Р Е Ш Е Н И Е

713/16.7.2018г. , Гр.Шумен

Шуменски районен съд, пети състав , в публично заседание проведено на четиринадесети юни , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : Зара Иванова

при участието на секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията-докладчик гражданско дело №1371/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 , ал. и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от Териториално поделение на НОИ – Шумен срещу Л.И.П., в която посочва , че считано от 05.01.2016 г. до 04.12.2016 г., на ответника било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 13.84 лв. дневно, което, след подадено на 10.01.2016 г. Заявление от ответника, одобрен от Директор Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен бизнеспроект и сключен на 23.02.2016 г. тристранен Договор между ищеца, Агенцията по заетостта и ответника, било прекратено, а остатъкът трансформиран и под формата на еднократна парична сума от фонд „Безработица“, в размер на 6 272,48 лв., преведен по посочена от него банкова сметка. ***, че ответникът не изпълнил поетите задължение, поради което с писмо от 21.06.2016 г., получена лично на 28.06.2016 г., бил поканен да възстанови доброволно в 14-дневен срок получената по договора сума, ведно с договорена неустойка. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да плати общо сумата 6 828,34 лв., от която: 6 272,48 лв. получената по договора еднократна парична сума от фонд „Безработица“ , представляваща неустойка , в размер на мораторна лихва върху главницата, в размер 555,86 лв., за периода от 21.06.2016 г. до 12.05.2017 г., както и законна лихва върху общо претендираната сума от датата на исковата молба до окончателно плащане. Не претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор, като намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва, че на 23.04.2016 г., между двете страни има сключен валиден договор, пораждащ определени права и задължения. Не оспорва, че по силата на договора му е изплатена сумата от 6 272,48 лв., с цел започване на дейност по одобрения бизнес-проект. Твърди, че в уговорените срокове започнал изпълнението на дейността като регистрирал „Риск Проект 2016“ ЕООД и представил в Дирекция „Бюро по труда“ документ за актуално състояние. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се доказва , че между ищеца и ответника , както и трето по делото лице - Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен (АЗ –Шумен ) , е сключен тристранен договор , с предмет „предоставяне от страна на ТП на НОИ на еднократна парична сума от фонд „Безработица „ , в размер на цялото или остатъка от дължимото парично обезщетение за безработица , на което има право безработния , след одобряване на бизнес проект за стопанска дейност. Не е спорно и обстоятелството , че след одобрения бизнес –проект и сключване на Договора , от ТП на НОИ , на ответника е предоставена сумата 6 272,48 лв. Характерът , видът и икономическата обосновка на стопанската дейност следва да са определени в одобрения бизнес проект , който е неразделна част от договора „. Тук е мястото да се отбележи , че са неоснователни възраженията на ответника , че е налице процесуално нарушение , състоящо се в неучастие като страна по делото на Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Шумен третата страна по договора , която според ответника е задължителен другар. При анализ на съдържанието на договора става ясно , че всяка от страните по договора има ясно определени права и задължения . Възложител , съобразно договора е АЗ –Шумен, но платец , съответно носител на вземането за неустойка е настоящият ищец . Дори и да се приеме , че е налице другарство , то не е задължително , т.к. след като в теорията и съдебната практика категорично е прието , че солидарните кредитори не са задължителни другари , още в по-голяма степен следва да се приеме , че в настоящата хипотеза , в която кредитор на паричното вземане е ищеца , неучастващата страна АЗ –Шумен е задължителен другар. Използваният в договора израз „ възложителят (АЗ) се задължава своевременно да уведомява ТП на НОИ за завеждането на дело за събиране на дължимите суми при неизпълнение на сключения договор , с оглед конституирането на ТП на НОИ в процеса , означава единствено , че ако АЗ заведе дело е длъжна да уведоми ТП на НОИ Това задължение има значение само за вътрешните отношения между тези две страни по договора , т.к. „уведомяването“ не е процесуално действие и не може да рефлектира върху развитието на делото . От друга страна , липсват специални изисквания при завеждане на дело от настоящият ответник , ето защо съдът намира , че не е допуснато процесуално нарушение .

Ищецът твърди , че ответникът не е изпълнил задълженията , определени в чл.4.2.1 , 4.2.3 и 4.2.4. Според посочените договорни клаузи , ответникът е следвало в срок до 01.05.2016г. да представи в Д“БТ“ следните документи : копие от документа за регистрация или ЕИК , съгласно чл.23 от ЗТР или извършена регистрация по друг законов ред , писмена информация от органа по приходите , относно обстоятелствата по данъчно-осигурителната сметка по чл.87 , ал.5 от ДОПК , както и копие от декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл.1 , ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица , българските граждани на работа в чужбина и морските лица . Ответникът твърди , че е представил в срок документа по чл.4.2.1 от Договора , като по същество не оспорва , че не е представил документите по чл.4.2.3 и чл.4.2.4 от Договора , но счита , че това бездействие не представлява неизпълнение на договорно задължение . Обосновава възражение с твърдението , че за него не е съществувало задължение да се регистрира като самоосигуряващо се лице , респ. да представи документи за такава регистрация . Обосновава това възражение с твърдението , че създаденото от него търговското дружество „Риск Проект 2016“ ЕООД , което е регистрирано с цел да извършва стопанска дейност по договора , до изтичане на предвидения срок за представяне на документите не е реализирало приходи , поради което все още за него като собственик не е било възникнало задължение за самоосигуряване . Съдът не споделя становището на ответника , т.к. относимото законодателство , не поставя регистрацията като самоосигуряващо лице в зависимост от реализирани приходи . Собственикът на ЕООД , какъвто е ответникът има право да се осигурява по два начина – като самоосигуряващо се лице и по Договор за управление и контрол на дружеството – арг. чл.7 , ал.1 , т.7 или чл.7 , ал.3 , т.2 от КСО . На основание чл.10 , ал.1 от КСО задължението за осигуряване е с начало започване на трудова дейност , а в случая самият ответник твърди , че е започнал такава . Поради горното съдът приема , че в срока по чл.4.1. от Договора той е пропуснал да подаде Декларация за регистрация за осигуряване и представи копие от нея на възложителя .Впрочем , видно от Справка от ТП на НОИ , ответникът е подал Декларация за самоосигуряващо се лице , но това е станало много след срока уговорен в договора , а именно на 01.09.2017г . Поради изложеното съдът намира , че са настъпили предвидените в чл.6.2.1 от договора предпоставки за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 555,86 лв., , ето защо претенцията се явява изцяло основателна .

Относно акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД , съдът счита , че доколкото липсва определен момент за заплащане на неустойката , длъжникът изпада в забава след покана . В настоящият случай пакана за плащане е обективирана в Писмо изх.№1029-27-1912/21.06.2016г. , която е получена от ответника на 29.06.2016г. В покана е предоставен 14 дневен срок за плащане , ето защо съдът счита , че обезщетението по чл.86 , ал.1 от ЗЗД се дължи от 12.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 12.05.2017г. След извършена справка на Calculator.bg , съдът установи , че дължимото обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва е 478,36 лева , до който размер се явява основателен иска .

Страните не претендират разноски .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Л.И.П., с ЕГН: **********, и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Шумен, с ЕИК: *** и седалище: ***, на основание чл.92 от ЗЗД , сума в размер на 6 272,48 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) лева – неустойка за неизпълнение на чл.4.2.3 и чл.4.2.4 от Договор № 314-0018-16-51471/23.02.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2017г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА Л.И.П., с ЕГН: ********** да заплати на Териториално поделение на НОИ – Шумен, с ЕИК: *** , сума в размер на 478,36 ( четиристотин седемдесет и осем лева и тридесет и шест ст.) лева – обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД ,в размер на законната лихва , върху главницата от 6 272,48 лв., за периода от 12.08.2016г. до 12.05.2017г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , за разликата от 478,36 лева до пълния предявен размер от 555,86 лв., и за периода от 21.06.2016 г. до 12.08.2016г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

СЪДИЯ :