МОТИВИ:

Производство по чл.8 и сл. от ЗЗДН

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено  от  фактическа и правна  страна следното:

Производството е образувано въз основа на  депозирана от Н.Т.С., ЕГН: ********** с адрес *** срещу И.Т.К. , ЕГН: ********** , адрес *** молба, в която твърди, че с ответника живеели на семейни начала и имат от съвместното им съжителство  едно дете на 8 г., като пояснява, че  към настоящият момент не живеели заедно. След раздялата им през 2010 г. дълго време нямали никакви отношения. Ответникът виждал детето си и си отивал, но  през последните 10 месеца отношенията помежду им се влошили, отново започнали скандали и проблеми. Ищцата твърди, че ответникът е осъществил спрямо нея  на 04.07.2018 г. около 18.30 ч. акт на вербално и физическо насилие.

 Моли да бъде постановено  решение,  по силата на което да  бъдат наложени мерки  за защита по чл. 5, ал.1, т. 1 и  3 от  същия закон  и по- конкретно,  ответникът да бъде задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо нея, както и да му бъде забранено да приближава жилището което  обитава,  и местата и за социални контакти и отдих.

Съдът, като съобрази представените доказателства, както и твърденията на страните намира, че молбата е подадена от лице, което е надлежно  легитимирано, тъй като ответникът е лице, с което са живели на съпружески начала, и имат общо дете, т.е. лице от категорията по чл. 3, т.2 и т. 3  от ЗЗДН.

Доколкото в декларацията и молбата се твърди, че домашното насилие е извършено на 04.07.2018 г. съдът намира, че молбата е  подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Представените писмени доказателства, както и  декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, която представлява самостоятелно и достатъчно доказателство за извършено  домашно насилие при липса на доказателства, опровергаващи описаното в нея намира, че се установява по несъмнен начин, че на датата посочена в молбата, ответникът е осъществил физическо насилие спрямо молителката,  което е домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

 С оглед целите  на мерките за защита съдът намира за уместно да уважи изцяло посочените от молителката мерки за защита, които да бъдат наложени на ответника, а именно на същият да бъде забранено да извършва  домашно  насилие,  да му  бъде забранено да се  доближава до  молителката, до жилището което обитава, находящо се в гр. Ш*, местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих,  на разстояние по малко от 15 м., за срок от 18 месеца. 

На извършителя следва да бъде наложена  задължителната глоба,  която  съдът счита, че с оглед обстоятелствата по делото следва да е в минимален размер, а именно  200 лв.(двеста лева),  както и да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на СВ, по сметка на ШРС, държавна такса в размер на  25 лв. (двадесет и пет лева)

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

№ 747/31.07.2018 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА  И.Т.К. , ЕГН: **********, адрес *** да се въздържа   от упражняване на домашно насилие спрямо Н.Т.С. , ЕГН ********** , адрес ***.

          ЗАБРАНЯВА на И.Т.К. , ЕГН: ********** , адрес *** да се приближават до Н.Т.С. , ЕГН ********** ,  жилището което обитава ,  находящо се на адрес : гр.Ш* , местоработата и и местата за социални контакти , на разстояние по-малко от 15  метра, за срок от 18 (осемнадесет) месеца .

На основание  чл.5 ал. 4 от ЗЗДН  НАЛАГА на извършителя на И.Т.К. , ЕГН: ********** , адрес ***  “ГЛОБА” в минимален размер, а  именно 200 (двеста ) лв.  

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН ОСЪЖДА  И.Т.К. , ЕГН: ********** , адрес ***  да заплати в полза на бюджета на СВ, по сметка на ШРС, държавна такса в размер на  25 лв. (двадесет и пет лева)

ПРЕДУПРЕЖДАВА  И.Т.К. , ЕГН: **********че при неизпълнение  на заповедта ще бъде задържан от органите на ОД МВР съобразно чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН и ще бъде сезирана съответната прокуратура.  

На осн. чл.15 ал. 2 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита, като  нея бъдат указани последствията от неизпълнение на заповедта.

Препис от заповедта да се изпрати на ОД МВР Шумен за контрол на изпълнението, съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок, считано от връчването му по реда на чл.17 от ЗЗДН, пред ШОС .

Подадената жалба не спира изпълнението на издадената заповед.