Р Е Ш Е Н И Е
997/12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1379/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.З.З.
– М. ***, против Н.А.М. ***, с която, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване, са предявени искове, както следва: конститутивен иск,
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между
страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му и небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2
ГПК, съдът дължи задължително произнасяне: 1/за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Н. Н.М. на майката З.З.З. –
М., на основание чл. 123 СК; 2/за определяне местоживеенето на детето при
майката, на основание чл. 126 СК; 3/за определяне режим на лични отношения на
бащата Н.А.М. с малолетното дете на основание чл. 59, ал. 3 СК; 4/за осъждане
на бащата Н.А.М. да плаща месечна издръжката на детето, чрез майката З.З.З. – М.,
в размер
на 130 лева, от момента на завеждане на исковата молба – 18.05.2018 г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 143 СК; 5/за възстановяване
на предбрачното фамилно име на ищцата, на основание чл. 53 СК, както и
6/относно ползването на семейното жилище в с. В. П., общ. Х., обл. Шумен, ***, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
12.07.2016 г. в гр. Шумен сключили с ответника
граждански брак, който бил първи и за двамата. От брака имали едно малолетно
дете - Н. Н. М., родено
на *** г. През м. август 2016 г. се установили да живеят на квартира, в гр.
Фритберг, Германия, като през същата година се родило и детето. Твърди, че след
раждането на детето започнали проблемите, като основната причина била липсата
на пари. Постепенно отношенията им се влошили и решили да се приберат в
България. Така от м. януари 2017 г., заедно с детето, заживели в дома на
родителите на ищцата в с. В.
П., общ. Х., обл.
Шумен, ***, където към момента е
постоянния й адрес. Ответникът нямал постоянна работа, вземал пари назаем от
свои познати, които харчел по казина. Така с поведението си станал причина за
влошаване на отношения и отчуждаването им като съпрузи. През м. септември 2017
г. ответникът напуснал семейното жилище в с. В.
П., като и до момента ищцата не знаела къде се намира. Ищцата
твърди, че ответникът не се е обаждал, не е проявявал желание да види детето,
нито да подпомогне финансово за отглеждането му. След заминаването на ответника
грижите за детето, били поети основно от ищцата, подпомагана от нейните
родители. Твърди се, че от месец септември 2017 г. страните живеят във
фактическа радяла. Ищцата намира, че бракът е изчерпан от съдържание, поради
което желае същият да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се издирва вината. Иска упражняването на родителските права върху детето да
бъдат предоставени на нея, както и местоживеенето му да бъде определено при
нея; ответникът да бъде осъден да заплаща, на детето, чрез нея, месечна
издръжка в размер на 130 лева, от момента на завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване; да бъде определен режим за лични отношения
между ответника и детето както следва: два пъти в месеца през първата и третата
събота, от 9.00 до 18.00 ч., както и веднъж в годината за 30 дни, през лятната
ваканция, както и да възстанови предбрачното си фамилно име - З.. Не претендира
разноски
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, подава отговор на исковата молба, като
намира исковете за основателни.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез
процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора. Контролиращата
страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Страните
са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 12.07.2016 г. /л.
7/, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** от същата дата, от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен. От бракът страните имат едно дете - Н. Н. М.,
родена на *** г., съгласно Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт
за раждане № *** г. на Кметство село Х., обл. Шумен /л. 6/. От
приети по делото Справки за доходите /л. 53-54/ се установява, че за страните няма
данни за осигурявания в периода 01.01.-30.09.2018 г.. От приетият по делото Социален доклад /л. 55/ на Д
”СП” – Шумен, се установява, че малолетното дете живее с майка си в гр. Шумен, ***, която адекватно
задоволява неговите потребности и притежава необходимия родителски капацитет да
се грижи за него. От ангажираните по
делото гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Н. А. Ф. – майка
на ищцата, кредитирани
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че непосредствените
грижи за малолетното дете полага майката. Ответникът е напуснал семейното
жилище през месец септември 2017 г. и изцяло се е дезинтересовал от съпругата и
детето си. Твърди, че детето се развива добре за възрастта си и няма специални
нужди. Не посещава ясла, защото не успели да го запишат и по тази причина
майката не работи. Тя и съпругът й подпомагали материално майката и детето.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че
между съпрузите е настъпила фактическа раздяла през месец септември 2017г.
Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените
отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин.
Вследствие на необмислени прояви и последвалото огорчение, партньорите не са
били склонни да постигнат компромис помежду си, отчитащ нуждите и желанията на
всеки от тях. Те не са положили достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и
да възстановят хармоничните отношения помежду си. Поведението и на двамата
съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до
невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Вследствие
отражението на преживяното, съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените
им съгласно чл. 17 СК
задължения за осигуряване благополучието на семейството, като брачният
им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което бракът следва да се прекрати с развод, на основание чл. 49, ал. 1
СК.
Относно предоставянето на родителските
права и местоживеенето на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК,
ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Решаващо
значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите
на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с
майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице
данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги
полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. С отговора
на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, не
възразява родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката,
както и местоживеенето му да бъде при нея. Съобразявайки горното, както и
привързаността на детето с майката, неговата възраст, възможност за
обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея. Относно режимът на лични контакти на детето с другия родител.
На бащата, поради гарантираната от закона възможност,
следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна.
Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава
от страните. Поради горното режимът на лични отношения на бащата следва да бъде
съобразен, както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на бащата. Съдът
счита, че следва да вземе предвид изразеното от процесуалния представител на
ищцата и на бащата да бъде определен следния режим на лични контакти с детето:
два пъти в месеца през първата и третата събота, от 9.00 до 18.00 ч., както и
веднъж в годината за 30 дни, през лятната ваканция.
Относно размерът на дължимата от родителя издръжка. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Детето е
на три години. Нуждите му, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките
на нормалните за възрастта разходи. Не са налице конкретни данни за влошено
здравословно състояние. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и
само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени
доказателства не се установиха какви доходи реализира ответникът, в
трудоспособна възраст е и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват
да осъществява обичайните трудови дейности. За да определи размера на месечната
издръжка за детето, съдът прецени потребностите им съобразно неговата възраст
от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни
разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът
определя обща месечна издръжка на детето в размер на 230.00 лв. от която бащата
следва да заплаща 130.00 лв. като разликата следва да се поеме от майката.
Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на
майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и
възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови
потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е подаване на исковата
молба. В останалата му част предявеният иск за издръжка следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Семейното жилище, находящо се в село
В. П.,
общ. Х., обл. Шумен, ***, предвид че е напуснато от ответника доброволно, следва да се предостави
на ищцата.
Предвид липсата на спор между
страните, относно фамилното име на съпругата следва да се постанови решение, с
което след прекратяване на брака, да се допусне запазване брачното, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора и липсата на искане от ищеца
за присъждане на реализираните от нея разноски по делото, обуславя същите да се
възложат в тежест на всяка от страните така, както са ги извършили. При този
изход на делото по искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, като иск за
периодични платежи за неопределено време съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите
за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат
възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, в размер
на 187.20 лв. и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК. На основание
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от
ищцата в размер на 25 лв., на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
Съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка,
на основание 242, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между З.З.З.-М., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** и Н.А.М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, сключен
на 12.07.2016 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Н. Н.
М., с ЕГН: **********, родено на *** г.,
на майката З.З.З.-М., с ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето му при
майката, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата Н.А.М., с
ЕГН: **********, с детето Н. Н. М., с ЕГН: **********, както следва: два пъти в месеца
през първата и третата събота, от 9.00 до 18.00 ч., както и веднъж в годината
за 30 дни, през лятната ваканция, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда Н.А.М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
да плаща в полза на детето Н. Н. М., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител - З.З.З.-М., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130.00
лева (сто и тридесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018
г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение
или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Предоставя ползването на семейното жилище в с. В. П.,
общ. Х., обл. Шумен, ***, което ответникът е
напуснал, на ищцата З.З.З.-М., с ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име З., на основание чл. 53 СК.
Осъжда Н.А.М., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата 187.20 (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки) лева,
представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата
от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани
от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: