Р Е Ш Е Н И Е

 

20/10.1.2018г.                    гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На девети януари        през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                             Председател: Валентина Тонева

Секретар:Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1854 по описа на ШРС за 2017г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 14-1729-000317 от 31.07.2014 г. на Началника на сектор  към ОД на МВР – гр. Шумен, с което Й.Я.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Депизира становище с което  поддържа жалбата на посочените основания.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 11.07.2014г. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес С 430”, с Рег. № Р 7171 ВВ, собственост на Т.П.И.с ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен, по ул. ”Климент Охридски” да зала „Младост“ в посока  от ул. “Марица“ за бул .“С.Велики“. Около 10,00часа бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители към ОД на МВР - Шумен, при която било установено, че водачът управлява МПС с Акт за установяване на административно нарушение № 473228 от 28.02.2014г., който е с изтекъл срок на валидност .

На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 317-Р, с бланков №132347 от 11.07.2014 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от  ЗДвП.

Актът бил подписан от нарушителя с отразяване за  възражения –„нямам“. Впоследствие не  се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 14-1729-000317 от 31.07.2014г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което Й.Я.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля по акта  и на констатиране на нарушението , както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В правната норма на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е въведено правилото, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по  чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно цитираното правило от ЗДвП, възприето за нарушено от контролните органи, при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от същия закон, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

Това означава, че след изтичане на законово предвидения едномесечен срок, водачът не може да използва акта като заместващ контролния талон документ, а в случая е безспорно установено, че санкционираното лице е представило на контролните органи акт, чийто срок на действие в контекста на горецитираната разпоредба е бил изтекъл към датата на извършване на проверката. Това налага и единствено възможния извод, че констатираното деяние осъществява от обективна и субективна страна административнонаказателния състав на чл. 185 от ЗДвП. Още повече, че в самата бланка на АУАН е вписано указанието, че същият замества контролния талон за срок от 1 месец и водачът е бил запознат с това изискване. След като контролният талон към СУМПС е бил иззет от контролните органи по реда на  чл. 157, ал. 6 от ЗДвП то при управляването на МПС водача следва да представи съставеният му АУАН. Този акт заменя контролния талон за срок от един месец, съгласно  чл. 157, ал. 6, изр. последно от ЗДвП. След като жалбоподателят  е управлявал МПС, като е представил вместо контролен талон АУАН след изтичането на този едномесечен срок, то правилно е прието че е налице извършено административно нарушение. Доколкото разпоредбата на чл. 157, ал. 6 визира срок, през който съставен АУАН замества контролен талон, то тази разпоредба визира и забрана да се управлява МПС без контролен талон със съставен АУАН след изтичането на срока по изр. последно от същата алинея. Административно - наказващият орган е приложил санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, като съобразно  разпоредбата  на  чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, но не  е изложил конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Въпреки това, настоящата инстанция  намира, че в конкретния случай нарушението действително   не  следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението, т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца и да се направи  съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици. В тази връзка съдът съобрази приложената по делото справка за нарушител на жалбоподателя обективираща множество  нарушения  по ЗДВП за които има съставини АУАН и НП  влезли в законна сила,  приема, че конкретния казус не следва да бъде квалифициран като маловажен именно поради демонстрираната тенденция на поведение  от водача за неспазване  нормите на ЗДВП  .

По отношение посоченото от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното: Съдебната практика на общите и административните съдилища относно характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН и оттам субсидиарното приложение на уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, беше противоречива. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС, това противоречие е преодоляно. Тълкувателните постановления имат задължителна сила за съдилищата.

Според цитираното тълкувателно постановление сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на  чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Нормата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността.

 Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в  чл.81, ал.3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно наказателното производство по ЗАНН.

Независимо от спирането и прекъсването на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т.е. отнася се и за наказанието «глоба».

Изтичането на абсолютната давност се прилага за престъпления, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения (каквито са и тези по ЗДвП), поради което същата следва да се прилага и за административни нарушения, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-ниска степен на обществена опасност. В случай, че институтът на абсолютната погасителна давност не намира приложение при наказателно преследване за административно нарушение по ЗДвП, би довело като краен резултат до по-неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.

В конкретния казус нарушението е констатирано на 11.07.2014г. когато  е съставен  АУАН на нарушителя. В законовия срок -6 месечен съобразно чл. 34 ал.3 от ЗАНН е съставено и НП  на 31.07.2014г. Датата на връчване на процесното НП е 01.08.2017г. Жалбоподателят твърди, че от датата на нарушението до датата на връчването му  на НП е изтекъл срок от 3 години/ съобразно чл. 80, ал.1 т. 5 от НК/, поради което приема, че  е погасена давността за административно наказателно преследване спрямо него  към датата 01.08.2017г .

            Настоящата инстанция не споделя това становище. Давността за преследване  в случая  не е сочената от жалбоподателя /3години/, а 4 години  и половина по аргумент на. чл. 81 ал.3 от НК която препраща към чл. 80 ал.1 т .5 от НК, като този  срок  от датата на извършване на нарушението до  датата на връчване на НП не е изтекъл. Периодът  изминал между  11.07.2014г. и 01.08.2017г. е 3 години  и 21 дни , поради което  към датата на връчване на НП не е изтекъл срокът за административно наказателно преследване . (В този смисъл  практиката на ШАС -КАНД № 138/2017г.)

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено . 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1729-000317 от 31.07.2014 г. на Началника на сектор  към ОД на МВР – гр. Шумен, с което Й.Я.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, като правилно изаконосъобразно. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: