885/11.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1545 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени
от Д.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Х.Р.А. с ЕГН ********** на искове
с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.149 от СК по отношение на общите на
страните три малолетни деца.
В
исковата молба се излага, че страните живели на семейни начала от 2005г. в дома
на родителите на ответника в с. Струйно, общ. Шумен, като имали родени три деца
– М.Х.Р., родена на ***г., П.Х. Р., роден на ***г. и В.Х.Р., родена ***г. През лятото на 2010г. заминали за Кралство
Белгия, като след раждането на третото дете обаче ответникът охладнял в
отношенията си със семейството. През лятото на 2015г. изгонил ищцата и децата
от жилището им и през 2016г. ищцата се прибрала в Република България, като оттогава
с децата живее при родителите си в гр.Шумен.
В посочения период от време и досега единствено грижи за децата полагала
тя. Гореизложеното породило правния интерес от водене на настоящото
производство. В заключение се моли съда да постанови решение, с което да
ѝ бъдат присъдени родителските права, като да бъде определено
местоживеене на децата при нея; да бъде определен режим за лични контакти на
децата с бащата; да бъде определен размер на издръжката, платима от ответника в
размер на по 150 лв. месечно за всяко от децата, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 30.05.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване. Да бъде определена издръжка за минало време в размер на по 1800 лв.
за всяко от децата, считано от 29.05.2017г. до 29.05.2018г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда.
С
Определения № 1820 от 07.06.2018г., №
1518/07.06.2018г. и № 1958 от 25.07.2018г., съдът се произнесъл по молби,
депозирани от ищцата и предоставил на същата правна помощ под формата на
процесуално представителство, назначил адв. С.Т. за служебен защитник на лицето
и освободил ищцата от заплащане на държавни такси и разноски в производството.
С
Определение № 2008 от 31.07.2018г. съдът назначил на ответника особен
представител – адв.И.М.И. при ШАК, поради това, че Х.Р.А. не бил открит на посочения адрес, а от служебно
изисканата справка ставало ясно, че няма друг известен адрес на който да бъде
намерен, както и липсва регистриран трудов договор или данни за осъществяване
на стопанска дейност в страната от лицето.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея били редовно връчени на ответника на 07.08.2018г., чрез
назначеният му особен представител, като в законоустановения месечен срок от
негова страна не е депозиран писмен отговор.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез служебния защитник - адв. С.Т. от ШАК, поддържа предявените искове, като моли
за положително произнасяне по същите.
За ответникът се явява особения му представител – адв. И.И. от ШАК, като
в съдебните прения се оспорва единствено режима на лични контакти на
по-големите деца с техния баща, като се моли да бъде определен такъв с преспиване.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Страните са били
във фактическо съпружеско съжителство в периода от 2005 г. до 2016г., като от
съвместното си съжителство имат три деца – дъщеря М.Х.Р., родена на ***г., син П.Х.
Р., роден на ***г. и дъщеря В.Х.Р., родена на ***г. Страните съжителствали
първоначално в с. Струйно, а в последствие и в Кралство Белгия, като от 2016г.
са във фактическа раздяла. От този момент ответника не е проявил никаква
заинтересованост по отношение на децата си, като не ги е подпомагал финансово и
не е осъществявал контакти с тях.
Видно от
представените по делото служебни Удостоверения изх. № 1348 и 1349 от
09.05.2018г., издадени от Средно училище
„Трайко Симеонов“ – гр.Шумен, М. и П. са ученици втори клас към датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2018г., а В. боледува често и се
отглежда от майката в домашни условия. Представена е регистрационна карта №
10037583 от 08.05.2018г., от която е видно, че към датата на подаване на исковата
молба ищцата е провела две срещи с трудов посредник, като към момента не е
ангажирана в трудово правоотношение.
От социалния
доклад се констатира, че жилищните условия, в които се отглеждат децата са
добри и към момента децата М. и П. посещават училище и са в трети клас. Ищцата
разчита на помощта на своите роднини, като през месец август бащата е
осъществил две срещи с децата, като им е закупил лакомства и тетрадки.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита
на свид. Е. М.А. – сестра на ищцата и свид. С.С.Б.– съседка на ищцата. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, поради кореспондирането им със събраните
по делото доказателства и тяхната вътрешна безпротиворечивост. Съдът е намерил,
че по делото не следва да изслушва навършилото десет години дете М., като с
изготвения социален доклад напълно са защитени правата на децата.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства
по делото.
По
основателността на исковете по чл.127, ал.2 от СК: Настоящия спор
е относно това кой да упражнява родителските права над малолетните деца, тяхното
местоживеене, режима на лични контакти на децата и издръжката им за бъдеще
време. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между
страните относно тези въпроси.
Съгласно
Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС (което
не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав),
съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в
бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на
отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки
родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки
родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на децата едно към
друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В Постановлението се
сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се
разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за
изхода на делото.
Съдът
констатира, че към момента в интерес на децата е родителските права да бъдат
присъдени на тяхната майка, като в тази
част претенцията не се оспорва и от особения представител на ответника. Този
извод се налага, както от обстоятелството, че ответника е виждал децата само
два пъти в рамките на две години, но и
от силната връзка между децата помежду им и с тяхната майка и изобщо връзката
им със семейната среда, в която се намират понастоящем. Следва да се отбележи,
че не само бащата е дезинтересиран в рамките на този период от децата, но и
неговия семеен кръг. Така също към момента бащата живее и работи в чужбина,
като няма доказателства дали би могъл да им осигури подходящите условия за
отглеждане, даже и при желание от негова страна, което към момента не се
проявява. Местоживеенето на децата
следва да е на адреса на тяхната майка, находящ се в гр.***.
По
отношение режима на лични контакти на бащата с децата: При определяне на режима
на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на децата. Той налага
осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители,
независимо, че същите не полагат съвместни грижи за тях в едно домакинство.
Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има
възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи.
Поради това съдът намира, че е удачно бащата да има възможност да взема М. и П.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в
неделя, с преспиване; по един ден през Коледните и Новогодишните празници от
10.00 часа до 18.00 часа; десет дни през
лятната ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск, а В. всяка първа и трета неделя от месеца от
10 часа до 18 часа без преспиване, поради ниската ѝ възраст, като в
останалата си част режима определен за двете по-големи деца ще се изпълнява и
за нея.
По
отношение на издръжката на децата: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е
безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в
зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи.
За нуждите на М. и П. съдът намира, че размерът на цялостната издръжка следва
да се определи на 220 лв., а за В. 200 лв. Съдът намира, че това е необходимата
издръжка с оглед на правилното им
отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование и
задоволяване на техните потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат
възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му
състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. За
бащата няма доказателства какъв е размерът на дохода реализиран от него, като
майката към момента е безработна. Родителят, комуто е предоставено
упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата
месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а
и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните
грижи за детето. Затова съдът намира, че
бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 140 лв. по
отношение на М. и П. и 130 лв. по отношение на В., със законните последици при
просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението, като остатъка до
пълния размер следва да се поеме от майката. Не са ангажирани достатъчно
доказателства обосноваващи извода, че ответника следва да изплаща издръжка в
размер на по 150 лв. за всяко от децата. Поради това и исковете за издръжка
следва да се уважат частично.
По
отношение на исковете по чл.149 от СК – иск за издръжка за минал период от
време: Безспорно е по делото, че ответникът е баща на малолетните деца,
което е видно и от удостоверенията за раждане на децата. Няма спор и по това,
че родителите не живеят заедно от 2016г.
Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за
който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този
период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
По делото е установено, че в този период
единствената грижа за децата, включително и тяхната материална издръжка е поета
от майката – ищца по делото. От разпита на свидетелите стана ясно, че бащата се
е срещал с децата само два пъти, както и не е давал никакви средства за
издръжка за този период. По делото обаче не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства за размера на претендираната издръжка от 150 лв. В този период
децата не посещават извънкласни форми на обучение, нямат здравословни проблеми
или други нужди обуславящи размер на издръжката над минимално установения. С
оглед възрастта им и техните нужди съдът счита, че за периода 29.05.2017г. – 29.05.2018г.
е имало нужда от сума за издръжка в размер на 200 лв. месечно за всяко от тях.
Необходимо е обаче, освен нуждите на децата, да се съобразят и възможностите на
родителите. Доколкото за децата през този период е полагала грижи само майка им,
то бащата следва да поеме част от тези разходи за храна, облекло и други техни нужди.
Предвид гореизложеното съдът намира, че определената месечна издръжка от 200
лв. следва да се поеме от бащата в размер на 130 лв., а от майката в размер на
70 лв. Така определената издръжка в размер на 130 лв. за всяко от децата ще се
дължи от 29.05.2017 г. до 29.05.2018г., като на основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта,
досежно издръжките. Поради изложеното исковете по чл.149 от ГПК се явяват
основателни и доказани до размер на 130 лв., като в останалата си част до
пълните им предявени размери от 150 лв. месечно следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
На основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса по исковете по чл.127, ал.2 от СК в размер на 75 лв., която
следва да бъде заплатена от ответника. Ответника дължи и държавна такса
върху присъдените размери на издръжките на децата за минало време в размер общо
на 187.20 лв., а за в бъдеще време в размер общо на 590.40 лв.. Следва да бъде
осъден да заплати и възнаграждението за особен
представител в размер на 800 лв., както и 5 лв. при евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното
и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата М.Х.Р. с ЕГН **********, П.Х. Р. с ЕГН ********** и В.Х.Р.
с ЕГН ********** на тяхната майка Д.М.А. с ЕГН **********, като определя
местоживеенето на децата да е при майката на адрес гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на децата М.Х.Р. с ЕГН ********** и П.Х. Р. с ЕГН ********** с бащата Х.Р.А. с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18
часа в неделя, с преспиване; по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 часа до 18.00
часа; десет дена през лятната ваканция на децата, когато майката не е в платен
годишен отпуск;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на детето В.Х.Р. с ЕГН ********** с нейния баща Х.Р.А. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа;
по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 часа до 18.00
часа; десет дена през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен
отпуск;
ОСЪЖДА на основание чл.149 от
СК Х.Р.А. с ЕГН ********** да
заплати на малолетните си деца М.Х.Р. с ЕГН **********, П.Х.
Р. с ЕГН ********** и В.Х.Р. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Д.М.А. с ЕГН ********** сума в общ размер на 4680 лв.(четири хиляди шестстотин и осемдесет лева), представляваща
ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. (сто и тридесет лева) за всяко от
децата, считано от 29.05.2017г. до 29.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля исковете в
останалата им част до пълните им предявени размери от общо 5400 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл.143, ал.1 от СК Х.Р.А. с ЕГН ********** да заплаща в полза на
малолетните си деца М.Х.Р. с ЕГН ********** и П.Х. Р. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 140 лв. (сто и
четиридесет лева) за всяко от децата, а на В.Х.Р. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 130 лв.( сто и
тридесет лева), платими чрез тяхната майка и законен представител Д.М.А. с
ЕГН ********** до 5-то число от месеца, за който се дължи издръжката, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда - 30.05.2018г. до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, като отхвърля исковете в останалата им част до пълния им предявен
размер от 150 лв. за всяко от децата, като неоснователни.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 75 лв. ( седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Х.Р.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща окончателна държавна такса по исковете по чл.127, ал.2 от СК, както и сума в размер общо на 777.60
лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху присъдените размери на издръжките за минало
и бъдеще време, възнаграждение за особен
представител в размер на 800 лв. (осемстотин
лева), както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното издаване на изпълнителен
лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта му за присъдените издръжки, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: