Р Е Ш Е Н И Е
1092/11.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, IХ - ти състав, в открито заседание, проведено на първи октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 1738/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск, от „Тича 2012“ ЕООД против „Напоителни системи“
ЕАД, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на
ответника - съсобственик, който ползва лично обща вещ да плати на другия
съсобственик - ищеца, обезщетение за ползата, от която е лишени, от деня на
писмено поискване, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за периода от подаване на исковата молба до окончателно плащане,
обективно съединен с иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за осъждане
ответникът да плати на ищеца, обезщетение в размер на законната лихва върху
претендираната главница от деня на забавата до предявяване
на исковата молба.
Ищецът основава
исковата си претенция твърдейки, че между
страните била налице съсобственост върху масивна жилищна сграда, построена в
имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местност „Ат Йолу“ в землището на с. В., общ. В., с площ по
скица от 233 кв. м., на два етажа, със застроена площ на първи етаж от 246 кв.
м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два
апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел
и втори стаж със застроена площ от 246 кв. м., състоящ се от два апартамента от
стая, кухня, санитарен възел, както и осем броя избени помещения, с обща
застроена площ от 125 кв. м.. Твърди, че с НА ***
на Нотариус с рег. № 592 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд
Велики Преслав, за продажба на ид. ч. от недвижим имот, ищецът придобил на 1/2
ид. ч. от сградата. Продавач по този договор бил „Строител 2012“ АД, с
предходно наименование „Водно строителство“ АД. Ответникът бил собственик на
другата 1/2 ид. ч. от имота, съгласно Акт за частна държавна собственост №
594/25.09.2002 г.. Ползването на процесната сграда, било уредено чрез
Споразумение между съсобствениците от 01.07.2010 г.. Твърди се, че ответникът
ползва самостоятелно и еднолично целия съсобствен имот, като ищецът бил лишен
от реалното ползване на притежаваните от него идеални части от сградата според
предназначението и съобразно притежавания обем права. Моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 19 250
лева - обезщетение за лишаване от ползата на 1/2 ид. ч. от имота, за периода от
22.12.2015 г. до 10.01.2017 г., съгласно Споразумението от 01.07.2010 г., ведно
с искане за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 2 753.97 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 11.01.2017 г. до датата
на предявяване на исковата молба - 08.06.2018 г.. Претендира разноски.
В предоставения
по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба с изложени обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита
исковите претенции за допустими, но изцяло неоснователни като сочи подробни
аргументи в тази насока. Претендира разноски.
В хода на
проведените по делото съдебно заседания страните, чрез процесуални
представители, поддържат заявените становища.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, поради което съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че процесната сграда,
подробно описана в исковата молба, е съсобствена между страните при равни квоти
– по ½ ид. част. Съгласно НА № *** /л. 9/ сградата
е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в
местност „Ат Йолу“ в землището на В., общ. В., при граници: имот № 000003 - път I клас на държавата;
имот № 000107 – храсти, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 000141 - пасище, мера на
земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 0000142 - полски път на община В.; имот № 000139 - временно неизползвана нива на земи по чл.
19 ЗСПЗЗ; имот № 000150 - нива на Й. Д. Й.; имот №
000237 - нива на Д. Д. Й. и имот №
000035 - полски път на община В..
От представено
по делото Споразумение от 01.07.2010 г. /л. 11/ между „Напоителни системи“ ЕАД
– клон Шумен и „Водно строителство“ АД се установява, че считано от датата на
подписването му, между съсобствениците е извършено разпределение ползването на
идеални части от общата сграда.
От съвкупната
преценка и анализ на приетите по делото НА № ***/л.
9/ и Акт № 594 /л. 10/, за частна държавна собственост, съдът намира за
установено, че „Водно строителство“ АД, с ЕИК: ***,
е праводател на ищеца.
От Удостоверение
изх. № 20150313144506/13.03.2015 г., по описа на Агенция по вписванията/л. 12/,
се установява, че като едноличен собственик на капитала и управител на ищеца
„Тича 2012“ ЕООД е вписан Ю. Д. П..
От събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свид. В.
К. В., се установи,
че на 13.03.2015 г., свидетелят заедно с управителя на ищцовото дружество Ю. П., който му бил
вуйчо, посетили процесната сграда, били допуснати, но след това призовани да
напуснат, от лице представило се за управител на другата половина. При това
посещение установили течове по стените, надут паркет и други поражения от
наводнение. След няколко дни отново отишли до имота, този път с майстор -
строител, за да направят оглед на последствията, с цел извършване на ремонт, но
порталът към парцелът, в който била построена сградата, бил затворен и не
успели да влязат. През 2016 година, около 6 пъти - през месец, ходили с П. до имота, но всеки път било затворено с вериги и
катинари. Съдът дава вяра на показанията на този свидетеля доколкото същите са,
от една страна основани на преки и непосредствени възприятия, а от друга са
ясни, конкретни и вътрешно непротиворечи.
С Уведомление
вх. № 199/18.03.2015 г., по описа на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен /л. 16/,
ищецът поканил представителят на ответника да му осигури достъп до
съсобствената сграда.
С Нотариална
покана от 24.03.2015 г. /л. 23/, чието връчване е нотариално удостоверено,
ищецът поканил ответника, чрез представителя за региона - клон Шумен на
„Напоителни системи“ ЕАД, както и с Покана вх. № АД-53-663-1А2/26.03.2015 г.,
по описа на „Напоителни системи“ ЕАД, да плаща обезщетение на ищеца, поради
лишаването от ползването на притежаваната от него ½ ид. ч. от имота, в
размер на 70.00 лв., считано от 13.03.2015 г..
На 11.05.2015 г.
до представителя на ответника за региона - клон Шумен на „Напоителни системи“
ЕАД, е изпратена Нотариална покана /л. 27/, за предаване от ответника на
ключове за достъп до имота, която представителят отказал да получи. Отказът за
получаване е нотариално удостоверен /л. 30/.
Съгласно Приемо
– предавателен протокол /л. 49/ на 10.01.2017 г., управителят на „Напоителни
системи“ ЕАД - клон Шумен е предал на управителя на ищеца ключовете за достъп
до съсобствената сграда.
Съгласно
заключението на допуснатата по делото Съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, средния месечен пазарен наем за частта, която има да
ползва ищеца е в размер на 1 152 лв., като пазарния наем за един ден е в размер
на 144 лв.. Въпросният имот № 000014, с ЕКАТТЕ
99164, в местност „Ат Йолу“ в землището на В.,
съгласно АДС № 594/25.09.2002 г. /л. 10/, е
с площ 19 945 дка, а процесната сграда е жилищна осем
фамилна, на два етажа, построена през 1978 г..
Съгласно
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, процесната сграда попада в акваторията на определения пояс 1 от
санитарно – охранителната зона определен съгласно Заповед № РД – 850/22.12.2015
г. на Министъра на околната среда и водите, както и, че същата се намира извън
50 – метровата ивица от границата на най-високото водно ниво на язовирното
езеро. В Скица към заключението вещото лице е отразило, че процесната сграда е
разположена на 79.45 метра от границата на Язовир „Тича“ по КВС.
С Решение №
7064/30.05.2018 г., по АД № 4263/2018 г., по описа на първа колегия на ВАС,
постановено от петчленен състав /л. 116/, е потвърдено и оставено в сила
Решение № 1434/31.01.2018 г., по АД № 2373/2016 г., по описа на 3 а. о. на ВАС,
с което въпросната Заповед № РД – 850/22.12.2015 г. на Министъра на околната
среда и водите, е била отменена поради нарушение на материалния закон при
нейното издаване – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмени доказателства
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, формулира следните изводи от
правна страна:
Относно
обуславящият иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС когато обща вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са
ищецът да установи, в условията на кумулативност, при пълно и главно доказване,
елементите от фактическия състав, а именно: че процесният имот е съсобствен с
ответника, че ответникът ползва имота или площ от имота, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността, че е отправил писмена покана
за обезщетение, както и ползата, която е пропуснал след поканата.
Между страните е
безспорно, че са съсобственици на процесната сграда, като няма спор и относно
притежаваната от ищеца идеална част от имота. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за еднозначно установено, че през исковия период
имотът се ползва изцяло от ответника, явното възпрепятстване от страна на
ответника ищецът да ползва имота съобразно притежаваната от него идеална част,
както и обстоятелствата по отправяне от ищеца към ответника на надлежна покана
за реално ползване на имота, респ. за плащане на обезщетение поради лишаване от
ползването.
Спорът между
страните е дали ответникът правомерно е възпрепятствал достъпа на ищеца
съсобствения имот. В тази връзка ответникът, като намира, че процесната сграда
е водностопанско съоръжение, се позовава, както на разпоредбата на чл. 33, ал.
3 ЗВ, съгласно която упражняването на правото на собственост се ограничава в
границите на санитарно – охранителните зони за питейно битово водоснабдяване и
за минерални води, така и на Заповед № РД – 850/22.12.2015 г. на Министъра на
околната среда и водите, определяща санитарно – охранителна зона около
повърхностен водоизточник за питейно – битово водоснабдяване, публична държавна
собственост – Язовир „Тича“, съгласно която в пояс 1 се забранява достъпът на
лица с изключение на тези, свързани с експлоатацията на водоземните съоръжения
и на охранителната зона, както и представители на контролните органи. Според
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ процесната
сграда
попада в акваторията на определения пояс 1 от санитарно – охранителната зона.
След издаването на въпросната Заповед № РД на Министъра на околната среда и
водите, същата е била обжалвана и с Решение № 7064/30.05.2018 г., постановено
от петчленен състав на ВАС е била отменена. Ответната страна счита, че за
периода от издаването - 22.12.2015 г., до отмяната - 30.05.2018 г., тази заповед
е действала, поради което намира, че лишаването на ищеца от достъп до
съсобствения имот, произтича не от поведението на ответника, а в резултат от
изпълнение на вменени със закон функции, произтичащи от предмета на дейност.
По въпроса за
последиците от отмяната на административен акт в ТР № 2/27.06.2016 г. ТД 2/2015
г., I и II колегии на ВАС, е постановено, че спрямо отменен като
незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт законодателят
е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от
приемане на подзаконов нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила
съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконов нормативен акт се
отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени
отношения. След отмяна на другите два вида административни актове -
индивидуален и общ, актът се счита отменен от момента на издаването му, което води до отпадане на всички целени от неговия издател
правни последици от този
момент. Следователно основателността или
неоснователността на исковата претенция е предпоставена от определяне характера
на издадената Заповед № РД – 850/22.12.2015 г. на Министъра на околната среда и
водите – дали е подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75
и сл. АПК или е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 и сл. АПК
или е общ административен акт по смисъла на чл. 65 и сл. АПК. Според ищеца тази
заповед е индивидуален административен акт. Съобразно правната доктрина
индивидуалните и общите административни актове съдържат конкретни волеизявления
на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С индивидуални
административни актове се разрешава, отказва, забранява или предписва
конкретно. Обикновено с еднократното му изпълнение, действието на индивидуалния
административен акт се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от
време или с него не са учредени правни статути. Общите административните актове
съдържат конкретни волеизявления спрямо неопределен брой адресати. В някои
случаи адресатите на общите административните актове са ограничени до
определени категории правни субекти - вместо да дава нареждания персонално на
всеки от тази група, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички
правни субекти от тази категория. Общият административен акт се състои от
индивидуални нареждания, като с изпълняването им от всеки отделен адресат актът
преустановява действието му по отношение на него. Подзаконовите нормативни административни
актове съдържат с подзаконови норми въвеждат общозадължителни правила за
поведение. Издават се от оправомощените административни органи - МС, министри и
ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат
да се делегират. Подзаконовите нормативни административни актове са:
постановление, наредба, решения, инструкции и др. Подзаконовите нормативни
административни актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат не
еднократно, а докато са в сила.
В процесния
случай със Заповед № РД – 850/22.12.2015 г. на Министъра на околната среда и
водите се създава санитарно – охранителна зона на язовир, водата от който се
ползва за питейно битови нужди от неограничен кръг потребители и има за
адресати неопределен брой правни субекти, като съдържа общозадължителни
правила за поведение. В този смисъл настоящият състав на ШРС намира, че тази
заповед има правната характеристика на подзаконов
нормативен административен акт, което би довело до отпадане на всички целени от неговия издател
правни последици,
но от момента на влизане в сила на съдебното решение, с
което същата се отменя и не би имало обратно действие, поради което не би могло
да преуреди възникналите обществени отношения преди 30.05.2018 г., което
обхваща процесния период: 22.12.2015 г. - 10.01.2017
г.. От друга страна от представения препис на Решение № 7064/30.05.2018 г., по
АД № 4263/2018 г., по описа на първа колегия на ВАС, се установява, че
петчленен състав на ВАС е квалифицирал производството за отмяна на въпросната
заповед пред първоинстанционният административен съд като производство по реда
на чл. 145 и сл. АПК – производство по оспорване на индивидуален
административен акт, с което е определил правната характеристика на въпросната Заповед
№ РД – 850/22.12.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, като
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 и сл. АПК. С това
становище гражданския съд е задължен да се съобрази – по арг. от разпоредбата
на чл. 302 ГПК. Следователно след отмяната на Заповед № РД – 850/22.12.2015 г.
на Министъра на околната среда и водите, този индивидуален административен акт
се счита отменен от момента на издаването му, което води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици
от този
момент и може да преуреди възникналите
обществени отношения, с обратна сила, което води до извода, че лишаването на
ищеца от достъп до съсобствения имот, произтича от неправомерно поведение на
ответника.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че обуславящият иск по чл. 31, ал. 2
ЗС следва да бъде уважен като основателен.
Относно
обусловеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал.
1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение обезщетение в размер на
законната лихва се дължи от деня на забавата – мораторна лихва. По правната си
природа, мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на
парично задължение. Следователно основателността на обусловеният иск, с правно
основание чл. 86 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца,
обезщетение в размер на законната лихва върху главното парично задължение, е
предпоставена, освен от основателност на обуславящата искова претенция /в
случая искът по чл. 31, ал. 2 ЗС/, така и от поставяне на ответната страна в
забава. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма
определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен
от кредитора.
В случая по
делото е установена, че с Нотариална покана от 24.03.2015 г. – връчена на
представителя за региона на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Шумен, както и с
Покана вх. № АД-53-663-1А2/26.03.2015 г., по описа на „Напоителни системи“ ЕАД,
ответната страна е поставена в забава като е поканена, считано от 13.03.2015
г., да плаща обезщетение на ищеца, поради лишаването от ползването на
притежаваната от него ½ ид. ч. от имота, в размер на 70.00 лв. Искът е
предявен за периода 11.01.2017 г. /датата
когато управителят
на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Шумен е предал на управителя на ищцовото
дружество ключовете за достъп до съсобствената сграда/, до датата на предявяване на исковата молба - 08.06.2018 г..
Съгласно Справка – калкулатор законната лихва върху 19 250 лева, за периода от 11.01.2017
г. до 08.06.2018 г., възлиза на 2 753.97 лв., поради което искът следва да бъде
приет за основателен в този размер - изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от
претендирания размер 1 652.38 лв.
Предвид този
изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разходи в настоящото производство в общ размер на 3 496.10 лв., включващи
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно
представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Напоителни
системи“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Овча купел, ул. “Цар Борис III“, № 136, да
плати на „Тича 2012“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Плиска“ № 34, вх. 1, ет. 1,
представлявано от Ю. Д. П. сумата от 19
250 лв. (деветнадесет хиляди двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползата от собствената 1/2 ид.
ч. от
масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи
етаж, целия с площ от 246 кв. м., състоящ се от канцелария, столова, кухня,
сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с
кухня и санитарен възел; втория етаж със застроена площ от 246 кв. м., състоящ
се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени
помещения с обща застроена площ от 125 кв. м., като сградата е построена в имот
№ 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местността „Ат Йолу“ в землището на с. В., община В., при граници –
имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот
№ 000150, имот № 000237 и имот № 000035, съгласно Нотариален акт № *** на Нотариус С.
Н. с рег. № 592 на Нотариалната камара, за периода от 22.12.2015
г. до 10.01.2017 г., съгласно
Споразумение от 01.07.2010 г., сключено между ищеца и ответника, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.06.2018 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Осъжда
„Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Овча купел, ул. “Цар Борис III“, № 136,
да плати на „Тича 2012“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Плиска“ № 34, вх. 1, ет. 1,
представлявано от Ю. Д. П. сумата от 2 753.97
лв. (две хиляди седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 11.01.2017 г. до 08.06.2018 г., на основание чл. 86
ЗЗД.
Осъжда
„Напоителни системи“ ЕАД, с ЕИК: **, седалище и адрес
на управление: гр. София, район Овча купел, ул. “Цар Борис III“, № 136, да
плати на „Тича 2012“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, бул. “Плиска“ № 34, вх. 1, ет. 1,
представлявано от Ю. Д. П. сумата от 3 496.10
лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и десет стотинки),
направени от ищеца разноски по делото, съобразно представен списък за разноски
по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: