Р Е Ш Е Н И Е
1134/28.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Найдева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело № 1737 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявените от Д.С.В., с ЕГН **********
като майка и законен представител на детето
Е.И.А. с ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и
чл.127а, ал.2 от СК срещу ответника И. А. Я. с ЕГН **********, за постановяване
на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството
на родители на детето спор по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му, съгласно
чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК и за въпросите свързани с пътуване
на детето в чужбина.
Ищецът, която е майка на детето основава исковата си претенция
на фактическите твърдения, че страните са родители на детето, като от 2012г. не
живеят заедно. Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него, издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес
от разрешаването на възникналият спор по съдебен ред. Намира, че притежава родителски капацитет да
полага грижи за детето и може да му осигури добри условия за живот.
Иска от съда да бъде постановено решение, с
което упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да бъде
определено при майката, като бъде определен подходящ режим на лични контакти с
бащата. Също така се иска бащата да плаща месечна издръжка в размер на 200,00
лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска до
настъпването на законни причини за изменяне или прекратяване на правото на
издръжка
Предявен е и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от
СК за постановяване на съдебен акт, който да замести съгласието на родителя И. А.
Я. с ЕГН **********, необходимо при пътуване на ненавършилото пълнолетие дете Е.И.А.
с ЕГН ********** в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това.
Ищецът,
която е майка на детето основава исковата си претенция на фактическите
твърдения, че страните са родители на детето, като от 2012г. не живеят заедно. Майката
живее и работи в Германия, където е устроена. Желае детето й да пътува заедно с
нея, а по възможност и да остане да живее при нея. Ответникът се дезинтересирал
от развитието на детето. Счита, че в интерес на детето е да може да пътува с
майката в чужбина. В този смисъл моли за постановяване на положително решение,
като бъде дадено разрешение за снабдяване с документ за самоличност – паспорт
за задгранични пътувания, както и да бъде дадено разрешение за пътуването им
в ЕС без посочени ограничение във
времето.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба.
Правната квалификация на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК на правата, претендирани от ищеца са, предявени обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 123, ал. 2,
във вр. с чл. 59, ал. 3 и чл. 143, ал. 2 от СК и иск по чл.127а, ал.2 от СК, за
постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните
спор, в качеството им на родители на малолетно дете по въпросите относно:
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните
отношения на ответника с детето, плащане на месечна издръжка за бъдеще време и
за въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл.131 от
ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно
призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и
не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); с
определението на съда на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете
са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК). Съдът не намира основание да
приеме, че разпоредбата чл. 127, ал. 2, изр. 2 от СК, е привилигирована спрямо
посочените процесуални правила. Не може да се приеме, че тази разпоредба се
явява специална спрямо разпоредбите на ГПК, защото са спазени всички предпоставки
на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил
незаинтересованост към настоящото производство, т.е. същият не може да черпи
права от собственото си бездействие.
С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове са вероятно основателни.
Ето
защо е налице вероятната основателност на претенциите по чл. 127, ал. 2 вр. ал.
1 от СК, вкл. във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от
СК.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането
на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е.И.А. с ЕГН **********, на майката Д.С.В., с ЕГН ********** *** - на основание
чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е.И.А. с ЕГН **********, при неговата майка Д.С.В., с ЕГН ********** *** - на основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата И. А. Я. с ЕГН ********** с детето Е.И.А. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, както и 15 дни
през лятото, по време на ученическата ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск - на основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА И. А. Я. с ЕГН **********,
да заплаща в полза на детето Е.И.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.С.В., с
ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 08.06.2018г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването
на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2, във вр.
с чл. 143 от СК.
ДОПУСКА
издаването от компетентния орган по ЗБЛД, на паспорт на Е.И.А. с ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1
от ЗБЛД, подадено само от майката Д.С.В., с ЕГН **********, без
съгласието на другия родител И. А. Я. с ЕГН **********
- на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал.
1 от СК.
РАЗРЕШАВА на Е.И.А. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА заедно с
майка си Д.С.В., с ЕГН **********, без съгласието на баща си И. А. Я. с ЕГН **********, извън границите на Република
България – в държави-членки
на ЕС, за срок до навършване на
пълнолетие, считано от влизане в сила на настоящото решение - на основание чл. 127а, ал. 2, във с вр. ал.
1 от СК.
ОСЪЖДА И.
А. Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.В., с ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 510,00 лв. - на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. Я.
с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо сумата от 288,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдените
издръжки - на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК и 5,00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Постановява
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: