Р Е Ш Е Н И Е

 

1038/26.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесети ноември                                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1436 описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК. 

Производството по делото е образувано по искова молба от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.В.Д.и М.М.,  чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със съдебен адрес *** срещу И.Р.З. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се сочи, че между «Мобилтел» ЕАД и ответника съществувало валидно облигационно отношение по Договор с индивидуален потребителски номер М 4481006 от 16.03.2015г., с който на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги. В срока на действие на договора били издадени следните фактури: Фактура № 310338567/26.03.2015г. с падеж 10.04.2015г. за отчетен период 23.02.2015г. – 22.03.2015г. за сумата от 15.30 лв.; Фактура № 312182614/28.04.2015г. с падеж 13.05.2015г. за отчетен период 23.03.2015г. – 22.04.2015г. за сумата от 72.54 лв.; Фактура № 313870343/27.05.2015г. с падеж 11.06.2015г. за отчетен период 23.04.2015г. – 22.05.2015г. за сумата от 0.54 лв.; Фактура № 315455898/26.06.2015г. с падеж 11.07.2015г. за отчетен период 23.05.2015г. – 22.06.2015г. за сумата от 0.36 лв.; Фактура № 317050079/28.07.2015г. с падеж 12.08.2015г. за отчетен период 23.06.2015г. – 22.07.2015г. за сумата от 0.06 лв.; Фактура № 566770607/04.08.2015г. с падеж 04.08.2015г. за отчетен период 23.06.2015г. – 22.07.2015г. , с която е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнението му от ответника за сумата общо от 204.25 лв.; Фактура № 566770610/04.08.2015г. с падеж 04.08.2015г. за отчетен период 23.06.2015г. – 22.07.2015г. , с която е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнението му от ответника за сумата от 61.75 лв.; Фактура № 318728007/26.08.2015г. с падеж 10.09.2015г. за отчетен период 23.07.2015г. – 22.08.2015г. за сумата от 0.12 лв.

Предвид неизпълнението по договора  по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 104/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 76/11.01.2018г.  Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок, изтичащ съгласно чл.61, ал.2 от ГПК на 28.09.2018г. не е депозирал писмен отговор.  

Във връзка с определение на съда № 1514/07.06.2018г. за доплащане на държавна такса по делото, ищецът депозирал писмена молба, с която оттеглял исковата си претенция за акцесорния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ГПК за сумата от 20.55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата. Съдът с Определение № 2529/01.10.2018г. е прекратил частично производството по делото и обезсилил частично заповедта по чл.410 от ГПК само по отношение на вземането за мораторна лихва, като в останалата си част производството продължило.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото, с което се моли исковете да бъдат уважени излагайки се обстойни аргументи за това, както и да им бъдат присъдени съдебните разноски в производствата. Прави доказателствено искане да бъде постановено неприсъствено решение, поради наличието на предпоставките за това. Съдът с протоколно определение е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът редовно призован, не се явява и не депозира становище по хода на делото.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и  становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 76 от 11.01.2018г. по ч.гр.д. №104/2018г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 88.92 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за предоставяне на  далекосъобщителна услуга № М 4481006 от 16.03.2015г., сумата от 266 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и сумата от 20.55 лв. мораторна лихва върху главницата и разноски 205 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Между страните не се спори, а и видно от Договор № 504239237 от  25.03.2015г. (стр.44 от делото) и Приложение № 1 от същата дата,  се установява, че ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца по Тарифен план „Мтел смарт XS TO 2г.“ с месечна абонаментна такса от 12.90 лв. с ДДС за номер 0885606141. Съгласно т.7.3.1 от Приложение № 1, ако абонатът наруши задълженията си произтичащи от договора, от това приложение или от Общите условия на оператора, то мобилния оператор има право да прекрати договора по отношение на тези или на всички предоставени от него услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Съгласно Приложение № 3 от 27.10.2014г. между страните били договорени цени по предоставени услуги, съгласно ценоразпис на оператора.

В срока на действие на договора били издадени Фактура № 0310338567 от 26.03.2015г. за период от 23.02.2015г. – 22.03.2015г. на стойност 15.30 лв., ведно с Приложение А към нея; Фактура № 0312182614 от 28.04.2015г. за период от 23.03.2015г. – 22.04.2015г. на стойност 72.54 лв., ведно с Приложение А към нея; Фактура № 0313870343 от 27.05.2015г. за период от 23.04.2015г. – 22.05.2015г. на стойност 0.54 лв., ведно с Приложение А към нея; Фактура № 0315455898 от 26.06.2015г. за период от 23.05.2015г. – 22.06.2015г. на стойност 0.36 лв., ведно с Приложение А към нея; Фактура № 0317050079 от 28.07.2015г. за период от 23.06.2015г. – 22.07.2015г. на стойност 0.06 лв., ведно с Приложение А към нея и Фактура № 0318728007 от 26.08.2015г. за период от 23.07.2015г. – 22.08.2015г. на стойност 0.12 лв., ведно с Приложение А към нея.

По делото са представени и сметка № 0566770607/04.08.2015г. за сума от 204.25 лв., представляваща неустойка със срок за плащане 04.08.2015г. и сметка № 0566770610/ 04.08.2015г. за сума от 61.75 лв., представляваща отново неустойка със срок за плащане 04.08.2015г.

По делото са представени и Общите условия (ОУ) на мобилния оператор, като съгласно чл. 26.5 от ОУ „Мобилтел“ предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума, като несъблюдаването на срока дава право на оператора да прекрати договора. Правото на оператора да преустанови достъпа на абоната до мрежата и/ или да прекрати договора е уредено и в чл. 27.2 от ОУ. В ОУ съществува и изрична разпоредба уреждаща отношенията при неплащане, а именно чл.54.12, която гласи, че договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането  на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и са дадени указания на заявителя да депозира исковете.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между „Мобилтел“ ЕАД и ответника,  спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземането.

В конкретния случай безспорно се установява валидността на сключен между страните договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. В заповедта и в исковата молба се сочи договор № М 4481006, който е идентичен с приложения по делото договор. Номер М 4481006 е индивидуалния потребителски номер на абоната, под който номер той фигурира в системата на мобилния оператор и под който номер се отнасят всички включени с него договори и се издават фактури. От представените по делото фактури се установява доставката на тези услуги и съответно изпълнението на ищеца по договора. От доказателствата по делото е установено, че към момента плащане от страна на ответника не е направено или предявения установителен иск е основателен и доказан в претендирания размер от 88.92 лв.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 92 от ЗЗД:  В случая ответника притежава качеството „потребител“ по  смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да е наведено възражение от ответника –  Решение на Съда от 26.04.2012г. по дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. В случая клаузата, според която доставчикът има право сам да прекрати договора и същевременно да претендира под формата на неустойка възнаграждението за услуга, която не е предоставил е нищожна. Това е така защото, след като операторът сам е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него, заедно с обезщетение за забава или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно под формата на неустойка да претендира изпълнение по прекратен договор и то за неговия пълен срок на действие и то при това без сам да предлага насрещно изпълнение. Ако приемем обратното то, доставчикът ще получи имуществена облага от абоната в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но в случая без да предоставя достъп до мрежата си, респективно без да предоставя мобилни услуги. С това уговорената в Приложение № 1 и ОУ неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. Следва да се отбележи, че в чл.7.3.1 от Приложение 1 има текст, който гласи, че операторът не дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договора, когато договорът се прекратява по причини, за които операторът отговаря.  При това положение клаузата води до значително неравноправие между договарящите страни и на основание чл.143, т.5 и т.6 от ЗЗП същата е нищожна. Следователно основания на нея иск за неустойка в размер на 266 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се посочи и че едностранното прекратяване на договора влиза в противоречие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че договорите могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Или в случая неизпълнението на договорно задължение през предварително определен в договора срок (в случая 124 дена) е основание за приложение на общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД, уреждащо развалянето на договора, а не води до неговото едностранно прекратяване. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото липсват твърдения и доказателства, ищецът да е отправял до абоната писмено предизвестие за изпълнението му по договора. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждане на вземане за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване преди изтичане на срока на действието му.

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на съдебните разноски направени както в настоящото, така и в заповедното производство се явява частично основателна. В исковото са направени разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 180 лв. или разноските в исковото са в общ размер на 255 лв. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска или сума в размер на 63.87 лв.  В заповедното производство разноските направени от ищеца са 205 лв., от които за заплатена държавна такса 25 лв. и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, като съответно ответникът към момента следва да заплати такива в размер на 48.55 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните, че И.Р.З. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 (с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.В.Д.и М.М., чрез адв. *** от АК – София, сумата от 88.92 лв. (осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № 504239237 от 25.03.2015г., по който са издадени фактури за дължимите суми за периода 23.02.2015г. – 22.08.2015г.,  за което вземане е издадена Заповед № 76/11.01.2018г. за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 104/2018г. на ШРС, ведно със законната лихва върху вземането, считано от депозиране на заявлението в съда – 10.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 (с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД) срещу И.Р.З. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца има вземане от ответника за сумата от 266 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, съгласно Сметка № 0566770607/04.08.2015г. и Сметка № 0566770610/ 04.08.2015г., за което вземане е издадена Заповед № 76/11.01.2018г. за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 104/2018г. на ШРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Р.З. с ЕГН ********** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980 сумата от 63.87 лв. (шестдесет  и три лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 48.55 лв. (четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направените в заповедното производство разноски от ищеца, съразмерно с уважената част от иска.

            Решението  подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                                                                             

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: