Р Е
Ш Е Н
И Е
1013/15.11.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на дванадесети
ноември 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1760/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС и насрещен, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на Г.И.В.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Т.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 108 от
ЗС.
Ищецът сочи, че бил собственик на
бродираща машина „Tajima“, модел ТМFD-G1212, година на производство 2000г.,
която се намирала във владение на ответника. Била му предадена по договор за
покупко-продажба от 06.03.2018г., който не изпълнил, заради което бил развален
от ищеца. Поради това ищецът, желае да бъде признат за собственик и ответникът
осъден да му предаде владението на вещта и заплати разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът, подава отговор и предявяват насрещен иск. Признава получаването на
вещта по твърдения договор за покупко-продажба и неизпълнението му. Твърди, че
по същия е заплатил сумата от 1900 лева на ищеца – част от продажна цена за
вещта. Иска осъждане на ответника да му я върне, като получена на отпаднало
основание. Счита първоначалния иск допустим и неоснователен, поради това, че
машината му била иззета от ЧСИ.
В срока за отговор на насрещния иск,
ответникът по него подава отговор. Признава получаване на сумата от 1900 лева
по разваления договор за покупко-продажба.
В открито съдебно заседание, страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител поддържа заявеното в исковата
молба, а ответникът, лично, заявеното в отговора си и насрещния иск.
Така предявените искове са допустими,
разгледан по същество са основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесната движима вещ – чл. 2, ал. 2 от договор за покупко-продажба на движима вещ, от 06.03.202018г.. На посочената дата, според запис в същия, владението над вещта било предадено на ответника. Няма спор, че договорът, не е изпълнен от ответника, развален е с изявление в исковата молба /въпреки, че не съдържа подходящ срок за изпълнение съобразно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от договора/, като по него ищецът е получил сумата от 1900 лева, като част от уговорена продажна цена, извън сроковете за плащането и. Изпълнявайки обезпечителна заповед от 12.06.2017г., по делото, ЧСИ № 930, с район на действие този на ШОС, по реда на чл. 400 от ГПК, описал процесната вещ и я предал за пазене на ищеца.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По ревандикационния иск – за уважаването
му, следва да се установи от ищеца при условията на пълното доказване, че е
собственик на процесната вещ, тя се владее именно от ответника, и че последният
я владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В
настоящото производство посочените предпоставки са налице. Безспорно е, че
ищецът е собственик на веща, а наличните доказателства, сочат единствено
възможен извод, че вещта е във владение на ответника. Действието на запора на
движими вещи – чл. 451 – 452 ГПК, независимо дали е наложен в обезпечително или
изпълнително производство, не засяга упражняването на фактическата власт по чл.
68 от ЗС, а само препятства разпореждането, изменението, повреждането и
унищожаването на вещта.
Поради горното следва да се признае за
установено, че ищецът е собственик на процесната машина, като ответникът се
осъди да предаде владението и.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД – установи се отпадане
основанието, въз основа на което, ответникът е получил сумата от 1900
лева - развален договор за
покупко-продажба на движима вещ. Безспорна е връзката между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, който дължи връщане на полученото по
разваления договор и иска за това, следва да се уважи.
Ответникът по ревандикационния иск
следва да заплати на ищеца по него сумата от 1512 лева разноски в
производството – 280 лева държавна такса; 816 лева адвокатско възнаграждение и
416 лева разноски по обезпечение на иска, посочени в удостоверение от ЧСИ.
Искането, за присъждане като разноски за обезпечение, на сумата от 720 лева,
посочена във фактура за транспортна услуга, е неоснователно. Никаква връзка с
обезпечението на иска няма решението на ищеца, след като е определен за пазач
от ЧСИ, да превозва вещта от гр. Шумен до гр. Габрово, още по малко ответникът
следва да заплаща разходите за това – чл. 68, б. „б“ и „в“ от ЗЗД.
Ищецът по насрещния иск, не е заявил
искане за заплащане на разноски, но е останал задължен за сумата от 76 лева
представляваща държавна такса по иска, която на основание чл. 77 ГПК, следва да
заплати по сметка на ШРС.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по отношение на Т.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, че Г.И.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, е собственик на бродираща машина „Tajima“, модел ТМFD-G1212,
година на производство 2000г..
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да предаде владението над бродираща машина „Tajima“, модел
ТМFD-G1212, година на производство 2000г., на Г.И.В., ЕГН : **********, с адрес
***.
ОСЪЖДА
Г.И.В.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на Т.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***,
на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 1900 лева, с
която се обогатил за негова сметка, като получена на отпаднало основание.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Г.И.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от
1512 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Т.С.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 76 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: