Р Е Ш Е Н И Е

262/18.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На дванадесети юни , две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1097 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 10/22.03.2018 г. на Началника на РУ -Шумен към ОД на МВР - Шумен, с което, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, на Б.М.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал .2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

В полунощ на 05.03.2018г.срещу 06.03.2018г. бил подаден сигнал на полицейските служители от РУ - Шумен -св. П. и св. А., че от казиното на пл. България излизат група хора във видимо нетрезво състояние и се качват в МПС „Опел Астра“. По този повод полицаите пресрещнали и спрели за проверка л.а. „Опел Астра“ рег. № Н 4676 ВА, с водач Е.Н.Х..В МПС-то, освен водача, имало трима пътници, единият от които жалбоподателят Б.М.И., ЕГН **********.

Двамата служители на РУ – Шумен, св. П. и св. А. първо направили проверка на водача, същевременно констатирали, че тримата пътници в МПС са във видимо нетрезво състояние, като най-тежко било състоянието на жалбоподателя.

Предприели действия по съставяне на акт на водача и двамата пътници, седящи отзад по повод констатирано нарушение. По отношение на жалбоподателя, до този момент нямало основание за вземане на някакво отношение.

Докато изготвяли съответните документи, жалбоподателят на няколко пъти отивал до автомобила, в който служителите попълвали документите и ги питал кога ще свършат, заявил, че има спешна работа - иска да ходи в казиното и го бавят. Бил предупреден два пъти да не пречи на служителите. Било му отправено разпореждане от полицейските служители да не напуска автомобила, докато не приключат проверката. При второто нарушение взели личната карта на жалбоподателя за да му наложат глоба. Въпреки това жалбоподателят за пореден /четвърти /път нарушил указанията на полицаите и си тръгнал, като се наложило да го настигнат и върнат. Проверяващите извикали колеги за оказване на съдействие.

Резултатите от извършената проверка са били подробно обективирани в Докладни записки: Рег. № 172900 от 06.03.2018 г., и докладна записка от 06.03.2018г., изготвена от А.В.А. ***.

За констатираното нарушение, на 06.03.2018 г., на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 10, като актосъставителят е посочил, че на 06.03.2018 г., около 00,30 часа, в гр. Шумен, на бул. "Славянски ", до к-ще с пл. „Кристал“, пречи на орган на МВР да изпълни функциите си, като напуска мястото на проверката.

Посочена е като нарушена законовата разпоредба по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като същият е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля Р.Ш. .

Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 06.03.2018г. бил съставен и връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В протокола било записано: „да изпълнява разпорежданията на орган на МВР“ и "да не пречи на орган на МВР да изпълнява функцията си по служба", като бил предупреден, че при неспазване на горното, може да понесе отговорност по чл. 257, ал.1, по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 10/22.03.2018 г. на Началника на РУ -Шумен към ОД на МВР - Шумен, с което за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, на Б.М.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за това, че на 06.03.02918г., около 00,30 часа, в гр. Шумен, на бул.“Славянски„, в близост до пл. „Кристал“, И. съзнателно и противозаконно пречи на полицейските органи да изпълнят функциите, като напуска мястото на проверката.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. и на свидетелите Ш., П. и А., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

По делото са разпитани като свидетели – водачът на л.а. „Опел Астра“, рег. № Н 4676 ВА - Е.Н. Х.и св. Б., присъствали на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение по следните правни съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. С разпоредбата на ал. 2 на чл. 64 от ЗМВР, е предвидена възможност да се издават и устни разпореждания, които, съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Съобразно чл. 65, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

Нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР предвижда санкция за този който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, а именно наказва се с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.Съгласно законовата регламентация, нарушението се изразява в противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Преченето в конкретния случай се е изразило в напускане на мястото на проверката, въпреки отправеното предупреждение от съответния орган да остане на место докато приключи проверката. В настоящия случай, за жалбоподателя е станало ясно, че нареждането да не напуска мястото на проверката се дава от компетентен орган. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и да не го изпълни.

Вменената на лицето и описана в НП деятелност е посочена като съзнателно и противозаконно пречене на полицейските органи да изпълнят функциите си, като напуска мястото на проверката. За да бъде удовлетворено изискването на закона, АНО е посочил и конкретното поведение, което покрива белезите на „пречене“ по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие, в случая действие, изразяващо се в следното - напуска мястото на проверката.

Съдът напълно кредитира показанията на полицейските служители- св. А., св. Ш., св.П. и св.А., доколкото същите са непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка.

От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Свидетелите на жалбоподателя- Е.Х.и св. Б., дават противоречиви показания относно това колко пъти жалбоподателят е ходил до полицейската кола. Двамата свидетели твърдят, че жалбоподателят е имал физиологична нужда и именно затова е отишъл при полицаите, но това обстоятелство не се потвърждава от никой от полицейските служители, извършвали проверката, както и от тези, пристигнали на место и съставили по - късно АУАН. Поради изложеното, съдът не кредитира техните показания. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените свидетели и поради близките им отношения с жалбоподателя, като това до голяма степен прави показанията им пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук, се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят, чрез действията си, съзнателно е пречил на органа на МВР да изпълни функциите си и с действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 264, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание "глоба" в размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма, като е наложил наказание в размер на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му опасност, както и обстоятелството, че същото не може да се квалифицира като престъпление по смисъла на НК.

В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10/22.03.2018 г. на Началника на РУ -Шумен към ОД на МВР – Шумен, с което на Б.М.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: