Р Е Ш Е Н И Е
277/25.6.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1051 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 17 – 0869 - 002312/29.09.2017г. на Началник група в сектор ПП
при ОДМВР - Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на
В.Д.Б., ЕГН ********** са наложени две административни наказания – „глоба“ в
размер на 80 лева и две наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за 2
месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно,
като излага доводите си за това в жалбата. Оспорва, че е възникнало ПТП. Също
така сочи, че дори да е възникнало не бил разбрал, че са били причинени щети по
друг автомобил. Счита, че се касае за маловажен случай. При условията на евентуалност моли да бъде
намален размера на наложените му наказания до минимално предвидения.В съдебно
заседание, редовно призован не се явява.
За административно наказващият орган, редовно призован представител не се
явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №2312/14.08.2017г.
съставен срещу жалбоподателя, за това, че
на 14.08.2017г. около 13.20 часа при управление на л.а. ВАЗ 2101 с рег. № Н 2588 АМ в гр.Шумен по ул. «Станционна» в посока ж.п. гара, на
кръстовището с бул. «Плиска» като участник в ПТП не спира да установи
последиците от ПТП и не оказва
съдействие за установяване на вредите, а напуска местопроизшествието. Актосъставителят
е приел, че с действията си виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.1 и т.3 б.А от
ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.И.Г. се установява, че същият е
съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е
очевидец. С колегата си – св.И.П. били изпратени от ОД при РУ – Шумен на посоченият пътен участък,
във връзка с получен сигнал за
възникнало ПТП. На место установили л.а. «Дачия». По данни на водача при преминаване през кръстовището, л.а. ВАЗ,
бежов на цвят, премнавайки покрай л.а. Дачия,
го е ударил, приплъзгвайки се от лявата му страна, след което без да
спре продължил движението си в посока ж.п. гара. Водачът на л.а. Дачия
предоставил на контролните органи регистрационния номер на автомобила ВАЗ. След преглед на ведозаписи от камери
разположени в района на ж.п. гарата, контролните органи установили, че по времето, когато им било
съобщено за настъпване на ПТП,
посоченият автомобил преминал
покрай автогарата. След справка в базата данни
по предоставения им регистрационен номер установили, че л.а.
ВАЗ 2101 с рег. № Н 2588 АМ е
собственост на В.Д.Б., ЕГН ********** ***. Б. бил призован да се яви в РУ- гр.Велики
Преслав заедно с автомобила. В РУ – гр.Велики Преслав се явил и водачът на л.а.
«Дачия Докер» с рег. № СВ 5916 АХ, с автомобила. След огред на автомобилите
полицейските служители констатирали видими материални щети по двата автомобила,
а именно – по л.а. ВАЗ 2101 с рег. № Н
2588 АМ охлузване по предна дясна броня,
а по л.а. «Дачия Докер» деформирана лява част на товарно помещение. Съпоставили
двата автомобила, при което установили, че разположението на деформацията по л.а.
«Дачия Докер» съвпаднала с височината на бронята на л.а. ВАЗ. Пред контролните
орагани жалбоподателят не отрекъл, че по време на възникване на ПТП е
управлявал автомобила в посочения пътен участък, но според него щетите били
минимални и преценил, че не следва да остане на мястото на ПТП. На база на
получените устни сведения, направеният оглед, бил установен механизма на настъпване на ПТП отразен в
съставения от св. И.Г. на 14.08.2017г.
протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от
жалбопадателя. Изготвени са и фото снимки. Бил съставен АУАН
№2312/14.08.2017г., в който жалбоподателят не отразил възражения. Не е
депозирал такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В.Д.Б., ЕГН ********** са наложени две
административни наказания – „глоба“ в размер на 80 лева и две наказания „лишаване
от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.А
от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото
НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Обстоятелството, че в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетелите при съставяне на акта не опорочава производството, тъй като свидетелите са служители на МВР, което е посочено
в АУАН и могат да бъдат индивидуализирани.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи : има ли административно нарушение,
извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го
е извършило виновно.
Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната
в АУАН и в НП дата е възникнало ПТП, в което е участвал и жалбоподателя, управлявайки
л.а. ВАЗ 2101 с рег. № Н 2588 АМ. Самият
жалбоподател не отрича, че на посочените дата, време и място е управлявал
автомобила. При предявяване на АУАН не е отразил възвражения, че не е
управлявал МПС на визираната дата и час. Не е депозирал такива и в
законоустановения 3 дневен срок. Не оспорва това обстоятелство и в депозираната
жалба. Подписал е и изготвения от
актосъставителя протокол за ПТП, в който той е посочен като участник в ПТП. Разположението
на констатираните по двата автомобила щети, съответстват да са получени при
съприкосновение между двата автомобила , получено при изпреварване, поради
което настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят има качеството на
водач на МПС, който е участник в ПТП.
Разпоредбата на чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП санкционира поведение при което водачът на МПС е
нарушил задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в чл. 123 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да
спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност
за движението. В настоящият случай се установи, че жалбоподателят с поведението
си е станал причина за ПТП и въпреки
това не спира и не установява последиците
от него. С факта на напускане
на мястото на ПТП, жалбоподателят на практика не е оказал съдействие и за
установяване на вредите от ПТП, към момента на причиняването им, каквото
задължение му вменява чл.
123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП . По този начин съдът намира, че той е
консумирал от обективна страна
състава на чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП.
За да се
ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП е
необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да
се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че
управляваният от него автомобил е участвал в ПТП. Констатирани
са щети и по двете МПС. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от приложения снимков материал,
изготвен от контролните органи, се установява, че по лявата страна на л.а.
«Дачия Докер» има дълга деформация под формата на черта. Това обстоятелството, води до извода, че двата
автомобила странично са се допрели и съприкосновението не е
било леко,поради което не може да се приеме, че жалбоподателят не го е усетил
и поради тази причина е продължил движението си. За
административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е са извършени по
непредпазливост.
Разпоредбата
на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказания
лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. На основание посочената разпоредба на
жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 80
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца,
т.е. и двете наказания са наложени в размер над минималния.
Съдът
счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанията. В производството са
събрани доказателства за това, че жалбоподателят е с дългогодишна практика като
водач на МПС, повече от 50 години. През продължителния период от време, през
който е управлявал МПС, освен издадените две наказателни постановления, във връзка с процесния случай,
няма отразени други налагани наказания за нарушения на ЗДвП, което се установява еднозначно от приложената Справка за нарушител
издадена от ОДМВР – Шумен. Очевидно санкционираното лице не разкрива качества
на личност с висока степен на обществена опасност, поради което съдът намира , че
справедливо и съответно на извършеното ще
бъде налагане на наказания
в минимален размер, а именно – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и за двете нарушения, който размер съдът
намира за справедлив и съответен на извършеното, и за напълно достатъчен,
с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушени. В тази връзка съдът отчете и обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер
като размерът на пенсията която получава е едва 267.10 лева. От друга страна
съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Относно възражението, че случаят е
маловажен съдът намира същото за неоснователно. Действителното обществената
опасност на нарушителя е ниска , но съдът отчете това обстоятелство като счете,
че наказанията следва да бъдат намалени до
минимално предвидения размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 002312/29.09.2017г. на Началник
група в сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В.Д.Б., ЕГН ********** са наложени две
административни наказания – „глоба“ в размер на по 80 лева и две наказания „лишаване
от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушения на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.А
от ЗДвП като намалява размера на административните наказания “глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/
лева и срока на административните
наказания “лишаване от право да управлява МПС” от 2
/два/ месеца на 1 / един / месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: