Р Е Ш Е Н И Е

975/5.11.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 25 (двадесет и пети) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1794 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба Г.Н.Д. твърди, че по силата на сключен договор, на 08.06.2015 г. предоставил на Г.Д.Г. сума в размер на 2400,00 лева. Предаването на сумата било изрично отбелязано в съставения писмен договор за това. Последният се задължил да върне сумата в срок до 08.07.2015 г. След настъпване на падежа, а и понастоящем, ответникът не изпълнил задължението си. Поради това, за времето на забавата дължал и мораторна лихва. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2400,00 лв., представляваща неизпълнена част от задължение за връщане на предадени в собственост пари по договор за заем от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 18.06.2018 г.; мораторна лихва върху главницата от 2400,00 лв. за периода 09.07.2015 г. до 18.06.2018 г. в общ размер 717,70 лв., както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание твърди, че платил преди години претендирата сума, като моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за заем от 08.06.2015 г. е, че Г.Н.Д. предоставил на Г.Д.Г. сума в размер на 2400,00 лв., като в договора е посочено, че сумата е предадена на същата дата. Според чл. 3 от договора, заемателят се задължава да върне цитираната сума в срок до 08.07.2015 година. По делото е представен и запис на заповед от 08.06.2015 г., издаден от ответника за сумата, предмет на договора. Съдът констатира, че въз основа на подадено заявление от ищеца по чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 3374/2017 г. по описа на ШРС. По делото била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед, но след подадено възражение и процесуално бездействие на заявителя, заповедта била обезсилена. Видно от представеното копие от интернет-страницата на баланс.бг е, че размерът на законната лихва върху главница в размер на 2400,00 лв. за периода 09.07.2015 г. – 18.06.2018 г. възлиза на 717,70 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че Г.Д. и Г.Г. са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на договор за заем от 08.06.2015 година. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между посочените страни е налице валидно сключен договор за заем. Установи се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора като предал в собственост на ответника пари, чиято стойност възлиза на 2400,00 лева. От своя страна, Г. се задължил да върне цитираната сума в срок до 08.07.2015 г.. Доказа се, че и понастоящем, заемателят не е изпълнил задължението си за връщане на сума в размер на 2400,00 лв. По твърдението на Г. в тази насока, не се представят доказателства, поради което това обстоятелство на се установява по делото.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан. Ето защо, Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.Д. сума в размер на 2400,00 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета парична сума по договор за заем от 08.06.2015 г., сключен между страните по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 18.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Относно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: установи се, че Г.Г. не платил в уговорения срок дължимата престация по съществуващото заемно правоотношение. Предвид горното, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на парично задължение върху дължимата сума в размер на 2400,00 лв. Вземането на ищеца е станало изискуемо на уговорения падеж – 08.07.2015 г. При определяне на размера му, съдът взе предвид изчисления, направени в интернет-страницата на баланс-бг. Според същото, дължимото обезщетение за забава върху главница в размер на 2400,00 лв. за периода 09.07.2015 г. – 18.06.2018 г. възлиза на 717,70 лева. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г.Д. сума в размер на 717,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 18.06.2018г., върху предадена в заем парична сума от 2400,00 лв. по договор за заем от 08.06.2015 г., сключен между страните по делото.

При направеното искане от ищеца, съпроводено с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на направените от него разноски по настоящото исково производство – 546,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, на Г.Н.Д. с ЕГН **********,***, по банкова сметка ***, сумата 2400,00 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета парична сума по договор за заем от 08.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 18.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Г.Н.Д. с ЕГН **********, по банкова сметка ***, сумата 717,70 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и 70 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2015 г. до 18.06.2018г., върху предадена в заем парична сума от 2400,00 лв. по договор за заем от 08.06.2015 г.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на Г.Н.Д. с ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 546,00 лв. (петстотин четиридесет и шест лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: