1025/19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На тринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1900 описа
на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.79 от ЗЗД за сумата от 41.32 лв.,
представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД за сумата от 200 лв., представляваща
начислена договорна неустойка за периода на неизпълнението.
Производството е образувано по искова молба от “Теленор
България” ЕАД с ЕИК 130460283, със
седалище и адрес на управление в гр.*****, чрез адв. В.Г.от АК – София, със съдебен адрес
*** срещу М.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се сочи, че на 10.04.2015г. между страните по делото бил сключен Договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0894 537308 по програма „Go
WebUnlimited 1000 64 kbps“ на цена 9.99 лв.
с уговорен срок на действие една година или до 10.04.2016г. На 29.05.2015г. с Допълнително споразумение
били предоговорени условията, като бил променен плана на „Go
WebUnlimited 5000 и 500мв“ за
24.99 лв. със срок до 29.05.2017г. Потреблението било фактурирано под абонатния
номер на клиента, който бил 005310825, като били издадени фактура №
7229706826/01.09.2015г. в размер на 24.65 лв. за месечен абонамент, платима до
16.09.2015г. и фактура № 7230924755/01.10.2015г. в размер на 25.50 лв. за
месечен абонамент, платима до 16.10.2015г. Поради неплащането на абоната на
двете фактури договора бил прекратен на 21.10.2015г. и за неизпълнението на
ответника за периода от 21.10.2015г. до 29.05.2017г. била издадена корекционна
фактура № 7233624152/01.12.2015г. на стойност 241.32 лв., включваща неустойката
от 200 лв. и сумата за потребените услуги от 41.32 лв.( като преди това било
сторнирано задължението на абоната от 8.83 лв., като предплатена сума при
сключване на договора).
Предвид
неизпълнението на задължението от страна на ответника, по инициатива на ищеца било учредено заповедно
производство и образувано ч.гр.д. № 3629/2017г.
по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК № 2097/05.12.2017г.
Поради ненамирането на длъжника на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
съдът указал на ищеца, че следва да предяви установителни искове, поради което
за ищеца бил налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. В заключение се моли за
уважаване на исковете, като се претендират разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна не е депозиран писмен отговор.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, не се депозира становище по хода на делото, както и не се
правят доказателствени искания.
В съдебно
заседание ответника не се явява лично и не изпраща представител, като не
представя и писмено становище по делото.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 2097 от 05.12.2017г. по ч.гр.д. № 3629/2017г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 241.32
лв., представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги от 10.04.2015г., по който е издадена
фактура № 7233624152/01.12.2015г. за клиентски номер 005310825, сума в размер
на 8.05 лв. – мораторна лихва от 04.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 205 лв., за 25 лв. заплатена държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение. Поради ненамирането на длъжника заповедта му била
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца били дадени указания
да предяви установителни искове за вземанията си. С исковата молба се
предявявал установителен иск само за сумата от 41.32 лв., като за сумата от 200
лв. се предявявал осъдителен иск. Непредявяването на
установителен иск за сумата от 200 лв. и лихвата върху главницата в размер на
8.05 лв. дало основание заповедта
частично да се обезсили с Определение № 2576/02.10.2018г., влязло в законна
сила.
Между
страните не се спори, че на 10.04.2015г. между ответника и „Теленор България“
ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 894537308 по
абонаментен план „GoWebUnlimited
1000 64 kbps“
за срок от 12 месеца и абонамент от 9.99 лв.
На 29.05.2015г.
било сключено Допълнително споразумение,
с което условията по първоначалния договор били предоговорени и абоната преминал
на абонаментен план „GoWebUnlimited
5000 + 5000мв“ за срок до 29.05.2017г. и абонамент от 24.90 лв.
На 01.09.2015г.
била издадена фактура № 7229706826 за отчетен период 01.08.2015г. – 31.08.2015г. на стойност 24.65лв., а на 01.10.2015г. била издадена фактура № 7230924755
за отчетен период от 01.09.2015г. – 30.09.2015г. на стойност 25.50 лв. С
кредитно известие от 01.11.2015г. била направена корекция на дълга на
ответника, като абоната останал задължен за сума от 41.32 лв., произтичаща от
ползвани и незаплатени услуги. Падежната дата на плащане по фактурите била
посочена, както във фактурите (до 16-то число на следващия месец), така в Общите условия на мобилния оператор, където
максимално определения срок за заплащане на сумата по фактурата бил определен
на не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради неплащане на
дължимите суми оператора приложил чл.19б, т.в от Общите условия, а именно
прекратил едностранно договора с потребителя по услугата „GoWeb“, поради
неплащане на дължимите суми след изтичане на сроковете. Съгласно клауза
включена в договора с потребителя, в случай на прекратяване на договора по вина
на клиента, оператора има право на неустойка в размер на сумата по съответния
абонаментен план до края на срока на договора. На 01.12.2015г. била издадена
фактура № 7233624152 от 01.12.2015г. на стойност 241.32 лв., включваща
неустойката и дължимите абонаментни такси.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което е указано на ищеца да предяви иск за вземането
си, поради ненамирането на длъжника и връчването на заповедта по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК. Съдът намира, че са изпълнени и предпоставките за допустимост на
осъдителния иск.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК: За
уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по
договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния
размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че е съществувал валиден договор за мобилни
услуги, сключен на 10.04.2015г., условията по който са
променени със сключено допълнително споразумение от 29.05.2015г. По силата на договореното между страните оператора
предоставял мобилни услуги за предпочетен мобилен номер 0894 537308, като абонаментната такса за тези
услуги била в размер на 24.90 лв. Страните по делото не спорят, че потребителят
дължи цена за ползвани услуги, предоставени от оператора в размер на 41.32 лв.
Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД (стр.16 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се
извършва в срока, указан в самата фактура (в случая шестнадесето число на следващия
месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента направено. Поради това и съдът намира, че е изпълнен фактическия
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си, като предявения установителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По
основателността на осъдителния иск по
чл.92 от ЗЗД: В случая ответника
притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор
сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като се
изброяват примерно такива в точка 1-19. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално (какъвто не е настоящия случай, видно от бланкетните договори,
които препращат към общите условия на оператора). В настоящия случай процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл.143,
т.5, т.6 и т.14 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати
абонаментните такси до края на действието на договора, без доставчикът на
практика да предоставя услугите по него, тъй като е прекратил едностранно
същия. С това уговорената в Договора и точка III. 4 от Допълнителното споразумение към него неустойка
излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на
справедливост. При това положение клаузата на основание чл.143, т.5 и т.6 и
т.14 от ЗЗП е нищожна. Предвид, че за
нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да е наведено
възражение от ответника – Решение на
Съда от 26.04.2012г. по дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение
№ 23/07.07. 2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., то иска е неоснователен само на това основание и
следва да бъде отхвърлен.
За пълнота
следва да се посочи и че неустоечната клауза е нищожна и по смисъла на чл.26,
ал.1, предложение трето от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави. В
Решение № 110 от 21.07.2016г. на ВКС по т.д. № 1226/2015г. I т.о. се
приема, че е допустимо уговарянето от страните на неустойка, но само в рамките
на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
тя би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно. Така неустоечните клаузи в договори за периодично изпълнение, които
предвиждат при прекратяване на правоотношението заплащане на неустойка в размер
на останалите периодични падежи до крайния уговорен в договора срок са нищожни
поради противоречието им с добрите нрави, тъй като позволяват на едната страна
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила
ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна
престация.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
размер на 205 лв., като предвид частичното обезсилване на заповедта и
уважаването на установителния иск за сумата от 41.32 лв., то в заповедното
производство разноските, които следва да заплати ответника са 33.98 лв. В
исковото са направени такива в общ размер от 255 лв., от които 75 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид уважаването само на
установителния иск, то ответника следва да заплати в исковото производство
разноски в размер на 43.66 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че М.Р.Р. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283,
чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със съдебен адрес *** сумата от 41.32 лв. (четиридесет и един левa и тридесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги
за периода от 01.08.2015г. до 30.11.2015г. по Договор за мобилни услуги от
10.04.2015г. и Допълнително споразумение км него от 29.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2097/05.12.2017г. по ч.гр.д. № 3629/2017г.
на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 срещу М.Р.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща неустойка по Договор от
10.04.2015г. с абонатен номер 004989673 за периода от 21.10.2015г. до
29.05.2017г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Р.Р. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК 130460283 съразмерно с уважената част от исковете сторените в исковото
производство разноски в размер на общо 43.66
лв.(четиридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки), както и тези
направени от ищеца в заповедното производство общо
в размер на 33.98 лв.(тридесет и три
лева и деветдесет и осем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: