Р Е Ш Е
Н И Е
1094/11.12.2018г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1752 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и съединени,
в условията на евентуалност, осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1,
предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от
ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. №
542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
204915054, със седалище и адрес на управление: гp. София. п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., излага, че по
ч.гр.д. №831/2018 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника З.Х.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми: 4976,073 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между
страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021;
451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, като са присъдени и
извършените в заповедното производство разноски. Твърди се, че е постъпило
възражение от длъжника, поради което ищецът предявява настоящите искове. Ищецът
сочи, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г. е предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 5000.00 лева, като е закупена и
застраховка за сума от 1 680.00 лева. Ответникът се задължил да върне така
заетата сума чрез 60 месечни вноски, всяка по 216, 44 лева, които вноски
включвали главницата по заема и оскъпяването ѝ. Длъжникът преустановил
плащанията по договора на 20.03.2017 г., като към тази дата са погасени седем
месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането по последния ставало
предсрочно изискуемо в пълен размер /10 155, 32 лева/. Поради изложеното моли
съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 4976,73 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски заем PLUS-13624188
от
14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от
20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до
11.03.2018 г., като претендира и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ
изплащане. Претендира и разноски. При условие, че установителните искове бъдат
отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, при условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
горепосочените суми.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя
писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, сочейки
правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№831/2018 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за следните суми: 4976,073 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от
14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от
20.03.2017 г. до 20.07.2021 и 451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до
11.03.2018 г., като е присъдено
и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение, както и
извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. От представените по
делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13624188 от 14.07.2016
г., извлечение от кредит/, се установи, че на 14.07.2016 между страните е сключен договор за кредит, в
размер на 5 000.00 лева. От договора се установи, че е предвидено от общия
размер на кредита /5 000.00 лева/ да се удържи сума в размер на 1 680.00
лева, представляваща застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита
на плащанията“. Предвидено е кредитът да бъде издължен чрез 60 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 216, 44 лева, при средно месечно отклонение
на вноска до 1 стотинка. Изчислена е обща стойност на плащанията, равняваща се
на 12 986, 40 лева., като е определен ГПР- 47, 46%. Определена е и падежна дата на вноските- двадесето
число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя за плащане на две поредни месечни вноски, а именно предсрочна
изискуемост на цялото задължение, включително всички, определени в договора
надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Ищецът излага твърдения за спиране на плащанията от страна на
длъжника на 20.03.2017 г., като към тази дата твърди, че са направени 7 месечни
вноски, равняващи се, според погасителния план, на сума от 1 515, 08 лева,
включваща главница, лихва и застраховка по кредита. От погасителния план става
ясно, че от посочената сума са предвидени за погасяване 191, 93 лева от
главницата, 196.00 лева от премиите по сключената застраховка и 1 127, 15
лева- възнаградителна лихва. От представените от ищеца частно заверени преписи
от сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с общите условия към
застраховката, се установи, че ответникът е подписал застрахователен договор,
по силата на който се е съгласил кредитора да сключи застраховка „Защита на
плащанията“, която да обхване описани от полицата рискове /злополука,
заболявания и др./ Предвидено е премията по застраховката да се изплаща
месечно, като същата е определена съобразно процент от заетата сума. Видно от
погасителния план застраховката е анулирана, считано от 20.09.2017 г.
По отношение
направеното от ответника възражение за неизискуемост на вземанията по
заповедта, за да се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени
по ч.гр.д. №831/2018 г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, въз основа заявлението на ищеца за предсрочна
изискуемост на процесните вземания, настъпила съобразно уговореното между
страните по договора за кредит. Няма спор в съдебната практика, че началният
момент на изискуемостта на вземане по
договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, какъвто е настоящият
случай, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Няма спор в съдебната
практика, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 от ГПК /не само по
чл.417 от ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК / в този смисъл е Решение
№123/09.11.2015 г. на ВКС по т.д.№2561/2014 г., II
т.о./. Подробни съображения за наличието на предварително, надлежно уведомяване
на длъжника за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем се съдържат в ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.18/. Според последното, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В разглеждания
казус, ищецът не представи убедителни доказателства, установяващи, че преди
образуване на заповедното производство длъжникът е надлежно уведомен, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От
представения в исковото производство документ, озаглавен „последна покана“,
единствено се установява фактът на написването ѝ, като няма данни същата
да е изпращана до длъжника, респ. да е получена от последния. Ето защо, предвид
факта, че вземанията, предмет на процесната заповед за изпълнение, не са били
изискуеми към датата на издаване на заповедта, съдът стига до извода, че
предявените в настоящото производство установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед на
обстоятелството, че съдът счита главните искове за неоснователни, то следва да
се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции, предвид
основанието, на което са предявени. В случая ищецът предявява осъдителни искове, евентуално съединени,
спрямо установителните, с правно основание чл.79, ал.1, предл.
първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, с
искане, при условие, че се установи, че предявените установителни искове са
неоснователни, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на горепосочените
вземания /липса на уведомление до длъжника за настъпила предсрочна изискуемост
на процесните вземания/, то да се постанови решение, по силата на което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение. Съдът счита главните искове за неоснователни именно, поради липса
на предсрочна изискуемост на вземанията, поради което следва да се произнесе по
евентуално заявените претенции.
Ищецът
обосновава тази си претенция, като излага твърдения за настъпила по отношение
на ответника, в хода на делото, изискуемост на вземанията. Сочи се в исковата
молба, че ответникът се считал уведомен за упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем с получаването на настоящата искова молба.
Безспорно, предвид изложеното в исковата молба, с връчването на последната, на
ответника, чрез особения представител, му е съобщено, че са настъпили
предвидените в договора за кредит предпоставки, даващи право на кредитора да
обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо.
По съществото на
претенциите, съобрази следното: Няма спор, че е подписан договор за кредит
така, както е посочено в изнесената по-горе фактическа обстановка. В случая се
твърди, че е сключен договор за потребителски кредит, който с оглед качеството
на страните по сделката, се определя като договор за заем за потребление. Според
легалната дефиниция, при договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна
природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем
сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на
договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен
елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума
със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В
разглеждания казус ищецът не представи надлежни доказателства, установяващи каква
точно сума реално е предал на ответника. Нещо повече, от текста на самия
договор не става ясно какъв точно размер реално е следвало да получи ответника.
В договора, като обща цена на кредита е посочена сумата от 5 000.00 лева,
като същевременно е отбелязано, че е сключена и застраховка при застрахователна
премия в размер на 1 680.00 лева, за която не е отпуснат кредит, а е
предвидено да се изплаща от длъжника на части. По тази застраховка, видно от
погасителния план също е начислявана възнаградителна лихва, като същата е
отчетена като част от главното вземане по договора, въпреки липсата на реално
предоставена сума за закупуване на застраховката. На следващо място, с оглед на
неустановеността на точния размер на „главниците“, липсва яснота и относно
размера на възнаградителната лихва. От една страна изявленията на ищеца
противоречат на ангажираните от негова страна доказателства, служещи за
установяване размерите на исковете му /твърди се, че ответникът е погасил общо
седем на брой месечни вноски, които с оглед погасителния план, включват две
главници- за кредит и застраховка, като при извършване на просто математическо
изваждане се получава различна от претендираната сума/. Не се установи по какъв
начин е изчислявана и договорената възнаградителна лихва, с оглед на
установеното, че лихва е изчислявана и върху размера на предвидената
застрахователна премия. Последното води до невъзможността на съда да извърши
преценка относно валидността на клаузата за възнаградителна лихва. На следващо
място, не се ангажираха доказателства и относно заплащане на вноските по
застраховката на застрахователя, за което обстоятелство, съдът изрично указа на
ищеца в извършения по делото доклад по чл.146 от ГПК. С оглед липсата на
сочените доказателства, съдът не може да направи извод, че застрахователният
договор е породил своето действие, предвид изискването на чл.7 от общите
условия към застраховката. Нещо повече, видно от погасителния план, представен
от ищеца, вноските по договора са анулирани. Ето защо в случая ищецът няма
основание да претендира връщане на реално не предоставена сума за сключена
застраховка по договора, а на по-силно основание да претендира и лихва за
забава за плащането ѝ. Ето защо и доколкото ищецът следваше, при
условията на главно и пълно доказване да установи както основанието, така и
размерите на претенциите си, съдът стига до извода, че и осъдителните искове са
изцяло неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и
адрес на управление: гp. София. п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д., срещу З.Х.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно
съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4976,07 лева /четири
хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща
главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между
страните; 5179,25 лева /пет хиляди сто седемдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки/– възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева
/четиристотин петдесет и един лева и три стотинки/ – мораторна лихва от
20.04.2017 г. до 11.03.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени
по ч.гр.д. №831/2018 г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж, рег. № 542097902,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, със
седалище и адрес на управление: гp. София. п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., срещу З.Х.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, евентуално
съединени, спрямо установителните, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК,
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 4976,07 лева
/четири хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и седем стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между
страните; 5179,25 лева /пет хиляди сто седемдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки/ – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева
/четиристотин петдесет и един лева и три стотинки/ – мораторна лихва от
20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като
неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: