Р Е Ш Е Н И Е

 

973/5.11.2018г. ,        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен                                                                    седми състав

На 25 (двадесет и пети) октомври                                             Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1438 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 239 от ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба (уточнена и допълнена), Т.С.И. твърди, че е собственик на следния недвижим имот: нива с площ 10,966 дка, трета категория, находяща се в местността „К” в землището на с. Черна, обл. Шумен, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне. Ищецът придобил имота по силата на сключен от него договор за продажба, като неговите праводатели били признати за собственици по силата на решение № 120/10.02.2015 г. по гр.д. № 729/2014 г. по описа на ШРС. В хода на производството по цитираното дело, при наличие на вписана искова молба по същото, ответниците по делото Ш. и А. М. продали процесния имот на сина си – А.Ш.М.. Понастоящем, имотът се владеел именно от ответника М.. Моли съда да постанови решение, по силата на което, след като бъде признато, че е собственик на недвижимия имот, ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху същия; ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот за периода 14.05.2016 г. – 28.05.2018 г., както и да му заплати направените разноски.

В хода на производството е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сума в размер на 1343,00 лева.

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

            В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 25.10.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            – по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 20.06.2018 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

            – по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: нот. акт №***, т. I, рег. №***, дело №*** от 13.05.2016 г. на Нотариус рег. № 018 на НК, скица № К01091 от 09.10.2017 г., изд. от Общинска служба по земеделие – Хитрино, справка за имот изд. от Служба по вписвания – гр. Шумен, удостоверение за данъчна оценка изх. № 7709000191 от 18.02.2013 г. изд. от Община Хитрино, удостоверение за данъчна оценка изх.                         № 7709001357 от 12.10.2017 г. изд. от Община Хитрино, удостоверение за данъчна оценка изх. № 7709000286 от 22.05.2018 г. изд. от Община Хитрино, удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 616 от 05.06.2018 г. изд. от Община Хитрино и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

            По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

            Съдът намира за доказано, че  ищецът е собственик на вещта – обект на спорното материално право, че вещта да се намира във владение на ответника и че ответникът владее същата без основание. Безспорно, обектът на ревандикация представлява недвижим имот – земеделска земя, а именно – нива с площ 11,000 дка, трета категория, в местността „К”, имот №*** по плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на процесния недвижим имот на собственика – Т.И..

            Касателно искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

            Налице е имуществено разместване, причинило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и липса на основание за това имуществено разместване. В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху недвижимия имот принадлежи на Т. И., както и че имотът се владее от ответника без основание. Поради това, съдът намира за доказано, че ищецът е понесъл имуществени вреди, в резултат на създадена от А. М. невъзможност да упражнява правомощието си ползване, изключено от ползването от последния на имота, без да е носител на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Поради това, за времето през което А. М. е препятствал ищеца да упражнява правата си, му дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид имоти.

            Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1343,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му недвижим имот за времето от 14.05.2016 г. – 28.05.2018 г.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по настоящото дело, в размер на 1124,15 лева.

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв., представляваща неплатена от ищеца част от окончателното възнаграждение на вещото лице.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на А.Ш.М. с ЕГН **********,***, че Т.С.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. М.П. от ДАК, гр. Д, бул. „25-ти септември“ № 52, ет. 2, офис 9, е собственик на следния недвижим имот – НИВА с площ 10,966 дка, трета категория, в местността „К”, имот №*** по плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ 80772, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

            ОСЪЖДА  А.Ш.М. с ЕГН **********, да предаде на Т.С.И. с ЕГН **********, неоснователно владения от него недвижим имот – НИВА с площ 10,966 дка, трета категория, в местността „К”, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ 80772, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот                 № ***.

            ОСЪЖДА А.Ш.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на Т.С.И. с ЕГН **********, по банкова сметка *** 1343,00 (хиляда триста четиридесет и три) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването през периода от 14.05.2016 г. до 28.05.2018 г. на собствения му недвижим имот: нива с площ 10,966 дка, трета категория, в местността „К”, имот №*** по плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ 80772, при граници: имот №***, имот №***, имот №*** и имот №***, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА А.Ш.М. да заплати на Т.С.И., направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1124,15 лева (хиляда сто двадесет и четири лева и 15 стотинки).

            ОСЪЖДА А.Ш.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева (двадесет лева).

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.  

                                                                             Районен съдия: