Р Е
Ш Е Н
И Е
981/7.11.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на пети ноември 2018
година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 1791/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : *** със
седалище и адрес на управление – ***, срещу Я.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***,
с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1165,34 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 1165,34 лева, представляваща 744,09 лева главница –
неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 22123/22.08.2016г., 48,83
лева договорна лихва, за периода 23.08.2016г. – 22.08.2017г., 43,52 лева лихва
за забава, за периода 30.03.2017г. – 19.12.2017г. и 328,90 лева неустойка,
непогасен остатък от 828 лева неустойка по чл. 20 от договора. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът възразил, при връчване на
издадената заповедта по ЧГД № 3829/2017г.. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му
да заплати получената по банкова сметка ***огатил за негова сметка.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Единственото
доказателство, че между страните е бил сключен сочения в исковата молба договор
за потребителски кредит № 22123/22.08.2016г., с посочените в него параметри, по
реда на ЗПФУР, е признанието на ответницата в тази насока, заявено в подаденото
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, по ЧГД № 3829/2017г., по описа на ШРС. Според
чл. 6 от ЗПФУР „Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.“. Нито разпоредбите
на посочения закон, нито други от позитивното право, имащи отношение към
съвременните средства за комуникация, изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД –
„Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у
предложителя.“ Така чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор.“. За електроните изявления, каквито се
твърдят, приложение намира ЗЕДЕП. По делото са приложени само такива от ищеца.
Няма каквито и да е доказателства ответницата, да е изпращала електронни
изявления до ищцовото дружество, още по малко такива изразяващи съгласие за
сключване на предложен договор за кредит. При условие, че те ако съществуваха,
щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при постъпване в
електронната система на ищеца, доказателствената му пасивност за установяването
им, въпреки съответните указания, е обяснима единствено с посоченото признание
на ответницата и извършените от нея няколко плащания. Приетото заключение на
ССЕ, отчитайки ги посочва, че размера на
ответния дълг е 1137,09 лева, представляващи 744,09 лева главница; 48,83 лева
договорна лихва за периода 23.08.2016г. – 22.08.2017г.; 15,27 лева лихва за
забава върху просрочена главница, до датата на последното плащане/30.03.2017г.
– 09.07.2018г./ и 328,90 лева част от непогасен остатък от неустойка в размер
на 828 лева.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне
заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на
ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният
размер; валидна неустоечна клауза и размер на обезщетението.
Посочените, са налице, в настоящия
случай – няма спор по валидността и съществуването на договор между страните. Сумата
на претендираната неустойка е посочена в договора за потребителски кредит,
главницата и търсената лихва съответстват на уговорените в него, и за периодите
на начисляването им според ССЕ.
Този изход на спора по главните искове
изключва произнасяне по заявения като евентуален с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение първо, за връщане на сумата от 1000 лева, като получена без
основание.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 439,09 лева разноски в настоящото производство и
по ЧГД № 3829/2017г., по описа на ШРС, съразмерно
уважената част от исковете, представляващи 200 лева държавна такса по
предявените искове, 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете
производства, 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Я.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Я.Р.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 1137,09 лева, представляващи 744,09 лева главница; 48,83 лева договорна лихва за периода 23.08.2016г. – 22.08.2017г.; 15,27 лева лихва за забава върху просрочена главница, до датата на последното плащане/30.03.2017г. – 09.07.2018г./ и 328,90 лева част от непогасен остатък от неустойка в размер на 828 лева и законната лихва върху главницата от 744,09 лева от 20.12.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Я.Р.Р.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : *** със седалище и
адрес на управление – ***, сумата от 439,09 лева разноски в настоящото производство
и по ЧГД № 3829/2017г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: