Р Е Ш Е Н И Е

839/1.10.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 27 (двадесет и седми) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1387 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

В съдебно заседание молителите Г.Ф.И. и В.Д.И. излагат, че са съпрузи от 17.06.2007 година. По време на брака си имали родени две деца – Д., роден на *** г. и И., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 17.06.2007 г., когато с акт № ***/17.06.2007 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Каолиново, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Д.В.Д., роден на *** г. и И.В.Д., роден на *** г. (видно от удостоверения за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/05.10.2007 г. и въз основа на акт за раждане № ***/11.05.2010 г. – и двата, съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетните деца, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят И. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжките – в размер на 194,40 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.06.2007 г. с акт за граждански брак №***/17.06.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Каолиново между В.Д.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Г.Ф.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, със съдебен адресат – адв. И.Т. от ШАК – гр. Шумен, ул. „Д.В.” № 16, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Д.И. и Г. Ф.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака Г.Ф.И. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име –А.

2. Местоживеенето на роденото от брака дете Д.В.Д. с ЕГН ********** се определя – при майката – Г. Ф.А., на адрес ***.

3. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.В.Д. с ЕГН **********, се предоставя на майката Г.Ф.А..

4. Определя се режим на лични отношения на бащата В.Д.И. с детето Д.В.Д. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца (с преспиване) от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя; пет дни през зимната ученическа ваканция; на втория ден на всеки празник Байрям от 10,00 часа до 18,00 часа, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Детето следва да бъде вземано и връщано от жилището, което обитава.

5. Бащата В.Д.И. се задължава да заплаща на детето Д.В.Д., чрез неговия родител и законен представител Г.Ф.А., месечна издръжка в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лева, считано от 21.05.2018 г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

6. Местоживеенето на роденото от брака дете И.В.Д. с ЕГН ********** се определя – при майката – Г.Ф.А., на адрес ***.

7. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете И.В.Д. с ЕГН **********, се предоставя на майката Г.Ф.А.

8. Определя се режим на лични отношения на бащата В.Д.И. с детето И.В.Д. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца (с преспиване) от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя; пет дни през зимната ученическа ваканция; на втория ден на всеки празник Байрям от 10,00 часа до 18,00 часа, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Детето следва да бъде вземано и връщано от жилището, което обитава.

9. Бащата В.Д.И. се задължава да заплаща на детето И.В.Д., чрез неговия родител и законен представител Г.Ф.А., месечна издръжка в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева, считано от 21.05.2018 г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

10. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

11. Семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „И” № 26, е напуснато от двамата молители.

12. Страните не притежават недвижимо имущество – съпружеска имуществена общност, а движимите вещи са поделили доброволно.

13. Разноските по делото остават в тежест на всеки от молителите така, както ги е направил.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА В.Д.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА Г.Ф.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА В.Д.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определените издръжки в размер на 194,40 лв. (сто деветдесет и четири лева и 40 стотинки).

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, като на молителката А. – чрез пълномощника ѝ адв. И.Т.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: