Р Е Ш Е Н И Е
276/25.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шести юни през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: И.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1104 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №9/22.03.2018 год. на Началника на РУ Шумен към ОД на МВР -
гр.Шумен, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на И.Д.И., с ЕГН**********,***
е наложена „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.64,
ал.4 от ЗМВР. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено, като излага допълнителни съображения в тази насока.
Процесуалният представител
на ОД на МВР - гр.Шумен - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.Д.И. на 09.03.2018 год. се
намирал в гр.Шумен, пл.“Освобождение“ в игрална зала „Куинс“. Същият бил в
нетрезво състояние и влязъл в конфликт с крупието, работещо в игралната зала –
свидетелката А.Ж.А.. Последната, чрез използване на паник бутона, намиращ се в
заведението, сигнализирала охранителна фирма „Мега СОТ“, а последните след
пристигането си на место сигнализирали и органите на РУ – Шумен. Около 01.00
часа на същия ден пристигналите на место свидетели – И.Д.П. и Х.С.Х., и двамата
служители на РУ – Шумен, които разговаряли с жалбоподателя. Свидетелят Х.С.Х. устно разпоредил на И. да не се връща
в игралната зала , за да се саморазправя с крупиетата. При даденото му
разпореждане жалбоподателят първоначално отговорил на двамата полицейски
служители „да си гледат работата, че не е престъпник и ще прави кавото си
поиска“, а след тяхното тръгване отново влязъл в игралната зала. Това принудило
свидетелката А. отново да подаде сигнал, при което отново пристигнали
свидетелите И.Д.П. и Х.С.Х.. Двамата извели жалбоподателя извън заведението и
тъй като последният продължил да отправя закани към крупието, бил задържан и
отведен в РУ-Шумен. За констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №9 от 09.03.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Актът е бил съставен в
присъствие на нарушителя, като същият е отказал да го подпише. Отказът му е
удостоверен с подписа на свидетеля Д.С.Д.. Впоследствие И. не се е възползвал
от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №9/22.03.2018
год. на Началника на РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР на И.Д.И., с ЕГН**********,*** е наложена глоба в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Д.П. и на свидетелите Х.С.Х., Д.С.Д.
и А.Ж.А., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното
административно нарушение по следните правни съображения:
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му, а съгласно разпоредбата на ал.2 на същия законов текст
разпорежданията могат да бъдат дадени и устно. В настоящия случай от
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Д.П. и на свидетелите Х.С.Х. и А.Ж.А. се
установява, че на жалбоподателя е било дадено устно разпореждане „да не се връща в игралната зала, за да се
саморазправя с крупиетата“. Служителите на РУ-Шумен преди издаване на
разпореждането са се легитимирали, съгласно устава, същите са били с униформа и
за жалбоподателя е станало ясно, че нареждането се издава от компетентен орган.
Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и
правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави
и да не го изпълни.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите
И.Д.П. и на свидетелите Х.С.Х. и А.Ж.А., доколкото същите са непротиворечи,
кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа
обстановка. И тримата свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателя
и осъществените от негова страна действия, изразяващи се в отправените изрази и
отказът да изпълни даденото му разпореждане да не влиза в игралната зала и да
не се саморазправя с крупиетата.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства,
които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа
обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.
Ето защо,
съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен
начин, че жалбоподателят съзнателно не е изпълнил даденото му устно
разпореждане и с действията си е осъществил от обективната и субективна страна
посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение. Административно-наказателната разпоредба
на чл.257, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от
100 до 500 лева за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената санкционна норма.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание “глоба” в размер около средния, предвиден в закона, без да изложи
каквито и да е мотиви и съображения в тази насока. Съдът съобразявайки тежестта
на извършеното нарушение, степента на неговата обществена опасност и степента
на обществена опасност на дееца, намира за справедливо и съответно на
извършеното нарушение, наказанието да бъде в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР минимум. В тази връзка съдът намира, че
наказателното постановление следва да
бъде изменено в посочения по-горе смисъл, като наложената на жалбоподателя
глоба следва да бъде намалена от 250 на 100 лева.
В същото време съдът споделя извода на административно-наказващият
орган, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид характера на нарушението,
обстоятелството, че същото се изразява в неизпълнение на разпореждане, дадено
от полицейски орган по време на изпълнение на функциите му, както и
обстоятелството, че по време на извършване на деянието жалбоподателят е бил в
нетрезво състояние, се налага извода, че деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Правилно
е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай
нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, като не може да бъде
приложена и нормата на чл.257, ал.2 от ЗМВР, предвиждаща наказание при
маловажен случай на същото нарушение в размер на 50 лева.
С оглед на изложеното съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наложената
на жалбоподателя санкция бъде намалена от 250 на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №9/22.03.2018 год. на Началника на РУ Шумен към ОД на МВР -
гр.Шумен, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на И.Д.И., с ЕГН**********,***
е наложена „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на
чл.64, ал.4 от ЗМВР, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от
250 /двеста и петдесет/ на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: