Р Е Ш Е Н И Е

 

804/14.9.2018г. ,            Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                                                           седми състав

На 10 (десети) септември                                                                     Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                         Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар М. Н.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1821 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

            В исковата си молба малолетната Д.Д.П., представлявана от своя родител и законен представител А.Б.Б. твърди, че ответникът Д.П.Д. е неин баща. По силата на решение по гр.д. № 544/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, последният бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 100,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а ответникът реализирал висок доход. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 100,00 лв. на 180,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2018 г., както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва размера на предявения иск. Излага, че полага грижи за друго малолетно дете. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, в частта ѝ над 130,00 лева.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/01.03.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че А.Б.Б. и Д.П.Д. са родители на детето Д., родена на *** година. От приложения протокол от проведено съдебно заседание на 25.05.2010 г. по гр.д. № 544/2010 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на постигната съдебна спогодба, Д.Д. се задължил да заплаща на детето си Д. месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 11.02.2010 година. По делото е представено удостоверение № 413/27.04.2018 г., изд. от II ОУ „Д-р Петър Берон“ гр. Шумен, от която се установява, че детето посещава учебното заведение. Съдът констатира от служебна бележка от 19.06.2018 г., изд. от Център за обучение „Моята академия“, че Д. посещава курсове по английски език и математика, като заплаща месечна такса в общ размер 150,00 лева. От представеното удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/11.07.2018 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен се установява, че ответникът е родител на детето А., родено на *** г. Видно от приложеното удостоверение изх.              № 27/07.08.2018 г., изд. от „Мега СОТ“ ЕООД е, че Д. получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 487,33 лева.

            В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Шумен социален доклад се сочи, че А.Б. съжителства с друг мъж, като има още едно дете, понастоящем на единадесет месеца, като обитават жилище, собственост на съжителя ѝ. Детето редовно посещавало училище с отличен успех, както и допълнителни извънучебни занимания. От друга страна, ответникът също съжителствал с друга жена, с която са родители на дете на едномесечна възраст.

            Не са налице доказателства за алиментни задължения на А.Б. към други лица.

            В показанията си, разпитания като свидетел по делото М.А. излага, че грижите по отглеждането на детето Д. се полагат от майката, която осигурява и необходимите парични средства за това.

            Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

            От предходното определяне на издръжката, дължима от Д.Д. на детето му Д. са изминали повече от осем години, през който период потребностите на детето са нарастнали в значителна степен, като същото се отнася и за материалните възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.

            Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

            В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 11-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 220 лв., от които бащата следва да заплаща по 145,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, както и наличието на алиментни задължения към други лица. По-голямото парично участие на бащата в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2018 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – 180 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 64,80 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.

            По искането на ищцата за присъждане на разноските по делото: по делото не се представя списък по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера на разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния представител на ищцата – А.Б. сумата 168,75 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 25.05.2010 г. определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. № 544/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Д.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на своето малолетно дете Д.Д.П. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител А.Б.Б. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „А.М.“ № 1, ет. 2, кантора 14, по банкова сметка ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100,00 лв. (сто лева) на 145,00 лв. (сто четиридесет и пет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 20.06.2018 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 145,00 лв. до пълния предявен размер от 180,00 лв., като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Д.П.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 64,80 лева върху размера на увеличението на издръжката.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.П.Д. да заплати на А.Б.Б. сумата 168,75 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.09.2018 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.  

 

                                                                                     Районен съдия: