Р Е Ш Е Н И Е

831/28.9.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и пети септември, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Т.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1356 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Ищцата заявява, че от съжителството си страните имат малолетно дете - Г. Т. Г., ЕГН **********. Ищцата твърди, че ответникът припознал детето и от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. доброволно плаща по 100лв. Бащата имал контакти с детето в присъствие на майката спорадично и когато той сметнел за нужно. Детето не разпознавало баща си и не било оставяно само с него. Твърди, че ответникът работи като тракторист и получава добра заплата. Заявява, че тя получава обезщетение за отглеждане на дете в размер на 380лв.

Иска да бъде постановено решение, с което на майката И.А.И., ЕГН **********, да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето Г. Т. Г., ЕГН **********; да бъде определено местоживеенето по отношение детето Г. Т. Г., ЕГН ********** на адреса на майката И.А.И., ЕГН **********; да бъде определен режим на лични контакти на ответника Т.И.Г., ЕГН ********** с детето Г. Т. Г., с ЕГН **********-до навършване на тригодишна възраст на детето - ***г. всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 13 часа, с присъствието на майката; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 17 часа, без преспиване; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници през всяка нечетна година; Великденските празници през всяка нечетна година; да бъде определен размер на месечна издръжка, платима от ответника Т.И.Г., ЕГН ********** чрез майката, в размер на 200лв. за детето Г. Т. Г., ЕГН **********, считано от 01.05.2018г. с падеж 5-то число на съответния месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяко закъснение;

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор. В отговора заявява, че признава предявения иск за издръжка по основание, но го оспорва по размер. Твърди, че ежемесечно плаща издръжка в размер на 100лв. и от м. май работи в ППЗК „Мадарски конник“ с. Мадара, но доходите му намалели. Сочи, че през м. август 2018г. очаква раждането на второто си дете и претендирания размер за издръжка от 200лв. му е непосилен. Представя доказателства за доходите си .

В съдебно заседание ищцата се явява лично и адв. Ш. при ШАК, ответникът не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат син Г. Т. Г., ЕГН **********, който е на 2 години. Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане на Г. Т. Г., ЕГН **********, роден на ***г., на 2 навършени години е, че ищцата и ответникът са негови родители.

От изготвения социален доклад по делото от Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се установява, че условията в дома на майката са добри. Социалният работник сочи, майката е в състояние да гарантира здравните, образователните, емоционалните и социалните потребности на детето .Разпитаните в съдебно заседание свидетели на ищцата –Д. и М. сочат, че майката се грижи за детето сама и че бащата не осъществява контакти с него но праща всеки месец пари.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на майката, като ответникът се противопоставя на искането за определяне на родителски права и заявява в съдебно заседание, че може да плаща издръжка само в размер на 100лв.

Установи се по делото, че родителите на детето са живели на семейни начала и са разделени от м.юни, 2016г. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата, като тя получава помощ от своята майка и сестра си .

При разделеното живеене на родителите, липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, като следва да се държи сметка за интересите на детето. Понятието „интереси на детето” включва необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение при преценката на интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с всестранното развитие на детската личност. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права, е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите, желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето- факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; от значение е полът и възрастта на детето– в случая детето е момче на 2 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима; социално обкръжение – социалната среда е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права; подкрепа на близки и роднини; жилищно-битови и други материални условия на живот.

По въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e налице практика на ВКС по чл.290 от ГПК - решение №21/30.01.2014г. по гр.д.№5451/2013г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011г. по гр. д. № 1420/ 2010г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012г. по гр.д.№ 522/ 2011г., ІІІ г.о. и решение № 129/ 19.06.2013г. по гр.д. № 1119/ 2012 г., ІІІ г.о., решение №116/16.4.2014г. по гр.д.№5156/2013г., ІV г.о., и други. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59, ал.6, изр.1 СК, възпроизвежда изискването по чл.106, ал.3 от СК от 1985г. отм. Поради това, при дела, с които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът следва да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. В конкретния случай обаче, видно от изложеното в отговора на исковата молба, бащата не заявява желание относно упражняването на родителските права, съгласен е те да се предоставят на майката, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител за становище.

Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, прецени, че към момента най-благоприятна за развитието на детето е социалната среда в дома на ищцата. След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на детето, съобразявайки и становището на социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето да живее при своята майка, която ще упражнява родителските права по отношение на него, като следва да се определи местоживеенето на детето в жилището й, на посочения по делото адрес .

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе, при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва:

до навършване на тригодишна възраст на детето - ***г., всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 13 часа, с присъствието на майката;

след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца - от 9 часа до 17 часа, без преспиване; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници през всяка нечетна година; Великденските празници, през всяка нечетна година;

При определяне на размера на необходимата издръжка за детето, настоящият състав съобрази възрастта му - на 2г., и нуждите му и материалните възможности на двамата родители. Изясни се по делото, че ищцата към датата на съдебното заседание е в неплатен отпуск по майчинство и получава само детски добавки. Установи се по делото и от социалния доклад, че ответникът, към датата на съдебното заседание има алиментни задължения за още едно дете- на 2 месеца. От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът реализира среден брутен доход от 645лв. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето, в размер на 260лв., от които бащата следва да заплаща по 160,00лв. месечно, а останалите 100лв. следва да се поемат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Размерът на така определената издръжка с падеж – 1-во число на месеца, се дължи от 01.05.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 200 лв. като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, в общ размер на 230,00 лева.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата, разноски за адвокатски хонорар и държавна такса, съразмерно с уважената част на исковете, в общ размер на 306 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Т. Г., ЕГН **********, на майката И.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Г. Т. Г., ЕГН **********, на адреса на майката И.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.И.Г., ЕГН **********, с детето Г. Т. Г., ЕГН **********, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето - ***г. - всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 13 часа, с присъствието на майката;

след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета неделя от месеца, от 9 часа до 17 часа, без преспиване; 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници- през всяка нечетна година; Великденските празници - през всяка нечетна година;

ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на Г. Т. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160лв /сто и шестдесет/ лева, считано от 01.05.2018г, с падеж 1-во число на месеца, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 200лв. /двеста лева / лева, като неоснователен и недоказан .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка, в общ размер на 230,00лв./двеста и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН ********** да заплати на И.А.И., ЕГН ********** разноски за адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 306 лв.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: