Р Е Ш Е Н И Е
1024/19.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на дванадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1753/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД гр. София, чрез
пълномощника адв. Г. от АК София, против С. Ф. М. ***, в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени положителни
установителни искове, както следва: с правно основание чл. 298 ТЗ вр. чл. 286
вр. чл. 79 ЗЗД и цена 70.63 лв. по Договор
за далекосъобщителни услуги № М 4395137/22.01.2015 г., за период от 21.01.2015
г. до 20.02.2015 г., с падеж 11.03.2015 г.; с правно основание чл. 92
ЗЗД и цена 298.06 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договора за далекосъобщителна услуга, с падеж 30.05.2015
г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника имали
сключен Договор с индивидуален потребителски № М
4395137/22.01.2015 г., с ID на клиента
504220690, с който на ответницата са предоставени услуги за мобилен номер ***, по
избран тарифен план „М - тел трансфер S”, за срок от 24
месеца, по силата на изрично подписано Приложение 1 неразделна част от договора.
Предмет на договора съгласно т. 3.1. било „Предоставянето на електрони съобщителни
услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи”. Предоставеният на
ответницата номер *** бил индивидуален клиентски номер, с които фигурирала в
системата на ищеца и представлявал уникална комбинация от цифри. Съгласно Общите
условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги, като
се издавали месечни фактури на абоната за няколко договора. За отчетен период 21.01.2015 г. - 20.02.2015
г. за ползвани далекосъобщителни услуги, на името на отметницата била издадена фактура
№
308585664/24.02.2015
г., с падеж на плащане 11.03.2015 г., за сумата от 70.63 лв. Неплащането в срок на
суми по издадени фактури, продължило повече от 124 дни, обуславяло правото на
ищеца по чл. 54 от ОУ да прекрати едностранно договор с потребител за ползвани
мобилни услуги. Доколкото ответницата не била платила сумата по издадената фактури
в продължение на 124 дни дало право на ищеца да се възползва от възможността по
т. 54.12 от Общите условия и на 30.05.2015 г. едностранно да прекрати Договор
за далекосъобщителна услуга, с индивидуален потребителски номер ***, както и да
начисли неустойка за предсрочното прекратяване по силата на Приложение
1/22.01.2015 г. неразделна част от договора, формирана по следния
начин: оставащите до края
на действието на договора месечни абонаментни такси по избрания тарифен план М
- тел трансфер S или
19 бр. месечни такси по 12.42 лева (цена на абонат без ДДС) - 235.98 лева +
62.08 лева такса тарифно обвързване по т. 5.2.2 или общо 298.06 лв.
Въз основа на Заявление от ищеца, по реда
на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД №
106/2018 г., по описа на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение.
С изрична молба прави
отказ от иск с правно основание чл. 86
ЗЗД, с който да бъде признато за
установено спрямо ответницата, че дължи сумата от 19.92 лв. - мораторна лихва
върху главницата, по която молба съдът се е произнесъл с нарочно Определение №
1805/03.07.2018 г., влязло в законна сила на 11.09.2018 г., като е прекратил
производството в тази част на основание чл. 233 ГПК.
Моли да бъде постановено решение по силата на което, съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца: сумата от 70.63 лв. -
неплатена далекосъобщителна услуга и сумата 298.06 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ЧГД № 106/2018 г. по описа на ШРС.
Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Ответницата не е намерена от заповедния съд на своя
постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2
ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и не е
призована по месторабота, поради което, за да не бъде обезсилена издадената
заповед, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор
на исковата молба, както и доказателства, като е отказала да получи съобщението.
Не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове и
по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложила възражения
срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено
решение по делото, с което същите бъдат уважени.
Въпреки предоставената възможност, ответницата не е
изпратила представител в първото заседание и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на
положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено такова по първоначалните искове, а доколкото същите биват уважени
по предявените в условието на евентуалност осъдителни искове съдът не дължи
произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от
него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива, под формата на заплатена държавна такса, и юрисконсултско
възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по
отношение на “А1 България” ЕАД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ***, ул. „***, че С. Ф. М., с ЕГН ********** и
адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 70.63 лв. (седемдесет лева и шестдесет и три стотинки) - неплатена далекосъобщителна услуга;
дължима по Договор за далекосъобщителна услуга № ***., съгласно фактура № 308585664, с падеж на
плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от 21.01.2015 г. до 20.02.2015 г., платима
по банкова сметка: ***: ***, „Райфайзенанк /България/“ ЕАД, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.чл. 298 ТЗ, вр. чл. 280, вр.
чл. 79 ЗЗД.
Признава за установено, по
отношение на “А1 България” ЕАД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ***, ул. „***, че С. Ф. М., с ЕГН ********** и
адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 298.06 лв. (двеста деветдесет и осем лева и шест стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителна услуга № ***., съгласно фактура № 566653067, с падеж 30.05.2015 г., за отчетен период
от 21.04.2015 г. до 20.05.2015 г., платима по банкова сметка: ***: ***, „Райфайзенанк /България/“ ЕАД, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Осъжда С. Ф. М., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати на “А1 България” ЕАД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес
на управление: гр. София, район ***, ул.
„***, сумата от 230.00 лв. (двеста и
тридесет лева), направени по настоящото дело и 205.00 лв. (двеста и
пет лева) по заповедното производство, деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, платима по банкова сметка ***: ***, „Райфайзенанк /България/“ ЕАД, съгласно списък
по чл. 80 ГПЩ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 106/2018 г., по
описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от решението и
Определение № 1805/03.07.2018 г.
Районен съдия: