О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2632/4.10.2018г.
Районен съд
Шумен, IХ-ти състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитроов
като разгледа докладваното от съдията ГД № 1975/2015 г., по описа на РС – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 231 ГПК вр. чл. 57, ал. 2 от Правилника за
администрацията на съдилищата. Образувано по искова молба от С.З.К. срещу Р.В.Р.
и В.Р.В., за делба на съсобствен недвижим имот. С Решение № 297/13.4.2016 г.,
постановено по делото, имотът е допуснат до делба.
В първо
съдебно заседание по втора фаза на делбата е открито производство по сметки
между съделителите и е допусната СТЕ. Преди насроченото второ съдебно заседание
съделителите депозират молба рег. № 1000/16.01.2018 г., по описа на РС – Шумен,
за спиране на производството по взаимно съгласие, поради което не е и изготвена
СТЕ.
С Определение
№ 159/17.01.2018 г. производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ГПК спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Доколкото производството по делото е било спряно с определение на настоящия състав, което е влязло в сила на 01.02.2018 г., то шестмесечния срок, в който страните са имали възможност да поискат възобновяване е изтекъл на 19.09.2018 г.. С оглед на горното съдът приема, че производството следва да бъде прекратено по отношение на втората фаза на делбата, като след влизане в сила на прекратителното определение делото, в частта в която има постановено съдебно решение по допускане на делбата, следва да се внесе в архив съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ПАС. В този смисъл е Определение по ЧГД № 100/2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение.
Относно държавните такси.
При прекратяване на делото за делба когато производството е било спряно по общо съгласие на страните и в предвидения срок никоя не е поискала да бъде възобновено, какъвто е настоящия, държавната такса се определя по реда на чл. 9 ТДТГПК, в размер до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.. предвид фактическата и правна сложност на делото настоящият състав намира, че всеки от съделителите следва да плати държавна такса по сметка на Районен съд Шумен в размер на по 50 лв. Относно претенции по сметки във втора фаза при предявяване държавна такса не се внася. Тя се събира с крайния съдебен акт. Предявяването на претенции по сметки е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исковия процес, в който случай, с разпоредбата на чл. 10 ТДТГПК, изрично се предвижда държавната такса да е върху присъдените суми за подобренията и да се събира с решението. В този смисъл са Р. № 3571/13.10.1983 г., ГД № 2226/83 г., І г. о. и Р. № 2077/03.11.1967 г., ГД № 1416/67 г. І г. о.. Последният аргумент, че „ДТ е върху присъдените суми за подобренията” направени по искане за претенции по сметки, което е аналогично на предявяване на възражение за подобрения в исковия процес, изглежда приемлив, но следва да се има предвид, че предявяването на претенции по сметки по чл. 346 ГПК, по естеството си представлява последващ осъдителен иск и не се заявяват за разглеждане под формата на възражение. Предвид изложеното следва, че в крайния съдебен акт съдът присъжда дължимата държавна такса върху претендираните суми по съединените във втората фаза на делбата искове, в размер на 4 % върху цената на иска, съобразно уважената част. Тъй като производството не приключва със съдебно решение или спогодба съдът намира, че всеки един от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от цената на предявените интереси, но не по малко от 50 лв., на основание чл. 71 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
Прекратява производството по ГД № 1975/2015 г., по описа на Районен съд Шумен, в частта относно извършването на делбата - втора фаза, на основание чл. 231, ал. 1 ГПК.
Внася ГД № 1975/2015 г., по описа на Районен съд Шумен, в архив, на основание чл. 57, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, след влизане в сила на определението за прекратяване на производството във втората му фаза.
Осъжда Р.В.Р., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен държавна такса в размер на 304 лв. (триста и четири лева), от които 50 лв. на основание чл. 9 ТДТГПК и 254 лв. на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 (пет) лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда С.З.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева), от които 50 лв. на основание чл. 9 ТДТГПК и 50 лв. на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 (пет) лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда В.Р.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева), от които 50 лв. на основание чл. 9 ТДТГПК и 50 лв. на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 (пет) лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване в частта за прекратяване на производството по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ШОС.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Районен съдия: