Р Е Ш Е Н И Е

794/10.9.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1353 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод иск от непълнолетната С.Д.Р. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А.Е.Д. с ЕГН ********** и двете с адрес *** предявен срещу Д.Р.Д. с ЕГН ********** ***. Правното основание на иска е по чл.150 от СК за увеличаване на присъдената месечна издръжка по гр.д.№ 2404/2013г. на ШРС от първоначално определения размер от 100 лв. на 200 лв.

В молбата се излага, че с Решение по гр.д. № 2404/2013г. по описа на ШРС ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно. От определянето на тази издръжка са изминали пет години, като понастоящем С. е вече на 16 години. И двамата ѝ родители имат деца от вторите си бракове, за които да се грижат и издържат. В заключение си моли размера на издръжката да бъде увеличен от 100 лв. на 200 лв., платими по посочена изрично банкова сметка, ***да до настъпване на законна причина, водеща до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

В законоустановения срок бил депозиран писмен отговор от ответника, в който се признава частичната основателност на претенцията за издръжка, като се сочи, че ответника може да изплаща такава в минималния размер по закон. Посочва се, че ответника сам се грижи за друго малолетно дете и моли съда да съобрази размера на дохода му, за което представя доказателства и да постанови решение, с което да отхвърли иска или в условията на алтернативност да го уважи частично.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. К. от ШАК, която счита, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. Р.М.от ШАК, която поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на иска или в условията на алтернативност за уважаването му до минимално определения в закона размер за размера на издръжките, обвързани с размера на минималната работна заплата за страната. Моли за присъждане на съдебни разноски.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Непълнолетната С.Д.Р., родена на ***г. е дете на страните. Видно от приложеното гр.д. № 2404/2013г. по описа на ШРС с Решение № 970 от 12.12.2013г., влязло в законна сила, размера на определената дотогава месечна издръжка бил увеличен от 60 лв. на 100 лв., считано от датата на завеждане на иска – 20.08.2013г., до настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на съответния месец.

С писмения отговор на ответника е представено Удостоверение за раждане на С.Д.Д., роден на ***г. от майка Г.С.Ш.-Д.и баща ответника Д.Р.Д.. Представено е и Решение № 3936 от 13.11.2017г. по гр.д. № 17482/2017г. по описа на РС-Пловдив, видно от което брака между двамата е прекратен, като родителските права са присъдени на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 13.11.2017г.

Приложено е доказателство за размера на реализирания от майката на непълнолетната средномесечен доход в рамките на календарна година, а именно 925.22 лв., видно от Удостоверение изх. № 4216/26.04.2018г., издадено от „Теси“ ООД. Ответникът от своя страна представя Удостоверение изх. № 1/02.07.2018г. от „Ейнджъл Дизайн“ ЕООД, видно от което за календарната година средното му брутно възнаграждение е в размер на 444.75 лв.

По делото е изготвен социален доклад, от който става ясно, че непълнолетното дете живее, заедно с майка си, нейния съжител и 8 годишната си сестра. Към настоящия момент основните грижи за детето полага неговата майка.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустим.

По основателността на иска: С Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970г., е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. С ППВС № 5 от 30.11.1981г. се изменя и допълва Постановление 5/1970г. Цитираните ППВС представляват задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, тъй като въпросите разгледани в тях по отношение на определяне на първоначална издръжка и нейното изменение в последствие са меродавни и към момента. Състави на ВКС развиват съдебната практика и в решенията си се позовават на посочените постановления, черпейки аргументи от мотивите изложени в тях. Така в Решение № 154 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1435/2012г. на ВКС се сочи, че при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В този смисъл са и Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010г. III г.о., Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 341 от 01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о.

Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от пет години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в стрната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са и повече средства за учебни помагала и пособия, които са база за неговото пълноценно развитие. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Същевременно с оглед отчитане спецификата на всеки конкретен случай, следва да се съобрази и трайното изменение на обстоятелствата по отношение на даващия издръжката ответник Д.Д.. В настоящия случай е налице промяна, настъпила след постановяване на решението за присъждане на увеличената издръжка на 100 лв., а именно присъждане упражняването на родителските права над малолетния му син, като решението по делото е влязло в законна сила на 13.11.2017г. В решение № 131 от 01.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6927/2014г. III г.о. се приема, че след като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то ако дължащия издръжка има друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, същото съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете. Горното разрешение е съобразно задължителната практика на ВКС, според която при преценката относно възможността на дължащия издръжка се изследват много обстоятелства, включително има ли той задължения за издръжка към други лица. Затова съдът намира, че е налице изменение на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена, като определя общ размер от 220 лв., като ответникът следва да плаща 140 лв., а майката в останалата ѝ част до пълния размер. Размера на издръжката, дължима от майката е в по-нисък такъв, защото не само се отчита факта, че майката полага основно грижи за детето, но и също и че се грижи за друго малолетно дете, като изложените по-горе съображения намират място и тук и не следва да бъдат преповтаряни.

Ето защо съдът намира иска за основателен, но в посочения по – горе размер. Претендирания размер от 200 лв. от стрна на ищцата не беше доказан по делото, тъй като не бяха ангажирани доказателства за настъпването на съществена промяна в доходите на бащата, както и на обстоятелствата по отношение на детето (извън възрастта или икономическите условия в страната), които да обосновават издръжка в претендирания размер. Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 14.05.2018г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по посочената банкова сметка ***, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основание чл.150 от СК в размер на 57.60 лв., както и 70 лева адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.

Предвид, че иска е уважен частично, то ищецът дължи на ответника направените от него разноски в размер на 39 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и адвокатско пълномощно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ размера на постановената по гр.д.№ 2404/2013г. на ШРС издръжка, дължима от Д.Р.Д. с ЕГН ********** *** в полза на непълнолетната С.Д.Р. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А. Е.Д. с ЕГН ********** и двете на адрес ***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лв. (сто лева) на 140 лв. (сто и четиридесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2018г., платима по банкова сметка *** ***ло на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК, във връзка с чл.143, ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 140 лв. до пълния му размер от 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 57.60 лв. ( петдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на С.Д.Р. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А. Е.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 70 лв. (седемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от иска и представен списък за разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Д.Р. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А. Е.Д. с ЕГН ********** да заплати на Д.Р.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 39 лв. (тридесет и девет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно отхвърлената част от иска и представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 11.09.2018г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: