Р Е Ш Е Н И Е

 

1056/30.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и седми ноември                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1546 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано по повод предявен от П.С.И. с ЕГН ********** ******, чрез адв. С.Т. от ШАК, със съдебен адрес *** срещу  И.Д.И. с ЕГН ********** с адрес ***, конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните на 04.10.1992г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак № 501 от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака без произнасяне по въпроса за вината. Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 04.10.1992г. От брака си имали родени две деца – Д.И.Д. и С.И.Д., понастоящем навършили пълнолетие. Бракът е първи и за двамата, като проблемите в брака започнали след раждането на първото им дете. Не могли да преодолеят различията помежду им и отдавна живеели във фактическа раздяла помежду си. Единствената им комуникация била по отношение на децата. Ето защо ищцата моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът между страните без произнасяне по въпроса за вината, като бъде запазено фамилното ѝ име след прекратяването му. Семейното жилище било напуснато от ищцата и същата нямала претенции за ползването му.

Исковата молба и писмените доказателства към нея били редовно връчени на ответника, като в срока за отговор не е постъпил такъв от него.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. С.Т.. Прави се доказателственото искане съдът да одобри изготвеното в писмена форма и подписано от страните споразумение, като се премине от развод по исков ред в производство по развод по взаимно съгласие.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като излага, че са уредили всички въпроси относно прекратяването на брака и моли съда да утвърди тяхното споразумение.

Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:  Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 04.10.1992г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 501 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен. От брака страните имали родени две деца – Д.И.Д., роден на ***г. и С.И.Д., родена на ***г., като и двете към момента са навършили пълнолетие. Съпрузите са отдавна във фактическа раздяла, като комуникират единствено по въпроси свързани с децата им. Семейното жилище, собственост на съпруга е напуснато от молителката и същата няма претенции за ползването му. Молителката желае запазване на брачното ѝ фамилно име. В съдебно заседание и двамата молители заявяват категорично, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства,  като съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно относно семейното жилище и  фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно реализираните от страните доходи, но доколкото същите са в трудоспособна възраст и липсват данни за влошено здравословно състояние, то  счита, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева, като такса в размер на 25 лв. е внесена за образуване на делото от молителя. Предвид, че страните са се споразумели разноските в производството да бъдат поети така както са направени, то молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между И.Д.И. с ЕГН ********** и П.С.И. с ЕГН **********, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се в гр.***, еднолична собственост на молителя, се предоставя за ползване на И.Д.И. с ЕГН **********, като същото е напуснато от молителката и същата няма претенции за ползването му;

II. След прекратяване на брака молителката П.С.И. с ЕГН ********** запазва  брачното си фамилно име -  И..

III. Страните декларират, че нямат претенции за издръжка помежду си след развода.

IV. Направените по делото разноски остават в тежест на страните, така както са направени;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като констатира, че държавната такса за образуване на делото от 25 лв. е внесена. 

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския районен съд държавна такса за допускане на развода в размер на 15 лв.(петнадесет лева), както и 5 лв. (пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: