Р Е Ш Е Н И Е
1073/5.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1825
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване
на вземането.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***,
законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. –
изпълнителни директори, пълномощник: К.М. – юрисконсулт срещу Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 2139,02 лв.,
от които сумата от 900,00 лева (деветстотин лева) – главница по договор за
паричен заем №2771660/20.03.2017 г., сключен между Д.В.Д. и „Изи Асет
Менджмънт“ АД, сумата 173,10 лева (сто седемдесет и три лева и десет стотинки)
– договорна лихва от 21.04.2017 г. до 16.01.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска), сумата 18 лева
(осемнадесет лева) – такса разходи, сумата 1007,10 лева (хиляда и седем лева и
десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 21.04.2017 г. до 16.01.2018 г. (падеж
на последна погасителна вноска), сумата 46,82 лева (четиридесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от 22.04.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в ШРС – 01.03.2018 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разходите в заповедното производство и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на
кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок.
Между Д.В.Д. (заемополучател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за паричен заем на 20.03.2017 г.
с №2771660. Впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 600/2018г. по описа
на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на ответника.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. ***,
законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. –
изпълнителни директори, пълномощник: К.М. – юрисконсулт срещу Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване с правно основание
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 2139,02 лв., от които сумата от 900,00 лева
(деветстотин лева) – главница по договор за паричен заем №2771660/20.03.2017
г., сключен между Д.В.Д. и „Изи Асет Менджмънт“ АД, сумата 173,10 лева (сто седемдесет
и три лева и десет стотинки) – договорна лихва от 21.04.2017 г. до 16.01.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска),
сумата 18 лева (осемнадесет лева) – такса разходи, сумата 1007,10 лева
(хиляда и седем лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 21.04.2017 г. до
16.01.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата 46,82 лева
(четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 22.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в ШРС –
01.03.2018 г., законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на
кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението
по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. ***, законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №303/02.03.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№600/18г. по описа на РС-Шумен:
общо сума в размер на 2139,02
лв., от които сумата от 900,00 лева (деветстотин лева) – главница по договор за
паричен заем №2771660/20.03.2017 г., сключен между Д.В.Д. и „Изи Асет
Менджмънт“ АД, сумата 173,10 лева (сто седемдесет и три лева и десет стотинки)
– договорна лихва от 21.04.2017 г. до 16.01.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска), сумата 18,00 лева
(осемнадесет лева) – такса разходи, сумата 1007,10 лева (хиляда и седем лева и
десет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 21.04.2017 г. до 16.01.2018 г. (падеж
на последна погасителна вноска), сумата 46,82 лева (четиридесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от 22.04.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в ШРС – 01.03.2018 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. ***, законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори сума в общ размер на 300,00 лева (триста
лева), от които 207,22 лева – разноски в
исковото производство и сумата 92,78 лeва
- разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№600/18г. по описа на
РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: