Р Е Ш Е Н И Е

774/24.8.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети август, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1975/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от Н.М.Д., действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител – Г.К.Д., против М.Н.Д., за увеличаване на присъдена, в полза на детето, месечна издръжка, определена с влязло в сила съдебно решение, от 80 лева на 150 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.07.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителния иск, твърдейки, че с Решение № 1237/24.04.2018 г., постановено по ГД № 1359/2009 г., по описа на РС Варна, ответникът бил осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 80 лв. От постановяването на решението до момента изминал времеви период от 9 години, през които ищцата пораснала, а с това нараснали ежедневните потребности и необходимите средства за издръжка. Твърди се, че е ученичка, спортува професионално лека атлетика и постига отлични резултати в национални и международни състезания. Намира, че ответникът може да плаща месечна издръжка в размер на 150 лв., поради което моли за решение в този смисъл. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба, ответникът счита искът за допустим и частично основателен до минималния размер издръжка определена от държавата, като намира, че не са налице обстоятелства за по-голям размер. Твърди, че има още две деца, на които също дължи издръжка. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа исковата молба, а ответникът подържа отговора.

Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание се явява социалния работник изготвил доклада, като поддържа становището изразено в него.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е приел за безспорно между страните че ответникът е родител на ищцата и че плаща месечната издръжка, в размер на 80 лв.

От приложеното Решение № 1237/24.04.2009 г., по ГД № 1359/2009 г., по описа на РС Варна /л. 4 по делото/, се установява, че след прекратяване на брака родителските права върху малолетното тогава дете са предоставени на майката, като бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 80 лв..

Ищцата е навършила 14 години, като през учебната 2017/2018 г. е била ученичка в осми клас, установимо от служебна бележка № УД-548/28.06.2018 г. /л. 10 по далото/

От представени Служебна бележка /л. 11 по делото/ и грамоти за участие в състезания /л. 12-21 по делото/ се установява, че ищцата активно спортува в спортен клуб по лека атлетика Шумен и участва в състезания.

Изискана е справка от Служба по вписвания гр. Шумен, рег. № 12707/10.08.2018 г. /л. 53 по делото/, от която се установява, че няма данни за извършени вписвания, заличавания и отбелязвания за ответника.

От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1029/15.09.2011 г. на Община Варна се установява, че от 15.09.2011 г. ответникът е в брак с лицето П. И. Я.. От брака си имат две малолетни деца – К., родена на *** г. /удостоверение за раждане л. 32 по делото/ и И., роден на *** г. /удостоверение за раждане л. 31 по делото, които посещават детска градина в гр. Варна - удостоверение № 194 и № 193 от 17.07.2018 г. /л. 33 по делото/

От приетата по делото справка за актуално състояние на всички трудови договори на ответника, издадена от ТД НАП гр. Варна, се установява, че към 17.07.2018 г. ответникът не е осигуряван и е с прекъснати здравни осигуровки /л. 34 по делото/.

Ответникът е получил в заем от лицето Калоян Марчев Марчев сумата в размер на 10 000 лв. за срок до 10.02.2020 г.

От представено удостоверение за доходи на П. И. Д. се установява, че получава брутно трудово възнаграждение в размер на 731 лв.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.

В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период от около осем години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта му и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата му възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата възраст. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие, поради което са необходими повече средства за учебни помагала и мероприятия. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размера на досегашната издръжка, поради което само на това основание съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. С ПМС № 280/08.12.2017 г. е определен праг на бедност за 2018 г. в размер на 312 лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От приетите по делото писмени доказателства, ответникът не реализира доход, но е трудоспособен и е в състояние да поеме по-висок от предходно определения размер. При това положение, предвид възрастта на детето и неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира, че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 312 лв. месечно, от която бащата, отчитайки, че дължи издръжка на още две деца, следва да плаща претендирания размер от 150 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката. Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 03.07.2018 год..

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен.

Възраженията на ответника за недължимост на претендирания размер обосновани с твърденията за недоказаност на промени в нуждите на детето, както и във възможностите на бащата да дава тази издръжка, настоящият състав на ШРС намира за несъстоятелни – изминалия деветгодишен период от предходното присъждане издръжката, когато детето не е било навършило 6 години, до иницииране на настоящото производство, когато е тръгнало на училище и вече е завършило осми клас, е достатъчно да се приеме, че са налице трайни съществени промени в нуждите, а представените доказателства за дължим паричен заем към физическо лице и установеното, че няма регистрирани трудови правоотношения, не е основание да се приеме, че ответникът е във финансова невъзможност доколкото същият е в трудоспособна възраст, а съобразно задължителните разяснения в ППВС № 5/16.XI.1970 г., т. 11, обобщаващо практиката по въпросите на задълженията за издръжка: „Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля“. В процесния случай доказателства за наличието на такива причини не са представени. Обстоятелството, че има алиментни задължения към деца от друг брак, предвид че по делото не се установи претендирания размер да стимулира ищцата към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката, не е достатъчно основание да се приеме, че ответникът не дължи издръжка на лице от същия ред, доколкото задълженията към другите деца не може да дадат отражение върху размера на издръжката, която се дължи на ищцата за нейното нормално физическо, духовно и интелектуално развитие - в този смисъл са разясненията в ППВС № 5/16.XI.1970 г., т. 14.

Относно разноските.

При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 100.80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.

Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 300 лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Изменя размера на постановената по ГД № 1359/2009 год., по описа на Районен съд - гр. Варна издръжка, дължима от М.Н.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в полза на непълнолетното дете Н.М.Д., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Г.К.Д., с ЕГН **********, като я увеличава от 80,00 лв. (осемдесет лева) на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.07.2018 год., с падеж - пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Осъжда М.Н.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза Г.К.Д., с ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, в размер на 300.00 лв.(триста лева), за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда М.Н.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от 04.09.2018 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: