Р Е Ш Е Н И Е

688/10.7.2018г.

Шуменският районен съд десети състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 1397 по описа за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба от А.А.Р. с ЕГН ********** срещу С.Х.А. с ЕГН ********** и двете с адрес ***6. В уточняващата молба се сочи, че молителката е майка на ответницата, която я тормозила от 27 до 31 май. Посочва се, че С. хвърляла вещите на молителката, говорила си сама и си пеела и нощно време не можели да спят. Приложено е копие от жалба на майката до Районна прокуратура – Шумен, с която се иска настаняването на дъщеря ѝ по съдебен ред в Държавна психиатрична болница – с. Царев брод. Представя се и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа молбата на изложените в нея основания.

Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от служебно изисканото от съда удостоверение за родствени връзки от НБД“Население“ молителката е майка на ответницата. Страните живеели в едно домакинство на адрес в гр.Шумен. От известен период от време отношенията между двамата се влошили по повод имуществени спорове. В декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се посочва, че последно на 17 май дъщерята на молителката се прибрала по тъмно и я тормозила, без да се посочва конкретния акт на домашно насилие. В уточняващата молба се посочва, че молителката била тормозена от 17 до 31 май. В съдебно заседание се посочва, че всекидневно има прояви на домашно насилие – С. изхвърлила всички дрехи на майка си, посудата, инициирала скандали и нощно време им пречила да спи, като последния случай бил от деня преди съдебното заседание.

Изложената фактическа обстановка е въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

По допустимостта на молбата: Молбата е подадена от пострадало лице срещу низходящ в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на молбата: Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът приема, че автор на твърдения акт на домашно насилие, извършван в определен период от време (с начало 17 май и продължаващ и към момента) е ответницата. По делото няма събрани доказателства оборващи доказателствения ефект на декларацията. Посочените от молителката факти, описани под страх от ангажиране на наказателна отговорност, не са опровергани и оборени от С.. Същата не е проявила активност да ангажира доказателства оборващи тезата на молителката и по този начин да бъде изведен различен правен извод. Описаните действия, извършени от страна на ответницата – закани, отправяне на обидни думи, хвърляне на дрехи и домакински съдове, могат да бъдат характеризирани като психическо насилие спрямо молителката. При това положение, съдът намира, че осъществените от нарушителя действия, изразяващи се във психическо действие върху възходящ, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Грубото отношение на ответницата е не само израз на липса на уважение към родителя, но накърняват здравето и достойнството на молителката, навлизат в личното й пространство и представляват опасност основно за психическото й здраве. Следва да се отбележи, че по данни на молителката същата е онкоболна и се нуждае от спокойствие и подкрепа в лечението си, каквото не получава от страна на нейната дъщеря. Обективираното в молбата и декларацията поведение на ответницата, е недопустимо от гледна точка на човешко общуване, като противоречията между роднини, независимо от техния характер – лични или имуществени, не следва да се разрешават чрез агресивно поведение, водещо до процесния конкфликт.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо ищцата домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 4 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на А. да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА С.Х.А. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А.Р. с ЕГН **********.

2. ОТСТРАНЯВА С.Х.А. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с А.А.Р. с ЕГН ********** *** за срок от 4 (четири) месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на С.Х.А. с ЕГН ********** да се доближава до А.А.Р. с ЕГН ********** и до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.***** за срок от 4 (четири) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.Х.А. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА С.Х.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен, като преписа и заповедта се връчат на ответницата чрез органите на полицията.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: