Р Е Ш Е Н И Е

932/26.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На девети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1605 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.Д., чрез юрисконсулт Д.В.срещу “Тича 2012” ЕООД с ЕИК 202229213, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Ю.Д.П.за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца няма парично задължение към ответника общо в размер на 10 886.07 лв., поради пълното изплащане на дълга по изпълнително дело № 20168760401363 по описа на ЧСИ Д.З., което е прехвърлено и образувано под № 20173610400035 по описа на СИС при РС – Велики Преслав.

В исковата молба се сочи, че по силата на издаден изпълнителен лист № 2825/28.11.2016г. по гр.д. № 1214/2016г. на ШРС ищцовото дружество било осъдено да заплати на ответника сума в размер на 7 680 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствения на страните имот, находящ се в землището на с. Виница, община Върбица за периода от 10.04.2015г. до 21.12.2015г., както и мораторна лихва в размер на 273.91 лв. върху главницата за периода от 22.12.2015г. до 27.05.2016г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодните разноски в размер на 1 385.20 лв.. По изпълнителният лист било образувано изпълнително дело № 20168760401363 при ЧСИ Д.З. с рег. № 876 с район на действие ШОС. По повод на това била насрочена публична продан на ½ ид.ч. от масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ на първи етаж от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения, два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща площ от 125 кв.м., находяща се в имот пл.№ 000014 в местността „Ат Йолу“ в землището на с. Виница, общ. Върбица. Поземления имот № 000014 с площ от 19.945 дка, при граници: от юг – имот № 000141, от запад – имот № 000139 и № 000142, от север – имот № 000138, изток – имот № 000107 и с начин на трайно ползване „водостопанско съоръжение“ бил от изключително значение за ищеца. С Постановление № 85/14.04.2015г. язовир „Тича“ бил включен в сектор „Водни ресурси“ като обект с национално значение за питейно водоснабдяване и от там със значение за националната сигурност. В района на този обект попада и гореописаната сграда. Затова и ищецът правил многобройни опити да изплати дълга си по изпълнителното дело, но взискателя отказвал очевидно с цел продажба на имота. Видно от удостоверение за размера на дълга към 21.03.2017г., издадено от ЧСИ по искане на длъжника, се установявало, че същия възлизал общо на 10 886.07 лв., от които главница – 7 680 лв., законна лихва в размер на 635.80 лв. за периода от 27.05.2016г. до 21.03.2017г., неолихвяеми вземания в размер на 273.91 лв., разноски от 1390.20 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 591.90 лв. и такси в размер на 314.26 лв.. Длъжникът открил депозитна сметка в банка „ДСК“ ЕАД с титуляр „Тича 2012“ ЕООД и привел сумата на 21.03.2017г. За горното изпратил нотариална покана до представляващия ответника, но същия отказал да я приеме. За горните действия бил уведомен ЧСИ З.и по изпълнителното дело била подадена молба за прекратяването му, поради погасяване на вземането. Било издадено Постановление за прекратяване на делото, като при последващото обжалване обаче постановлението било отменено с Решение № 124 от 17.07.2017г. на ШОС, като в последствие ЧСИ си направил отвод по делото. Изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ Я.Б., който също си направил отвод и така било изпратено в СИС при РС- Велики Преслав и образувано под № 20173610400035. Била издадена Заповед на Министъра на околната среда и водите, в обхвата на която попадал и гореописания имот, като изпълнителните действия по изпълнителното дело били спрени. Постановлението било потвърдено от ШОС при последващото обжалване. Ищецът счита, че добросъвестно е изпълнил задълженията си по изпълнителното дело спрямо взискателя – ответник и в заключение се моли за положително решение по делото и присъждане на разноските.

В писмения отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответникът “Тича 2012” ЕООД оспорва изцяло иска. Навежда доводи, съобразно които се излага, че част от обстоятелствата в исковата молба (от абзац 3 до абзац 7 на стр. втора) са ирелевантни по делото. Не се оспорва факта на откриване на банковата сметка и не приемането на суми от нея от страна на взискателя – ответник, както и прекратяване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ и последващата му отмяна. Оспорва се факта на изпълнение на задължението от ищеца по изпълнителното дело. Аргументите са, че ищецът не е платил процесната сума по делото, тъй като по това изпълнително дело присъединен взискател е държавата и по него се дължи 10 000 000 лв. Излага се фактология по образуване на изпълнителното дело, по действията предприети по него. Твърди се, че на 29.03.2017г. била проведена публична продан на възбранени на ищеца имоти, от която по делото постъпили суми в размер на 69 300 лв. На 20.03.2017г. било издадено и платежно нареждане с наредител ищеца – длъжник за сумата от 10 886.07г. с основание „изплащане на задължение по изпълнително дело 20168760401363“ с получател „Тича 2012“ ЕООД, като към днешна дата в патримониума на взискателя – ответник такава сума не е постъпвала. В жалбата до ШОС по повод прекратяване на изпълнителното дело, ответника е заявил, че няма да се ползва от договора между длъжника и банката, тъй като плащането е по изпълнително дело, а на основание чл.136, т.2 от ЗЗД държавата, като присъединен взискател се ползва с право на предпочетително удовлетворяване. Оспорва се и обстоятелството, че на ответника му е връчвана нотариална покана и съответно същия е отказал приемането на съобщението. Излагат се подробни правни доводи за липсата на плащане към длъжника, като основния е, че с поведението си длъжника е целял да увреди другия присъединен кредитор – държавата, като горното е в размер със закона. Излага се, че ако постъпват плащания е следвало да постъпват по сметката на ЧСИ, а не по открита в полза на трето лице – взискателя „Тича 2012“ЕООД сметка. При внесена сума по изпълнително дело, ЧСИ е длъжен да изготви разпределение и ако сумата е недостатъчна се отделят сума за кредитора с предпочитателното удовлетворяване. В заключение счита, че искът следва да се отхвърли и да му се присъдят деловодните разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Д.В., като се поддържа исковата молба и се посочва, че сумата по дълга е изцяло изплатена, поради което следва да се уважи предявения отрицателен иск. В представените писмени бележки се излага доводи за основателността на същия и се претендират разноски.

В съдебно заседание представляващия ответника се явява лично, заедно с адв. Б.Б.от ШАК, като се оспорва основателността на иска с излагане на доводи идентични с тези в писмения отговор. Моли се за присъждане на разноски и се представя списък по чл.80 от ГПК.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и от представените доказателства от изпълнително дело № 20168760401363 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 от Камарата на ЧСИ се установява, че по искане от „Тича 2012“ ЕООД е образувано изпълнителното дело въз основа на представен изпълнителен лист № 2825/28.11.2016г., издаден по гр.д. № 1214/2016г. по описа на ШРС. По силата на изпълнителният лист ответника дължал на ищеца сума в размер на 7680 лв., представляваща обезщетение за периода от 10.04.2015г. до 21.12.2015г., срещу ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа и осем броя избени помещения с площ 125 кв.м., като сградата е построена в имот № 000014 в землището на с. Виница, общ. Върбица, както и обезщетение за забава от 273.91 лв. върху главницата, считано от 22.12.2015г. до 27.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1385.20 лв., представляващи деловодни разноски. В молбата до ЧСИ кредитора е поискал изпълнение върху имот № 000014, находящ ес в местността „Ат йолу“ в землището на с. Виница, с площ от 19.945 дка. и върху ½ от намиращата се в него масивна двуетажна сграда.

На 07.12.2016г. ищеца получил чрез упълномощено лице, покана за доброволно изпълнение изх. № 25710/01.12.2016г., в която били посочени сума в размер на 7 680 лв. главница, сума в размер на 431.36 лв. – лихви за периода от 27.05.2016г.-15.12.2016г., 273.91 лв. неолихваемо вземане, произтичащо от мораторна лихва, сума в размер на 1 390.20 лв. присъдени разноски, сума от 780 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело, сума от 1 156.98 лв. такси по Тарифата на ЧСИ, дължими към 15.12.2016г., като бил уведомен и за наложената върху имотите възбрана.

От Удостоверение с изх. № 290371606341479/05.12.2016г., издадено от НАП, изискано служебно от ЧСИ, се установява, че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на държавата сума общо в размер на 11 111 413.75 лв., произтичащи от невнесен ДДС, ДОО, здравни осигуровки, данък върху представителните разходи и данък върху разходите за превозни средства, както и лихви върху тях, включително и невнесени суми по универсални и професионални пенсионни фондове. На 13.12.1016г. държавата била присъединена към изпълнителното дело, като взискател, на основание чл.458 от ГПК за дължимите публични вземания.

На 10.01.2017г. „Тича 2012“ ЕООД депозирал молба за извършване на опис и продажба на възбранените имоти, като на 18.01.2017г. на длъжника била връчена призовка за принудително изпълнение (стр.45 от изп.д. № 1363/2016г.).

На 19.01.2017г. по сметка на ЧСИ постъпили 500 лв., платени от „Напоителни системи“ ЕАД, като видно от изготвения Протокол за извършено разпределение от 20.01.2017г. на взискателя била разпределена сума от 357.10 лв.

На 27.01.2017г. бил извършен опис на възбранените имоти (стр.151 от изп.д.) и била обявена първата публична продан на имотите за периода от 28.02.2017г. – 28.03.2017г., за което били уведомени страните по изпълнителното дело и кредитора „НС-Агро“ АД. В деня на описа представител на „Напоителни системи“ ЕАД представил доказателства, че имотът е отчужден, съгласно Решение на МС. Видно от Решение № 86/26.01.2017г. на Министерски съвет (стр.127 от изп.дело) правото на собственост на „Напоителни системи“ ЕАД върху имот № 000014 с площ 19.945 дка в землището на с. Върбица, заедно с изградените в имота сгради с площ от 246 кв.м.- за ½ ид.ч. и сграда с друго предназначение с площ от 165 кв.м. било предоставено безвъзмездно за управление на Министерство на земеделието и храните, като Областния управител на област Шумен съставил акт за частна държавна собственост. Уведомление със същото съдържание било изпратено на 23.02.2017г. до ЧСИ от „Напоителни системи“ ЕАД (стр.196 от изп.д.).

С Постановление от 07.02.017г. на ПЧСИ било прието, че извършеното отчуждаване на възбранените имоти е недействително спрямо взискателя „Тича 2012“ ЕООД.

По молба на длъжника „Напоителни системи“ ЕАД ЧСИ издал удостоверение за дълга на длъжника към взискателя по изпълнително дело № 1363/2016г. по описа на ЧСИ Д.З., който към 21.03.2017г. възлизал общо на 10 886.07 лв. (стр.225 от изп.д.)

Видно от Удостоверение № 24278758/21.03.2017г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД (стр.237 от изп.д.) сума в размер на 10 886.07 лв. била внесена от „Напоителни системи“ ЕАД като депозит за дължима сума по изпълнително дело № 20168760401363 в полза на „Тича 2012“ ЕООД.

На 23.03.2017г. представляващия „Тича 2012“ ЕООД бил поканен да получи нотариална покана (стр.318 от изп.д.), към която било приложено проект на споразумение между страните за уреждане на отношенията им, както и покана на получи внесената изцяло сума по дълга в размер на 10886.07 лв., изплатена по открита на името на взискателя сметка. Отказа на представляващия да получи нотариалната покана бил удостоверен от служител в нотариалната кантора.

В последствие длъжникът на 24.03.2017г. депозирал молба пред ЧСИ Д.З. за прекратяване на изпълнителното дело, поради изплащане на дължимата на взискателя сума извънсъдебно, за което представял доказателства. С Постановление от 24.03.2017г. (стр.252 от изп.д.) съдебния изпълнител приел, че молбата е основателна и приключил производството по изпълнителното дело срещу „Напоителни системи“ по отношение на взискателя „Тича 2012“ ЕООД, поради направено плащане директно по сметка на взискателя и прекратил производството по изпълнителното дело по отношение на държавата, тъй като липсва висящо изпълнително производство, по което същата да бъде присъединена.

На 27.03.2017г. в Районен съд – гр. Шумен постъпила молба от „Напоителни системи“ ЕАД с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. С Определение № 754 от 27.03.2017г. по гр.д. № 830/2017г. състав на съда оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение, тъй като наличието на постановление за прекратяване на изпълнителното дело се явявало пречка за извършване на принудителни действия. Съдът посочва, че не била налице обезпечителна нужда за молителя, тъй като било недопустимо спиране на изпълнително дело, което е прекратено.

На 29.03.2017г. ПЧСИ обявил за купувач на изнесените за продан имоти „Тича 2012“ ЕООД, в качеството му на явил се наддавач, тъй като постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не било влязло в сила (стр.260 от изп.д.).

На същата дата ПЧСИ преустановил действията си по изпълнителното дело (стр.278 от изп.д.), с оглед на постановеното от съда определение.

Видно от представеното по настоящото дело доказателство на 03.04.2017г. „Тича 2012“ ЕООД прави изявление пред „ Банка ДСК“, че дружеството не е давало съгласие за откриване на сметка и не желае да има сметка в банката, като няма да се ползва и не приема договора сключен между банката и третото лице – длъжника. На 03.04.2017г. била депозирана и жалба срещу Постановление от 24.03.2017г. за прекратяване на изпълнителното дело, по която било образувано в.гр.д. № 83/2017г. по описа на ОС-Шумен. С Решение № 124 от 17.07.2017г. състав на съда отменил Постановлението на ЧСИ за приключване на производството по отношение на „Напоителни системи“ ЕООД и прекратяване спрямо държавата.

На 26.07.2017г. „Тича 2012“ ЕООД внесло изцяло по проданта в размер на 62 370 лв., видно от вносна бележка от 26.07.2017г. (стр.340 от изп.д.).

По изпълнителното дело са налице доказателства за образувано производство пред Върховния Административен съд, във връзка с обжалване на Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД – 850/22.12.2015г. от страна на „Тича 2012“ ЕООД, по която било образувано адм.д. № 2373/2016г. по описа на ВАС. С Решение № 7064 от 30.05.2018г. по адм. д. № 4263/2018г. на ВАС, Петчленен състав на ВАС е оставил в сила Решение № 1434/31.01.2018г. по адм.д.№ 2373/2016г., с което тричленен състав на съда е отменил Заповед № РД-850/22.12.2015г. на МОСВ.

На 04.08.2017г. била депозирана молба от взискателя до ЧСИ Д.З. с искане за прехвърляне на делото към ЧСИ Я.Б.. Последвало Постановление от 07.08.2017г. на ЧСИ Д.З., в което обстойно обосновава мотивите си за отвод по изпълнителното дело, като същото се прехвърляло при ЧСИ Я.Б.. Последвал отвод и на ЧСИ Я.Б. и по молба на взискателя от 04.09.2017г. делото било прехвърлено на държавен съдебен изпълнител при СИС при РС – Велики Преслав, образувано под № 35/2017г.

На 31.10.2017г. взискателя депозира молба при ДСИ, с която иска разпределение на внесената по сметката на ЧСИ Д.З. сума от публичната продан на имотите. С Постановление от 03.11.2017г. на ДСИ е постановен отказ за извършване на разпределение и постановление за възлагане на недвижим имот. На 24.11.2017г. взискателя е обжалвал Постановлението на ДСИ от 03.11.2017г. за отказа за разпределение и възлагане на имота. По жалбата е образувано в.гр.д. № 345/2017г. по описа на ОС-Шумен, като с Решение № 17/26.01.208г. е потвърдено Постановление № 4027/03.11.207г. на ДСИ при РС-Велики Преслав.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че размерът на дълга по изп.д. № 1363/2017г. (преобразувано в изп.д. № 35/2017г. по описа на ДСИ при СИС при РС-В.Преслав) е общо 11 122 299.82 лв., ведно с дължими такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ на стойност 271.556.54 лв. За периода от 21.03.2017г. до 27.09.2018г. в счетоводството на „Тича 2012“ ЕООД нямало счетоводни записвания за постъпила сума в размер на 10 886.07 лв.

Тази обстойна фактическа обстановка е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото изпълнителни и въззивни дела (с изключение на доказателството - Постановление от 30.06.2016г., находящо се на стр. 245 от изп.д.№ 1363/2017г. по описа на ЧСИ Д.З., което се изключва от делото като ирелеватно, предвид, че касае изп.д. № 20168760400560 на ЧСИ Д.З.), като обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е процесуално допустим, като депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяването правото на иск на ищеца.

По отношение основателността на иска по чл.439, ал.1 от ГПК: Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, основаваща се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай искът се основава на твърдението на ищеца за погасяване на вземането чрез пълно изпълнение спрямо взискателя „Тича 2012“ ЕООД в хода на изпълнителното дело. За уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, с оглед и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, че са настъпили твърдените правопогасяващи факти, а именно изплащане изцяло на дълга към взискателя „Тича 2012“ ЕООД по изпълнителното дело. Съдът намира, че такова доказване в настоящото производство не беше проведено, поради следното: Съгласно чл.455, ал.1 от ГПК всички суми постъпили по изпълнителното дело от длъжника се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изключение от това императивно установено правило не е предвидено от законодателя. В Решение № 186/26.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 5886/2013г. IV г.о. и Решение № 99/28.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 667/2011г., II т.о. се приема, че моментът на погасяване на задължението на длъжника към взискателя по изпълнителното дело е датата на постъпване на сумите по сметка на взискателя и че плащането по сметката на съдебния изпълнител не съставлява изпълнение в полза на взискателя. Създадената безпротиворечива съдебна практика на ВКС е, че сумите постъпили по специалната сметка на съдебния изпълнител принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях от негова страна. Сочи се, че съгласно чл.455, ал.2 от ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебния изпълнител чрез платежни нареждания, като плащането на взискателя се счита за реализирано от получаване на сумата или респективно заверяване на сметката му. В настоящия случай не само, че сумите не са внесени по реда предвиден в закона, а именно по специалната сметка на съдебния изпълнител, а съществуват категорични доказателства, че са внесени в открита от длъжника депозитна сметка, находящата се в „Банка ДСК“ с титуляр взискателя. От неоспореното от страните и прието по делото, като обосновано и компетентно дадено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по сметката на взискателя няма постъпили суми в размер на 10 886.07 лв. от „Напоителни системи“ ЕООД.

В случая не са налице и основанията за приложение на чл.75, ал.1, предл. второ от ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не престира на кредитора чрез законния му представител, негов пълномощник или на лице, овластено от съда, то изпълнението е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него, тъй като по делото са налице доказателства, че кредитора отказва да се ползва и не приема договора в негова полза, сключен между „Напоителни системи“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД, видно от Изявление вх. № 1041/03.04.2018г. отправено до „Банка ДСК“ ЕАД. Още повече, че разпоредбите на чл.75 от ЗЗД намират приложение в отношенията на страните до момента на образуване на изпълнителното дело, след който момент са в сила изричните правила на ГПК за изпълнителното производство, уреждащи изпълнението и последиците му.

По отношение на довода на ищеца, че депозитната сметка е открита поради процесуалното поведение на ответника, който отказвал изпълнение с цел продажбата на имота, съдът намира следното: Паричното задължение е носимо, което означава, че длъжникът следва да „търси“ кредитора, за да изпълни. Кредиторът от своя страна няма задължение да улесни изпълнението, чрез посочване на банкова сметка. ***, че в поканата за доброволно изпълнение, отправена до длъжника – ищец е посочена специална банкова сметка ***, по която е следвало да се внесе дължимата като изпълнение сума. Вместо да стори това, длъжникът разкрива депозитна сметка на името на взискателя. Поради това, съдът не възприема довода на ищеца за недобросъвестност на кредитора в хода на изпълнителното производство. Действително нормата на чл.236 от ГПК е изменена, като е добавена т.7, съгласно която част от осъдителното съдебно решение е и посочване на банкова сметка, ***ли друг начин на плащане. Това изменение обаче е влязло в сила след постановяване на изпълнявания съдебния акт.

Горното води до извода, че вземането на взискателя по изпълнителното дело не е удовлетворено и същото съществува към момента. Противното би означавало заобикаляне на разпоредбите на закона уреждащи изрично постъпленията по изпълнението. За пълнота следва да се обсъди и аргумента за последиците от присъедяването на държавата, като взискател в производството. Аргументите на ответната страна се възприемат изцяло от съда. Действително разпоредбите на чл.191 от ДОПК и чл.458 от ГПК уреждащи участието на държавата като присъединен по право взискател за дължимите ѝ публични вземания (в случая в размер на 11 111 413.75 лв.), както и задължението на съдебния-изпълнител да извърши разпределение, ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели и гарантираща тяхното удовлетворяване имат императивен характер и неспазването им би застрашило интереса на взискателите, включително и държавата.

Доводите на ищеца, касателно правния статут и значението на имота, като стратегически обект, свързан с националната сигурност и представените по делото документи в тази връзка са ирелевантни за настоящия спор, поради което и съдът не следва да ги обсъжда.

Изложеното по-горе обосновава извода, че ищецът не е изпълнил валидно задължението си да плати сумата по изпълнителния лист, поради което и предявения от него отрицателен установителен иск се явява неоснователен.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъде заплатена сума в общ размер на 1 403 лв., представляваща деловодни разноски, от които 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, сума от 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 3 лв. преводна банкова такса.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД с ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С.Д., чрез юрисконсулт Д.В.срещу “ТИЧА 2012” ЕООД с ЕИК 202229213, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Ю.Д.П., иск с правно основание по чл.439 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 10 886.07 лв.(десет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки), поради пълното изплащане на дълга по изпълнително дело № 20168760401363 по описа на ЧСИ Д.З., което е прехвърлено и образувано под № 20173610400035 по описа на СИС при РС – Велики Преслав, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД с ЕИК 831160078 да заплати на “ТИЧА 2012” ЕООД с ЕИК 202229213 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в общ размер 1 403 лв. (хиляда четиристотин и три лева), представляваща разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: