Р Е Ш Е Н И Е

 

498/7.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и шести октомври  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                  Председател: Пл. Недялкова  

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1081 по описа на ШРС за 2018г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НП 27-282-1/02.02.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.229 ал.1  от ЗЗ на   В.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено  като неправилно и незаконосъобразно като навежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Оспорва направените от проверяващите констатации. Счита, че не е осъществено вмененото му нарушение. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. С. П. от ШАК, който поддържа жалбата на посочените основания.   

            Процесуалният представител на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр.София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание Заповед № РД 27-282/21.07.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, свидетелите Г. П. Х. – държавен инспектор в ИА „МО“ и И.Р.П. – главен инспектор в ИА „МО“, в периода  от 24.07.2017г. до 28.07.2017г. извършили проверка в “МБАЛ - Шумен” АД във връзка с депозирана жалба.

При проверката било констатирано следното: Жалбоподателят В.Д.Д. *** на длъжност лекар, ВРИД началник Ортопедотравматологично отделение. На 26.05.2017г. бил дежурен на разположение лекар – специалист по ортопедия и травматология. Около 21.00 часа Г.А. И., след травма на лява ръка потърсила спешна помощ в СО на „МБАЛ – Шумен“ АД. Била прегледана от свидетеля А.Ж. – дежурен в СО, който назначил съответни параклинични изследвания. След извършено рентгеново изследване е установено, че в следствие на травмата И. била със счупена лява лъчева кост, без разместване на фрагментите. Около 21.30 часа  Ж.  провел телефонен разговор с дежурния ортопед – травматолог  на разположение В.Д.. Д.  не осъществил  медицински преглед  лично на територията на  СО на “МБАЛ - Шумен” АД, а предложил на Ж. да посъветва пациентката  да си закупи ортеза, с която да обездвижи ръката си.

Във връзка с направените констатации на 13.10.2017г. против В.Д. бил съставен АУАН №А 2-282-1 за това, че в качеството си на дежурен ортопед - травматолог на разположение като е отказал да осъществи  специализиран медицински преглед на пациентката на 26.05.2017г., след като е бил повикан от Ж., е нарушил правото й на достъпна помощ, с което е осъществил състава на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. При предявяването му на 13.11.2017г., Д. отразил че ще представи писмено възражение в срок. На  16.11.2017г. е депозирано възражение, в което  Д. оспорва вмененото му нарушение като излага доводите си за това. Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него. На основание чл.229 ал.1  от ЗЗ на   В.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно – медицинска експертиза. Според заключението на вещите лица В.Д. – съдебен лекар и Р.М. – специалист по ортопедия и травматология, неразместеното счупване на този вид фрактури могат да се лекуват с поставянето на гипсова имобилизация във физиологично състояние  или поставянето на съответната ортеза, което е във възможностите на всеки лекар завършил медицина.Не се касае за спешно състояние и не следва да се лекува в спешно отделение на болница, а в доболничната помощ. Не се налага пациента да бъде хоспитализиран.   

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на изготвената и приета от съда съдебно – медицинска експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.229 ал.1 от ЗЗ, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от същия закон.  Според изложеното в АУАН и  НП нарушението се изразява в това, че  Д. в качеството му на дежурен на разположение лекар – специалист по ортопедия и травматология, при повикване  от дежурния лекар в СО на „МБАЛ – Шумен“ АД, гр.Шумен, на 26.05.2017г. в 21.00 часа, не е извършил специализирана медицинска ортопедотравматологична консултация на пациентката Г.А. И., с което нарушил правото й на достъпна помощ.

Нормата на чл. 81 от Закона за здравето съдържа изискване към лекаря добросъвестно, качествено и своевременно да изпълнява професионалните си задължения, с оглед на което следва да се приеме, че всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с основните принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество, означава противоречие с добрата медицинска практика.

Посочената за нарушена норма чл. 86 ал.1 т.3 от ЗЗ, в частта „достъпна“ не съдържа конкретно правило за поведение, а регламентира правата на пациентите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска помощ. Не съдържа конкретен фактически състав на административно нарушение. В конкретния случай, както актосъставителят, така и административно – наказващият орган са се задоволили само с нейното посочване,без да са цитирали разпоредби на медицински стандарти, които са били нарушени. Не са посочили правното задължение за действие, което да позволи на съдът да направи преценка дали описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съставлява административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 81 ал.1 от ЗЗ предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на ЗЗ и на Закона за здравното осигуряване. В чл. 81 ал. 2 от ЗЗ са дефинирани принципите, при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите,като условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от ЗЗ, част от които медицински услуги свързани с  медицинска помощ при спешни състояния /чл.82 ал.1 т.1 ЗЗ/. Към 26.05.2017г. е действала НАРЕДБА № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" /отменена на 31.10.2017г./. Съгласно съдържащите се в наредбата определения   "Спешно състояние" е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до
тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, в т. ч. критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.  "Спешен пациент" е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или до смърт.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В настоящия случай, предвид конкретните оплаквания на пациента, е бил приложим медицинският стандарт „Ортопедия и травматология“ утвърден с НАРЕДБА № 9 от 4 ноември 2016 г.

Съгласно въпросния медицински стандарт – раздел 1

2.1. Диагностичната и лечебната дейност по специалността „Ортопедия и травматология“ се извършва, като:

2.1.1. Извънболнична ортопедично-травматологична помощ:

2.1.1.1. спешна – на местопроизшествието, в медицинско транспортно средство, център за спешна медицинска помощ;

2.1.1.2. първична – в амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ;

2.1.1.3. специализирана – в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ: индивидуална или групова практика за специализирана извънболнична помощ по ортопедия и травматология, медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център с ортопедично-травматологичен кабинет, в който работи лекар – специалист по ортопедия и травматология.

2.1.2. Болнична ортопедично-травматологична помощ, която се осъществява във:

2.1.2.1. многопрофилни болници за активно лечение;

2.1.2.2. специализирани болници за активно лечение по ортопедия и травматология;

2.1.2.3. болници за продължително лечение и/или рехабилитация.

 Съгласно Раздел II  Изисквания за осъществяване на дейността по специалността „Ортопедия и травматология“ -

1.1.1.1. Спешна медицинска помощ се осъществява в центрове за спешна медицинска помощ и клиники/отделения по спешна медицина в лечебни заведения за болнична помощ.

1.1.1.2. Първична медицинска помощ се осъществява в амбулатории за първична медицинска помощ.

1.2.1.3. В практиката за първична медицинска помощ не се извършват процедури, изискващи специализирана професионална квалификация: инвазивни ставни манипулации (пункции, интраартикуларни апликации), репозиции при разместени фрактури, лечение на големи рани и такива със засягане на подлежащи структури.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че пациентката Г. И. е била прегледана в СО на „МБАЛ – Шумен“АД  от дежурния лекар – свидетеля Ж., който назначил и изследвания. Безспорно установено е също така, че увреждането на ръката на И.  се изразява в счупена лява лъчева кост, без разместване на фрагментите. Ж. се е консултирал по телефона с  дежурния ортопед – травматолог  на разположение   В.Д., който от своя страна след като се е запознал с извършената и разчетена от рентгенолог рентгенография, изпратена му по електронен път, преценил, че състоянието не е спешно и следва лечението да бъде проведено в извънболнично медицинско заведение, поради което  не извършил  медицински преглед  лично на територията на  СО на “МБАЛ - Шумен” АД.

Доколкото в резултат на извършеното в СО на „МБАЛ – Шумен“АД образно изследване безспорно е установено, че пациентката Г. И. е била със счупване на лъчевата кост на лява ръка, без разместване на фрагментитите, предвид утвърдения  медицински стандарт "Спешна медицина" състоянието й не  се явява "спешно" и съобразно  утвърдения медицински стандарт „Ортопедия и травматология“  не следва да се лекува в  спешно отделение на лечебно заведение, а в  амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ или в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ. В тази насока е и заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза. Поради което настоящият съдебен състав намира, че правото й на достъпна медицинска помощ не е нарушено от страна на В.Д..

Предвид изложеното съдът намира, че административно – наказателната отговорност на жалбоподателя неправилно е ангажирана и  наказателното постановление следва да бъде  отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП 27-282-1/02.02.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.229 ал.1  от ЗЗ на   В.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ  като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                     

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: