Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1015/18 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Ведек” ЕООД-с.Драгиново, обл.Пазарджик, срещу Наказателно постановление №107/2017/2018г. на заместник-началника на Митница Варна, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.238, ал.3 от ЗМ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна икономическа дейност товарен автомобилен транспорт и с предмет на дейност- спедиция, логистика, вътрешен и международен транспорт и др. На 21.04.2017г. в гр.Шумен пристигнал товарен автомобил, превозващ стоки с износител- дружество „Hayat Kimya“-Истанбул, получател- „Фикосота“ ООД-гр.Шумен и превозвач- „Ведек“ ЕООД. Стоката, представляваща 14бр. рула тоалетна хартия с тегло 14929кг., на стойност 13883,97 USD, била придружена с карнет ТИР VX80224953 с титуляр “Ведек“ ЕООД. Товарният автомобил с регистрационни номера РА8015ВН/РА/7545ЕЕ пристигнал направо в склад, стопанисван от „Фикосота“ ООД, без преди това стоката да бъде представена в Митническо бюро Шумен. Поради недоглеждане стоката била разтоварена в склад на дружеството-получател, за което била издадена съответна складова разписка и бил заверен екземпляр от товарителницата. Впоследствие при проверка на постъпилите документи във връзка с вноса на стоки от дружество „Hayat Kimya“ служител на „Фикосота“ ЕООД установил, че стоката, доставена с посочения товарен автомобил, не е придружена с необходимите оригинални документи, които следвало да бъдат представени от водача. Дружеството-получател изискало от превозвача да бъдат изпратени необходимите документи, като междувременно уведомило Митническо бюро Шумен, че в склада на дружеството се намира стока, която е била разтоварена без да е била обмитена. Направено било и искане за поставяне на стоката под режим свободно обръщение с крайно потребление. В тази връзка на 10.05.2017г. от митнически инспектори при Митническо бюро Шумен била извършена проверка, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Бил съставен протокол за извършена митническа проверка, а на 26.05.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че на 21.04.2017г. не е представило процесната стока незабавно при пристигането ѝ в определеното митническо учреждение. Актът бил съставен в присъствието на лицето М.Т., представило се като управител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Впоследствие било установено, че на датата на съставяне на акта е било вписано заличаване на М.Т. като управител на дружеството. Поради това била отправена покана до надлежния представител на дружеството да се яви в Митническо бюро Шумен за връчване на съставения акт. Тъй като представителят не се явил, били предприети съответни действия за връчване на акта, който бил надлежно връчен на 31.01.2018г. След връчването на акта също не били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт на 08.02.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Ведек“ ЕООД-с.Драгиново, обл.Пазарджик, била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.139, ал.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите К.Б.К., В.К.Г. и А.К.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. От особено съществено значение са и приобщените писмени обяснения на служители на дружеството-получател, както и на служител на санкционираното дружество, които изцяло кореспондират на приетата от съда фактическа обстановка. В жалбата се съдържа искане да се допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане, както и да се изиска от Митница Варна Наказателно постановление №108/2017г. за наложено административно наказание на собственика на товара „Фикосота“ ООД. В съдебно заседание обаче не се явява представител на санкционираното дружество и не е представено лице, което да бъде разпитано в качеството на свидетел. Не е посочено и с оглед установяването на какви обстоятелства се иска приобщаването на посоченото наказателно постановление. Поради това съдът счете, че дружеството-жалбоподател мълчаливо е оттеглило искането си за събиране на допълнителни гласни доказателства. Намери също и че приобщаването на Наказателно постановление №108/2017г. не е относимо към предмета на доказване, тъй като касае административнонаказателната отговорност на трето лице, поради което счете делото за изяснено и без приобщаването на поисканите с жалбата доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.139, ал.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз задължава лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза, да представи незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза. От своя страна нормата на чл.5, ал.33 от Регламента дефинира „представяне на стоки на митницата" като уведомяването на митническите органи за пристигането на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи и разположението на тези стоки за митнически контрол. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че компетентното митническо учреждение не е било уведомено незабавно за пристигането на процесните стоки и същите не са били предоставени за митнически контрол, а това е направено едва няколко дни по-късно. По този начин действително са нарушени изискванията на чл.139, ал.1 от Регламент и е осъществен състава на неизпълнение на задължение към държавата по чл.238, ал.3 от Закона за митниците. Посочената разпоредба предвижда наказание за лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения, но не ги представи. Макар и процесното задължение да не е установено със Закона за митниците а с Регламент №952/13, съдът отчете обстоятелството, че считано от 01.01.2007 г., РБ като пълноправен член на ЕС следва да прилага директно правото на Съюза. В Тълкувателно решение №1/2015г. на ВКС, ОСНК се посочва изрично, че митническото законодателство е елемент от съюзното законодателство, което следва да се прилага еднакво на митническата територия на ЕС, част от която е територията на РБ, както и че основен действащ регулиращ акт на Съюза е Регламент (ЕС) № 952/13 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. При това положение съдът приема, че неизпълнението на процесното задължение, макар и произтичащо от посочения Регламент, подлежи на санкциониране по реда на чл.238, ал.3 от Закона за митниците. Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към дружеството-жалбоподател. Според чл.5, ал.40 от Регламента „превозвач" означава, във връзка с въвеждането, лицето, което въвежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките на митническата територия на Съюза. В приложената по делото международна товарителница /л.58/ се съдържа печат на санкционираното дружество и съответен подпис, в графа „подпис и печат на превозвача“. След като е имало качеството „превозвач“, по силата на цитираната норма дружеството се явява и лице, което въвежда стоките, поради което е било обвързано със задължението по чл.139, ал.1 от Регламента, за чието неизпълнение правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Датата и мястото на извършване на нарушението ясно са посочени в наказателното постановление /“…на 21.04.2017г. в гр.Шумен“/, поради което доводите за неспазване на процесуалните правила в тази насока се явяват неоснователни. Претендираните в жалбата съществени процесуални нарушения са от формален характер и не са накърнили реално правата на санкционираното лице. Очевидно е например, че посочването на „Фикосота“ ООД вместо на „Ведек“ ЕООД еднократно в наказателното постановление представлява техническа грешка и не води до неяснота. Санкционната разпоредба също е определена правилно, като в обстоятелствената част на наказателното постановление ясно е посочено, че наказанието се налага на основание чл.238, ал.3 от Закона за митниците. Поради това посочването на други разпоредби от този закон, както и от други нормативни актове, отбелязани като правно основание за постановяване на атакуваното НП, дори и да са неотносими и непрецизно определени, не са довели до действително нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Съдът констатира, че актът е съставен в присъствието на лице, което към този момент вече не се е явявало надлежен представител на дружеството. Доколкото обаче лицето се е представило за управител на „Ведек“ ЕООД, като е било заличено като такова на същата дата, а надлежния представител на дружеството не е направил възражение за липса на представителна власт и след връчването на акта, с оглед разпоредбата на чл.301 от Търговския закон съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение в тази насока.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства за осъществяването на процесното неизпълнение, които да обусловят извода за маловажност на случая. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Предвид липсата на данни за наличие на други нарушения на митническото законодателство съдът намира за достатъчно имуществената санкция да е в размер от 500.00 лева, като счита, че количеството на непредставените стоки, само по себе си, не обуславя налагането на санкция в конкретния размер. По изложените съображения и с оглед особеностите на случая съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да бъде намалена до размер от 500.00 лева, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

Изменя Наказателно постановление №107/2017/2018г. на заместник-началника на Митница Варна, като намалява размера на наложеното на “Ведек” ЕООД-с.Драгиново, обл.Пазарджик, с ЕИК: 202428884, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.238, ал.3 от Закона за митниците, административно наказание „имуществена санкция“ от 1500.00 на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: