Р      Е     
Ш      Е      Н     
И      Е
1008/14.11.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на осми ноември, през две хиляди и осемнадесета    година , в състав :
при секретаря 
А. П. , като разгледа докладваното 
от  районният  съдия 
бр.д. №1988 по описа за 2018  г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производство по  чл.50 
от СК 
Делото
е образувано въз основа на искова молба депозирана от Р.Х.А., ЕГН ********** с
адрес *** срещу И. М.А.,  ЕГН ********** с адрес ***,  с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне за вината  . Впоследствие страните заявяват  , че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят
изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във
връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на
иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.
С
оглед  становището на страните, съдът с
протоколно определение от 08.11.2018г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал
изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50
от СК .
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански
брак  , издадено въз основа на Акт  №*** г. на
Община Смядово    е видно , че
страните са съпрузи от 08.03.1995 г.   
Съдът
констатира  , че молбата за допускане на
развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна
споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между
съпрузите . Те твърдят , че от родените от брака деца са пълнолетни  и поради липсата на доказателства в обратен
смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано . Постигнатото между
съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.
С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от жената , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от мъжа .
Водим от горното, съдът
Р   Е  
Ш   И:
           ПРЕКРАТЯВА  сключения на 08.03.1995
г.   , с  Акт  №***. на Община Смядово , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между Р.Х.А., ЕГН **********
с адрес ***    и И. М.А.,  ЕГН ********** с адрес ***  ,   
ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА  постигнатото между Р.Х.А.,
ЕГН **********  и И. М.А.,  ЕГН **********, споразумение по чл.51 от
СК  както следва:
·       
След
прекратяване на брака съпругата Р.Х.А., ЕГН **********   ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното си фамилно име  Х.  
·       
След
прекратяване на брака страните НЕ СИ
ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .
·       
Съпрузите
не притежават  недвижими имоти и движими
вещи в съпружеска имуществена общност, подлежащи на делба и нямат взаимни
претенции от ИМУЩЕСТВЕН ХАРАКТЕР .
След раздялата всеки е получил всички свои лични движими вещи.
·       
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – наета от съпрузите  квартира на 
адрес гр. Шумен ул. „***  
  е
напуснато от  двамата съпрузи.
ОСЪЖДА 
И. М.А.,  ЕГН ********** с
адрес ***     да заплати в полза на  бюджета на СВ 
, по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената окончателна държавна
такса .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: