Р Е Ш Е Н И Е
933/26.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1985 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание жалба от Х.С.А., с ЕГН**********,***, в качеството й на
наследник на С. А. И.срещу Протоколно решение №7Д от 09.03.2017 год. на Общинска
служба „Земеделие“, с.***, община ***, ул.“***“ №19. В жалбата си до съда
жалбоподателката Х.С.А. твърди, че е наследник на лицето С. А. И., както и че
с Протоколно решение №7Д от 09.03.2017
год. на наследниците на последния били възстановени следните недвижими имоти:
нива от 11,600 дка в землището на с. ***, местността „***“, имот № 015010 и
нива от 17,201 дка, в землището на с. ***, местност „***“, имот № 020024. Счита, че с посоченото решение не бил отчетен
пълния размер на земите, които наследодателят ѝ – С. А. И.притежавал,
като по този начин била ощетена с общо 21,600 дка земеделски земи в землището
на с. ***, които не ѝ били възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Моли съда да
постанови решение, по силата на което посочения по-горе административен акт на
Общинска служба „Земеделие”, с.*** да бъде отменен като недействителен и
неверен и да бъде задължена Общинска служба „Земеделие” с. *** да постанови
ново решение, с което да възстанови изцяло притежаваните от наследодателя на
жалбоподателката земеделски земи, както и да ѝ бъдат присъдени
деловодните разноски.
Като заинтересовани страни в производството са
били конституирани К.И.А. /К. С.А./, с ЕГН **********, Н.С.А., с ЕГН**********,
Ш.С.А., с ЕГН**********, Ю.С.А., с ЕГН**********.
В предоставения едномесечен срок не е бил
депозиран писмен отговор от заинтересованите страни по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката Х.С.А. не се
явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Н.Д.от ШАК, като
поддържа искането и моли решение №7Д от 09.03.2017 год. на поземлена комисия,
с.*** да бъде отменено делото и да бъде задължена Общинска служба „Земеделие”
с. *** да постанови ново решение, с което да възстанови изцяло притежаваните от
наследодателя на жалбоподателката земеделски земи.
За Общинска служба „Земеделие” с. ***, редовно
призовани в съдебно заседание не се явява представител.
Заинтересованата страна К.И.А.
в съдебно заседание не се явява лично.
Заинтересованите страни Н.С.А., Ш.С.А., Ю.С.А. в
съдебно заседание се явяват лично, като изразяват съгласие с изложеното в
жабата.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателката Х.С.А. и заинтересованите страни К.И.А.
/К. С.А./, Н.С.А., Ш.С.А. и Ю.С.А. са наследници на лицето С. А. И., починал на
16.12.1956 год.. На 07.02.1992 год. жалбоподателката депозирала пред Поземлена
комисия /Общинска служба „Земеделие“/, с. *** заявление вх. №07-040а, с което
отправила искане на наследниците на С. А. И.да бъдат възстановени общо 36,000
дка земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, обл. Шумен. По силата
на Решение №7Д от 15.09.1994 год. на наследниците на последния било
възстановено правото на собственост върху посевна площ от 7.212 дка, четвърта
категория, в местност ***, представляваща имот №138 по картата на землището, а
по силата на Решение № 7Д/15.09.1994 г., на същите били възстановени и следните
недвижими имоти: нива от 11,600 дка в землището на с. ***, местността „***“,
имот №015010 и нива от 17,201 дка, в землището на с. ***, местност „***“, имот
№020024. След депозирана жалба от страна
на жалбоподателката Х.С.А. с Решение №1814/23.11.2015 год. на ШРС, постановено
по ГД №1973/2015 год., първото от постановените две решения /с което било
възстановено правото на собственост върху посевна площ от 7.212 дка/ било
потвърдено, а втория обжалван индивидуален административен акт /с който било
възстановено правото на собственост върху ниви от 11.600 дка и 17.201 дка/ бил
прогласен за нищожен. В тази връзка било постановено ново Решение №7Д от
09.03.2017 год. на поземлена комисия, с.***, с което на наследниците на С. И.отново
било възстановено правото на собственост върху описаните по-горе недвижими
имоти, а именно 11,600 дка в землището на с. ***, местността „***“, имот
№015010 и нива от 17,201 дка, в землището на с. ***, местност „***“, имот
№020024 и което е предмет на обжалване в настоящото производство.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и по-конкретно от: материалите, намиращи се в преписка,
образувана по молба заявление вх. №07-040а/07.02.1992 год. на Поземлена комисия,
с.***, както и материалите приложени по ГД №851/2017 год. по описа на ШРС и по
КАД №160/2018 год. по описа на ШАС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото производството касае обжалване на Решение
на общинската служба по земеделие, постановено в процедура по чл.14, ал.1 от
ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана
страна и в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, поради което същата се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и с
оглед указанията, дадени в Решение №91/02.07.2018 год. по КАНД №160/2018 год.
на Административен съд – Шумен съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Следователно,
независимо от заявеното от жалбоподателката, че искането й е само да се обяви
за нищожно обжалваното от нея решение на Общинската служба
"Земеделие", с.***, съдът на основание чл.168, ал.1 от АПК следва да
провери законосъобразността на това решение на всички основания посочени в разпоредбата
на чл.146 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ Общинската
служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване
на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота, като влязлото
в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл.10, ал.7,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на
собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава
общо за неговите наследници, като дяловете на наследниците се определят
съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува. Съобразно това и
с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила
са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на
административно-производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос;
4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. ако
същия не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материално-правна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5)
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост с решението по чл.14,
ал.1 от същия закон се извършва на основание подадено заявление, отправено до
съответната общинска служба по земеделие, което следва да съдържа описание на
имота и доказателства за правото на собственост. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката на 07.02.1992
год. е подала заявление вх. №07-040а, пред Поземлена комисия /Общинска служба
„Земеделие“/, с.***, с което отправила искане на наследниците на С. А. И.да
бъдат възстановени общо 36,000 дка земеделски земи, находящи се в землището на
с. ***, обл. Шумен. Въз основа на това заявление е налице произнасяне на Поземлена
комисия /Общинска служба „Земеделие“/, с.*** с две решения, като по силата на
Решение №7Д от 15.09.1994 год. на същите било възстановено правото на
собственост върху посевна площ от 7.212 дка, четвърта категория, в местност ***,
представляваща имот №138 по картата на землището, а по силата на Решение №
7Д/15.09.1994 г., им били възстановени и следните недвижими имоти: нива от
11,600 дка в землището на с. ***, местността „***“, имот №015010 и нива от
17,201 дка, в землището на с. ***, местност „***“, имот №020024. Предмет на
обжалване в настоящото производство е второто решение, доколкото първото е
влязло в законна сила.
Съдът като съобрази
материалите, намиращи се в представената административна преписка намира, че
при издаване на посочения административен акт не са допуснати посочените
по-горе пороци, доколкото решението е издадено и подписано от членове на
комисията, назначена със Заповед №РД-27-182/21.06.2016 год. на основание чл.60а
от ППЗСПЗЗ, спазена е предвидената в закона форма и съдържание на решението, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, като към същото са били
приложени и изискуемите скици на възстановените имоти.
При преценка
законосъобразността на решението съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както бе посочено и по-горе съгласно разпоредбата
на чл.12, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост с решението
по чл.14, ал.1 от същия закон се извършва на основание подаденото заявление до
съответната общинска служба по земеделие, като административния орган по
смисъла на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е обвързан от обстоятелствата и исканията,
изрично заявени и посочени от страна на правоимащите лица в заявлението.
Жалбоподателката в подаденото на 07.02.1992 год. заявление вх. №07-040а, пред
Поземлена комисия /Общинска служба „Земеделие“/, с.***, изрично е отправила
искане на наследниците на С. А. И.да бъдат възстановени общо 36,000 дка
земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, обл. Шумен. По делото
липсва друго заявление или други искания от нейна страна в тази насока.
Следователно имайки предвид произнасянето на Общинска служба „Земеделие“/, с.***
първоначално с Решение №7Д от 15.09.1994 год., с което е било възстановено
правото на собственост върху посевна площ от 7.212 дка, четвърта категория, в
местност ***, представляваща имот №138 по картата на землището, а в последствие
и с Решение №7Д от 09.03.2017 год., с което на наследниците на С. И.е било
възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи нива
от 11,600 дка в землището на с. ***, местността „***“, имот №015010 и нива от 17,201
дка, в землището на с. ***, местност „***“, имот №020024, се налага извода, че
въз основа на депозираното заявление от жалбоподателката на наследниците на
лицето С. А. И.са били възстановени общо
36.013 дка при заявено искане за възстановяване на 36 дка. Следователно
искането, посочено в жалбата, предмет на настоящото дело на същите да бъдат
възстановени общо 71 декара се явява неоснователно, недоказано и
незаконосъобразно, доколкото по отношение на разликата между 71 декара и 36
декара не е била спазена предвидената в
разпоредбата на чл.12 и сл. от ЗСПЗЗ процедура по възстановяване.
А с оглед на всичко гореизложено настоящият състав
намира, че жалбата срещу Решение №7Д от 09.03.2017 год. на Общинска служба по
земеделие, с.***, с което на наследниците на С. А. И.е възстановено правото на
собственост върху следните недвижими имоти, а именно нива от 11,600 дка в
землището на с. ***, местността „***“, имот №015010 и нива от 17,201 дка, в
землището на с. ***, местност „***“, имот №020024, се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозирана от
Х.С.А., с ЕГН**********, депозирана на 27.03.2017 год. срещу Решение №7Д от 09.03.2017 год. на Общинска служба по
земеделие, с.***, с което на наследниците на С. А. И.е възстановено правото на
собственост върху следните недвижими имоти, а именно нива от 11,600 дка в
землището на с. ***, местността „***“, имот №015010 и нива от 17,201 дка, в
землището на с. ***, местност „***“, имот №020024.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Шумен в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: