Р Е Ш Е Н И Е

608/18.6.2018г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 14 (четиринадесети) юни Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1599 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Н.М.С. и Б.Н.С. излагат, че са съпрузи от 26.04.2014 г. От брака си нямали родени деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за граждански брак от 26.04.2014 г. е, че молителите са съпрузи от 26.04.2014 г., когато с акт № ***/26.04.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си нямат родени деца, установимо от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 26.04.2014 г. с акт № ***/26.04.2014 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между Б.Н.С. с ЕГН **********,*** и Н.М.С. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Г.С. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между между Б.Н.С. и Н.М.С. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Н.М.С. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – С.

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Молителите не са придобивали недвижими имоти.

4. Придобитите от молителите движими вещи са поделени извънсъдебно.

5. В отношенията между молителите, разноските по делото се поемат по равно от двамата.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Б.Н.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Н.М. Салиева да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: