Р Е Ш Е Н И Е

702/13.7.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1377 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН е образувано по молба от Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес *** по смисъла на чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие срещу Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес ***. В молбата си с правно основание чл. 8, т.1 от ЗЗДН молителката сочи, че ответницата Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес *** е съпруга на синът й, т.е. нейна снаха . Заявява, че с ответницата живеят на един и същ административен адрес, като всяка живее в отделна къща, но с общ двор. Сочи, че на 07.05.2018г. е получила заплахи и закани от Р. Ю.А. с ЕГН ********** да напусне домът си, като същевременно получила един удар в областта на корема. Моли за налагане на ответницата на мерките по чл. 5 ал.1 т.1,т.3 от ЗЗДН за максимален законов срок.

От страна на ответницата писмен отговор не е подаден. В съдебно заседание, редовно призована, ответницата се явява и с упълномощени представители- адв. А. и адв. И. при ШАК, а молителката се явява лично с процесуален представител адв. В. Б. и поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Установява се безспорно поделото, че молителката е лице по чл. 3,т. 7 от ЗЗДН и може да търси защита, доколкото страните са в родствена връзка по сватовство от първа степен. Молителката, която е свекърва на ответницата, твърди , че живеят на един и същ административен адрес, като всяка живее в отделна къща, но с общ двор.

На 07.05.2018г. молителката получила от Р. Ю.А. с ЕГН ********** един удар в областта на корема, чрез хвърлена обувка по нея от ответницата. Свидетелите Х. А.– дъщеря на молителката и очевидец на инцидента, заяви в с.з., че молителката е била ударена в корема от хвърлена от ответницата обувка, като това е станало без молителката да е предизвикала това поведение. Св С.А. – син на молителката, не е присъствал на инцидента сочи, че сестра му съобщила, че Р. е ударила майка му. Съдът кредитира показанията на тези свидетели за инцидента относно случилото като непротиворечиви и логични, въпреки съществуващата роднинска връзка с молителката. Св.С.А. съпруг на ответницата и също син на молителката, не е присъствал на инцидента, заяви в съдебно заседание, че е разбрал от жена си за инцидент на тази дата, но не между майка му и жена му , а между жена му и сестра му, като повода бил голямата му дъщеря. Съдът не кредитира показания му, съобразявайки обстоятелството, че не е очевидец и с оглед заявено от него, че не е в добри отношения с майка си вече над десет години. Не беше проведен разпит на малолетното дете Р. М. -присъствало на инцидента, поради обстоятелството, че бе дадено становище от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона Закрила „ – Шумен, в което се сочи, че предвид констатираното състояние на детето и установените от експерта за работа с деца, трудности при разговора с детето не е целесъобразно провеждането на разпит на малолетното дете Р. М. .За изясняване на фактическата обстановка и обстоятелствата по делото са разпитани св. Ю. – началник участък Х. към РУ Шумен и св. С. – кмет на селото. От показанията на св. Ю., се установява, че в началото на м.май молителката е споделила с него за инцидента и ответницата е била предупредена от полицейските служители. Свидетелят заявява в с.з. проведено на 13.07.2018.: „ …… Р. й нанесла побой. Карали са се. Бутана ли каза, не мога да се сетя но физически контакт е имало ……………….. Х. каза, че върху нея е имало физическо въздействие от Р. – в началото на май ……………„. Съдът кредитира показанията на този свидетел в частта относно оплакването направено от молителката за конкретния инцидент.Показанията на свидетеля С., съдът кредитира частично , доколкото от тях се извлича информация за наличие на влошени отношения между страните, но липсва конкретика за процесния инцидент. За да приеме горната фактическа обстановка и да обоснове извод за осъществено домашно насилие от ответницата спрямо молителката , съдът съобрази приложените писмени доказателства по делото- декларацията за извършено домашно насилие и кредитираните показания на част от свидетели съобразно посочените мотиви .

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Съгласно легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Установено е по делото, че молителката и ответницата се намират в родствена връзка – ответницата е съпруга на сина на молителката . Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства, съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответницата, обективирани в нанесен удар в корема чрез хвърлена вещ – обувка, може да бъдат характеризирани като физическо насилие спрямо молителката. При преценка на иска съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото домашно насилие на датата 07.05.2018г. се съдържат както в молбата от молителката, така в и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН декларацията се явява доказателствено средство, а съгласно чл.13, ал.3 от същия закон, дори когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че спрямо молителката Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес *** е извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН физическо /получен удар в корема чрез хвърлена обувка/ поради което тя трябва да получи защита срещу извършителя на насилието, чрез издаване на заповед за защита срещу домашно насилие с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН от неизпълнението й. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното, спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

Съдът приема, че защитата следва да се осъществи чрез следните мерки, предвидени в закона: задължаване на извършителя Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪЖА от упражняване на домашно насилие спрямо Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес ***; забрана на Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес *** ДА ПРИБЛИЖАВА Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес ***, КАКТО И ОБИТАВАНОТО ОТ нея ЖИЛИЩЕ, намиращо се в с.Я. общ В. , обл. Шумен, ул. „И. „ *** за срок за срок от шест месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Срокът, за който се налага втората мярка, следва да бъде определен на минималния, предвиден в закона, а именно шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Относно размера на наказанието „Глоба”, което, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя, се съобрази тежестта на извършеното от Р. Ю.А. с ЕГН ********** и се определи като адекватна глоба в размер на 200,00 лева.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на молителката сумата от 422лв. представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение и такса за призоваване на свидетели .

Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И :

ЗАДЪЛЖАВА Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪЖА от упражняване на домашно насилие спрямо Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес ***;

ЗАБРАНЯВА на Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес: *** ДА ПРИБЛИЖАВА Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес ***, КАКТО И ОБИТАВАНОТО ОТ нея ЖИЛИЩЕ, намиращо се в с.Я. общ В. , обл. Шумен, ул. „И. „ ***, за срок за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, НАЛАГА на Р. Ю.А. с ЕГН ********** адрес *** „ГЛОБА” в размер на 200,00 лева.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес *** ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Ю.А. с ЕГН **********на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ОСЪЖДА Р. Ю.А. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р. Ю.А. с ЕГН **********, да заплати на Х.Х.А. с ЕГН ********** , адрес *** сумата от 422лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение и такси .

На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на РУ гр. Шумен.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Шуменски окръжен съд.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Районен съдия: