ищеца
и отмяна на Заповед № 63/13.03.2018 г. на Управителя на ответното дружество,
с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. от АК Шумен, против „ХЕРТИ“ АД, гp. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Антим I”, №
38, конститутивен
иск, с правно основание чл.
344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност: „водач мотокар
“, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният от Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. от АК Шумен, против „ХЕРТИ“ АД, гp. Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Антим I”, №
38, осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от
14.03.2018 г. до 24.04.2018 г. /датата на постъпване на нова работа/, в размер на 947.15 лв., ведно с искане за присъждане на
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.05.2018 г. до
окончателно плащане, като неоснователен.
Разноските
по делото остават за сметка на Държавата.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 20.08.2018г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: