Р Е Ш Е Н И Е

982/7.11.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети ноември 2018 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1678/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Искова молба от Д.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.А.В., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 55 ЗЗД и цена от 17590,50 лева главница.

Ищцата сочи, че прехвърлила по сметка на ответницата, на 14.10.2013г. сумата от 9000 евро, с левова равностойност в деня на превода исковата сума. Поради това, че не съществувало правно основание за получаване от нея на сумата, иска осъждането и да заплати 17590,50 лева, представляващи левова равностойност на получената сума в евро и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава получаването на сумата, но твърди, че няма задължение за връщането и, защото ищцата и я предоставила, за да и помогне, като майка на дъщеря, в труден за втората момент – изплащане задължения към банки на починалия и баща, бивш съпруг на ищцата. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски, позовавайки се на съзнателно изпълнение на нравствен дълг.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим и неоснователен, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

На 14.10.2013г. ищцата превела сумата на от 9000 евро, при курс към посочената дата 1.9545 лева за 1 евро, на ответницата. Последната била нейна дъщеря, пълнолетна към датата на транзакцията. На същата дата получената сума била преведена в Банка ДСК ЕАД, за погасяване кредит на починалия баща на ответницата, бивш съпруг на ищцата. Бракът им бил прекратен през 1994г., като родителските права над малолетната тогава ответница били предоставени на бащата. Свидетелските показания, на които съдът не намери основание да не даде вяра, въпреки явната заинтересованост на някои от свидетелите, се установи, че ищцата, не е полагала непосредствени грижи за дъщеря си и не и е заплащала определената издръжка, но поддържали контакти и били в добри отношение, основно по давление на св. В. – баба по бащина линия на ответницата. След навършване на пълнолетие ищцата и ответницата също поддържали връзка, като втората я посещавала няколко пъти в Гърция, където работела повече от осем години. От тази си дейност и спестила предоставената сума. Преди това сама изпратила от там пълномощно на ответницата, в което и предоставила права да се разпорежда с наличните и средства по банкова сметка. Анализа на показанията налага да се приеме, че при предоставяне на сумата, не е имало уговорки между страните за връщането и. Показанията на св. В. сочат обратното, но както самата тя твърди, не е присъствала на предаване на сумата, разговори между страните свързани с нея, дори не познава ответницата, а всичко което съобщава е споделено от ищцата. Най-точно факта се установява от показанията на св. В. – една или две години след това разбрала от ответницата, че следва да се връщат парите – стр. 84. Не без значение са тези и на св. К., в тази насока, особено в частта им подробно описващи периода преди предаване на сумата, също сочеща, че са предоставени за да помогне на дъщеря си в труден момент – била току що завършила, без работа а починалия и баща оставил значителни дългове, плащането на които кредиторите искали от нея – стр. 85.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – Налични са всички предпоставки за уважаването му – ответникът е получил от ищеца сумата от 9000 евро, съответстващи на исковата сума в лева, по курса на банката осъществила транзакцията. Непосочването от ответника и неустановяването по делото на основание за получаване на сумата от него, сочи начална липса на такова/Р № 148/06.02.2017г. на ВКС, IIт.о./.

Основното възражение на ответницата, че не дължи връщане на получената сума е основателно. Ищцата, сама е взела решение да предостави сумата на дъщеря си в един сложен от финансова гледна точка момент от живота и. Без значение са мотивите за това в онзи момент, но по същественото е безусловния характер на имущественото разместване. Едва години след предоставяне на сумата, след усложняване на здравословното и състояние, ищцата решила, че може да поиска обратно парите от дъщеря си. Всичко това сочи съзнателно изпълнение от нея на един нравствен дълг, да окаже финансова помощ, в кръга на възможностите си на пълнолетното си дете, в тежък за него момент, което изключва възможността да се иска връщане на предоставената сума, съответно получателят и следва да се освободи от отговорност – т. 2 от ППВС № 1/79г..

Изложеното налага отхвърляне на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 1340 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.А.В., ЕГН : **********, с адрес ***, иск, за връщане на сумата от 17590,50 лева, като получена без основание, с която ответницата се обогатила за сметка на ищцата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на М.А.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1340 лева, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :