Р Е Ш Е Н И Е

712/16.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1422 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са да обективно съединени осъдителни иска, от които първия с правна квалификация чл.143, ал.2 от СК, а втория с правна квалификация чл.149 от СК, във вр. чл.143, ал.2 от СК.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от П.М.П., с ЕГН**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете З. В. В., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** срещу В.Г.В., с ЕГН**********,***, с която предявява два обективно съединени осъдителни иска, от които първия с правно основание чл.143 от СК, а втория с правно основание чл.149 от СК, във вр. С чл.143 от СК. Ищцата твърди, че от съвместното си съжителство с ответника имали родено едно дете - З. В. В., с ЕГН**********. Двамата били във фактическа раздяла от 04.04.2018 год., от когато твърди, че само тя се грижи за издръжката и възпитанието на детето. Последното било със здравословни проблеми, които налагали нуждата от допълнителни средства.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 220 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска, както и издръжка за минало време в размер на същия размер за периода от 04.04.2018 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не е в състояние да заплаща искания размер на издръжката.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата П.М.П. и ответникът В.Г.В. съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете - З. В. В., с ЕГН**********. Двамата били разделени от 04.04.2018 год., от когато само ищцата се грижела за издръжката и възпитанието на детето. Видно от приложеното по делото експертно решение детето е с диагноза умерена умствена изостаналост, като му е определена 75% степен на увреждане без чужда помощ. През учебната 2017/2018 год. е било ученик в пети клас на Центъра за специална образователна подготовка на СУ „***“, гр.Шумен. Майката на детето не работи и не получава трудови доходи. Единствения доход, от който се издържат е получавана социална помощ и детски надбавки за дете с увреждане в размер на 450 лева.

Бащата на детето работи на длъжност „машинен оператор“ в „***“ ООД, гр.Шумен, като получава основно месечно брутно възнаграждение в размер на 515 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелката З. П. С., Служебна бележка №35/30.04.2018 год., Удостоверение за раждане от *** год., Експертно решение от 17.01.2018 год., Протокол от съдебно заседание по ГД №1002/2018 год. по описа на ШРС, Заповед за защита от домашно насилие от 18.04.2018 год., Социален доклад, Служебна бележка изх. №17/06.07.2018 год., Трудов договор №00183/30.04.2018 год.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З. П. С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото почиват на нейни преки впечатления относно нуждите на детето и неговите здравословни проблеми. В същото време показанията на свидетелката са непротиворечиви и кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище, неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че детето е със специални образователни потребности, като същото е с диагноза умерена умствена изостаналост, като му е определена 75% степен на увреждане без чужда помощ. В същото време състоянието му не позволява оставянето му без надзор и без придружител по времето, когато не посещава учебни занятия в Центъра за специална образователна подкрепа. В тази връзка майката на детето не работи и не получава трудови доходи. Двамата с детето се издържат от получаваните от нея детски надбавки за детето с увреждане в размер на 450 лева месечно.

Ответникът, видно от представените по делото Служебна бележка изх. №17/06.07.2018 год., Трудов договор №00183/30.04.2018 год. получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 515 лева.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето З. следва да бъде в размер на 250 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете с увреждане. Имайки предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същия следва да участва в издръжката с минималната сума в размер на 160 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 90 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №316 от 20.12.2017 год. от 01.01.2018 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 510 лева. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид и спицифичните нужди на детето, свързани с неговото здравословно състояние. В тази връзка въпреки, че от материалите по делото не се установяват конкретни разходи, свързани със закупуване на медикаменти, такси за посещение на логопед и психиатър, се установи, че детето има нужда от периодично закупуване на образователни игри, пъзели и други необходими за задържане на вниманието и развитие на неговия интелект.

Така определеният размер на издръжката по отношение на детето З. е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 23.05.2018 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 30-число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка. В останалата част искът, за разликата до пълния предявен размер от 220 лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за изплащане на издръжка за минало време, за период от 04.04.2018 год. до датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2018 год., съдът намира също за частично основателен, поради изложените по-горе съображения. Доколкото страните по делото живеят разделени именно от 04.04.2018 год., а през този период от време детето е живяло при своята майка, съдът намира, че иска за заплащане на издръжка за минало време по отношение на детето З. за периода от 04.04.2018 год. до 23.05.2018 год., се явява основателен. В същото време при преценка на дължимата сума по отношение на иска с правно основание чл.149, ал.1 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК по отношение детето З. съдът намира, че по изложените по горе съображения същия следва да бъде уважен за сумата от 160 лева месечно или за общата сума за периода от 258 лева. В останалата си част до пълния предявен размер от 220 лева месечно искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ответникът дължи и законната лихва върху така определения размер на издръжката, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на детето З. по двата обективно съединени иска в общ размер на 240.72 лева.

С оглед изхода на делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата сумата от 109.10 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН**********,*** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете З. В. В., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П.М.П., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска – 23.05.2018 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до тридесето число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 160 лева до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН**********,*** да заплати на малолетното си дете З. В. В., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П.М.П., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** ИЗДРЪЖКА за минало време за периода от 04.04.2018 год. до 23.05.2018 год. в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/ месечно /или общо сумата от 258 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 23.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН**********,*** К. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 240.72 лева /двеста и четиридесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.Г.В., с ЕГН**********,*** К. Д. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати на П.М.П., с ЕГН**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете З. В. В., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** сумата от 109.10 лева /сто и девет лева и десет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 25.07.2018 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: