Р Е Ш Е Н И Е
226/21.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На девети май през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1014 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №18-0869-000042 от 26.01.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на М.Г.И., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява лично. За него се
явява упълномощен представител – адв.Ю.Р. от ШАК, като поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено. Излага конкретни съображения в
подкрепа на искането.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви и
съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Г.И. на 03.01.2018 год. управлявал
лек автомобил марка „БМВ 5“, с рег. №XWP774, собственост на Z. M., като се движел по път първи
клас I-7 в
посока с.Хан Крум. Около 15.10 часа в района на км.126+989 на същия път бил
спрян за извършване на рутинна проверка от служители на сектор ПП – Шумен, при
което било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №42 от 03.01.2018 год.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638,
ал.3 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал и от законното
си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. След констатиране на нарушението е сключил Полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите №BG/28/118000158481,
издадена от ЗАД „Олимпик“ със застрахователно покритие от 17.30 часа на 03.01.2018
год. до 24.00 часа на 02.01.2019 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №18-0869-000042 от 26.01.2018 год. на ВПД Началник
сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на М.Г.И., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/
лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя
П.С.П. и на свидетеля С.К.К., както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда
административно наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. В този смисъл, тази административно-наказателна разпоредба,
съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, с оглед на което изводимо от
нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертана негативно, наред и
след като е предвидена санкция за неизпълнението й. Последната разширява кръга
на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на
застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, съгласно
разпоредбата на чл.461, т.1 и чл.483, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.
От събраните по делото гласни доказателства –
разпит на свидетелите П.С.П. и С.К.К., се установява по безспорен начин, че
именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС – лек автомобил, марка
„БМВ 5“, с рег. №XWP774, както и че по време на управлението по отношение на
автомобила не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, както сключена при български застраховател, така също и в друга
държава – членка на ЕС. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
жалбоподателят е сключил такава едва след констатиране на нарушението, като
същата е с валидност от 17.30 часа на 03.01.2018 год., а нарушението е било
констатирано в 15.10 часа на 03.01.2018 год. Това обстоятелство не се оспорва и
от страна на жалбоподателя, доколкото същият не представя друг договор за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и не излага подобни твърдения
нито в жалбата нито в хода на съдебното производство.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят,
управлявайки посоченото МПС, във връзка с използването, на което и по отношение,
на което е нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.3
от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Безспорно установено по делото е че жалбоподателят не е
собственик на посоченото МПС, а само е управлявал същото, поради което административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената
по-горе разпоредба.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез неговия процесуален
представител, че разпоредбата на чл.483, ал.4 от КЗ освобождава водача от
задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че нормата на чл.483, ал.4 от КЗ касае
задължението за сключване на гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за моторни превозни средства от друга държава членка, каквото
задължение имат останалите водачи при влизане на територията на Република
България. Действително съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1 и сл. от КЗ задължение
за сключване на българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
съществува по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на
държава, която не е членка на ЕИО. Такова задължение не съществува по отношение
на МПС с регистрация на държава членка на ЕС или ЕИО, като логиката на подобно
законодателно разрешение може да бъде извлечена от параграфи 8, 24 и 25 от
Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 год. относно застраховката "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, в които е прогласен стремежът на държавите
членки да създадат режим на задължителната застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с
покритие на цялата територия на общността. В този изричен смисъл са и чл.3 и
чл.14 от Директивата. Република България е изпълнила задължението си по
Директивата, като в чл.480 от КЗ изрично е предвидено, че застрахователното
покритие на българската полица за задължителна застраховка "гражданска
отговорност на автомобилистите" се разпростира на цялата територия на ЕС.
Аналогично е застрахователното покритие, осигурявано от полиците, издадени във
всяка една държава членка. Тоест доколкото полицата, издадена във всяка една
държава членка покрива застрахователните рискове настъпили на територията на
България, то би се явило безпредметно за автомобили, регистрирани в други
държавни членки да се сключва и българска застраховка гражданска отговорност,
доколкото би се стигнало до дублиране на застрахователното покритие. Но тази
хипотеза би възникнала единствено в случай, че по отношение на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил вече имаше сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, издадена от държавата, в която посоченото МПС е регистрирано /в
случай Швеция/ или пък от която и да е друга държава-членка на ЕС. В този
смисъл е и изрично прогласената в разпоредбата на чл.484 от КЗ изрична забрана
за дублиране на застрахователни покрития. Това обаче не се отнася до управлявания
от жалбоподателя лек автомобил. Доколкото по отношение на него не е имало
сключена каквато и да е застраховка „Гражданска отговорност“, водачът не е имал право да управлява автомобила, преди
по отношение на него да се сключи застраховка „Гражданска отговорност“,
независимо дали в България или в която и
да е друга държава-членка.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че
независимо от факта, че жалбоподателят е сключил застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на управлявания от него автомобил няколко часа след
констатиране на нарушението, същото не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя мотивите на административно-наказващият орган в тази насока, изложени в
обжалваното наказателно постановление. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Независимо от обстоятелството какъв е периода от време, през
който по отношение на притежавания, респективно управляван от жалбоподателя
автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, липсата
й само себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с
оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно
събитие. Този риск е еднакво сериозен и
винаги възниква, независимо дали водачът е управлявал автомобила без сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в продължение на месеци или само на
няколко часа. В тази връзка е ирелевантен и факта, че жалбоподателят е сключил
застраховка два часа след установяване на нарушението. В тази връзка е и
константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №50 от 23.02.2018 год. по
КАНД №337 на АдмС–Шумен, Решение №93 от
18.05.2015 год. на АдмС-Шумен по КНАД №83/2015 год., Решение №266 от 28.05.2013 год.
на АдмС-Шумен по КАНД №205/2013 год. и
др.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че
наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0869-000042 от
26.01.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с
което на М.Г.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: