В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1710 по описа за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-001373/03.07.2017год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП, упълномощен с заповед № 8121з-746/01.06.2017г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 178в ал.5, чл. 181 т.3 предл.1 и чл. 181 т.3 предл.1 от ЗДвП на Е.С.И. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба”, в размер на 500 /петстотин / лева за първото нарушение, „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева за третото нарушение. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно и недоказано. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като подробно излага доводите си в пледоария, като моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призовани се явява процесуален представител, който моли съда НП да бъде потвърдено в целия си обем.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представената по делото справка за нарушител/водач на МПС /стр.5/, жалбоподателя И. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3103/07.12.2012г. на началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР, влязла в законна сила на 22.12.2012г. е бил лишен от право да управлява МПС. Това свое право той възстановил от 04.04.2017г. Това обстоятелство било известно на свидетелите Й.Ж. и И.И.. На 15.03.2017г. изпълнявайки своите служебни задължения в сградата на КАТ – Шумен, те забелязали че жалбоподателя И. е там и му се съставя някакъв акт за административно нарушение. Свидетелите излезли от КАТ и продължили да изпълняват служебните си задължения. Около 14.50 часа същия ден, пътувайки със служебния си автомобил към КАТ гр. Шумен по улица „Университетска“ те се разминали със таксиметров лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н 87 54 АК, като свидетелите ясно видели, че таксиметровия автомобил обозначен по съответния начин, се управлява от жалбоподателя, като същия бил на шофьорското място и в автомобила нямало други пътници. Двамата свидетели обърнали посоката си на движение на автомобила, като тръгнали след таксиметровия автомобил, който завил надясно посока първи корпус на Шуменския университет Свидетелите видели как жалбоподателя спрял автомобила, заключил го и тръгнал пеша срещу тях. Двамата служители на КАТ му поискали документи свързани с управлението на таксиметровия автомобила като шофьорска книжка, удостоверение за психическа годност, талони и др. Жалбоподателя представил личната си карта, като заявил, че той не управлява таксиметровия автомобил, не знае автомобила на кого е, както и кой го е паркирал там. Държал се арогантно, като снимал с мобилния си телефон и не оказвал съдействие на проверяващите. Същите се обадили да дойде и друг екип за съдействие. На место му бил съставен АУАН за това, че управлява лек автомобил в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане СУМПС. Предвид напрегнатата обстановка проверяващите не отразили другите констатирани нарушения.

По така отразеното нарушение от страна на жалбоподателя в РУ-Шумен започнало досъдебно производство. На 22.03.2017г. жалбоподателя бил призован в управлението за извършване на процесуално следствени действия. Възползвайки се от това и правейки анализ, че предвид напрегнатата обстановка на 15.03.2017г. не са отразени някои от констатираните нарушения, свидетелите Ж. и Ф.А. влезли във връзка с разследващия полицай, като го помолили след приключване на следствените действия, да им се обади и те да продължат работата си по констатираните на 15.03.2017г. нарушения. След приключване на следствените действия И. бил предоставен на свидетелите за продължаване на тяхната работа.

Така на 22.03.2017г. в присъствие на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1373 от 22.03.2017г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени изискванията на чл. 178в ал.5, чл. 100 ал.1 т.4 и чл. 100 ал.1 т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта като в графата възражения отбелязал “Имам възражения”. Същият се е възползвал от правото си по чл. 44 ал.1 и в тридневния срок е депозирал писмено възражение рег. № 869000-35878/24.03. 2017г. По така депозираното писмено възражение е била извършена проверка, резултатите от която били обективирани в докладна записка, УРИ 869р-1968/20.04.2017г., като АНО е сметнал, че депозираното възражение е неоснователно.

Въз основа на така съставения акт и материалите по преписката е издадено НП № 17-0869-001373/03.07.2017год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП, упълномощен с заповед № 8121з-746/01.06.2017г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 178в ал.5, чл. 181 т.3 предл.1 и чл. 181 т.3 предл.1 от ЗДвП на Е.С.И. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин / лева за първото нарушение, „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева за третото нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Й.Ж. – актосъставител, И.Г. – свидетел при установяване на нарушенията и свид. Ф.А. – установяващ, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя от свид. Ж., както и на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът не споделя защитната теза на нарушителя, че не е управлявал процесния лек автомобил на посочената дата, час и място, както и че АУАН не е съставен от свид. Ж.. Тези негови твърдения се оспорват, както от събраните гласни доказателства, а също така и от приетата и приобщена от съда Присъда № 578/22.11.2017г. по НОХД № 1002/2017г. на ШРС, от която е видно качеството на водач на МПС от страна на жалбоподателя към момента на извършване на проверката и то точно на посочения в АУАН и НП автомобил. За съда става пределно ясно, че към момента на проверката той не е имал качеството на водач на МПС и въпреки това е управлявал обозначен таксиметров автомобил, като не е представил изисканите от проверяващите документи. Приобщената и изгледана от съда флашка със записи предоставена от жалбоподателя по никакъв начин не разколебава съда, че жалбоподателя е управлявал процесния автомобил. Представеното в хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя удостоверение за психическа годност № 108302 на името на Е.С. Х. също така не приема за годно доказателство, предвид факта, че в него не е посочен срока за който е издадено и дали е действало по време на проверката. Свидетеля Ф.А. след предупреждение за наказателна отговорност потвърждава, че акта е изписан в присъствието на жалбоподателя от свид. Ж..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС обозначено като такси и при извършената му проверка му не е представил на проверяващите валидно удостоверение за психическа годност за водач на таксиметров автомобил, пътна книжка и удостоверение за водач на таксиметров автомобил, такива не представил и при изписването на АУАН.

Възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобил на процесната дата се оборват по безспорен начин от събраните гласни доказателства по делото, както и от писмените такива.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 178в ал.5 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 лв. водач на таксиметров автомобил който извършава таксиметрови превози без валидно удостоверение за психическа годност. Съгласно разпоредбата на чл. 181 т.3 от ЗДвП се наказва с „глоба“ в размер до 50 лева за водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те не отговорят на съответните изисквания – в случая пътна книжка и удостоверение за водач на таксиметров автомобил.

За извършените нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание в константния размер за първото нарушение и в среден размер по тогава действащото законодателство за второто и третото нарушение. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложените наказания, те са наложени в предвидения от закона размер в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-001373/03.07.2017год. на Началник група към ОДМВР – гр. Шумен, сектор ПП, упълномощен с заповед № 8121з-746/01.06.2017г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 178в ал.5, чл. 181 т.3 предл.1 и чл. 181 т.3 предл.1 от ЗДвП на Е.С.И. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин / лева за първото нарушение, „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева за третото нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: