229/25.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Диана Георгиева
при участието на секретаря В. И., като разгледа
докладваното от районния съдия ВАНД № 1124/2018г.
по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до
съда, Д.С.С., с ЕГН ********** ***, твърди, че с Наказателно постановление №
422 от 30.03.2018г. на Началник РУ към ОД МВР Шумен й е наложена глоба в размер
на 50 лева. В жалбата се описва фактическа обстановка при извършената й
проверка, като се сочи, че връченото й копие от АУАН бил с неясно, неграмотно и
нечетливо изписано съдържание, поради което не е направила допълнителни
обяснения и възражения. Моли съда да отмени акта за административно наказание,
като съставен в реална ситуация на маловажност.
Жалбата е подадена от легимитирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.319 от НПК, поради което съдът намира същата за допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който моли съда да потвърди изцяло процесното НП, като отхвърли жалбата като неоснователна.
ШРС, като прецени
всички събрани доказателства поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази
закона, намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения.
На 17.03.2018г. преди 10,00 часа,
свидетелите Д.В. Д., М.Й.Й. и Т.В.Р. ***, били повикани за съдействие от
служители от Община Шумен, работещи по Наредба № 1 на Об.С Шумен с цел
установяване на самоличност на извършител на нарушение по наредбата.
Пристигайки на место – ж. к. Херсон в гр. Шумен до № 9, служителите на общината
посочили на свидетелите лице от женски пол, което било с куче, като обяснили,
че са констатирали нарушение в дворовете на групата училища – кучето било
пуснато свободно да се разхожда. Служителите на общината обяснили още, че са
поискали документ за самоличност на госпожата за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение по Наредба № 1 на Об.С Шумен, но тя
отказала, като си тръгнала в посока ж.к. Херсон. Свидетелите Д., Й. и Р., които били облечени
с униформа на МВР и със служебен автомобил поискали документ за самоличност на
госпожата, но тя изключително афектирана им обяснила, че абсолютно не била
извършила нарушение, за да им дава документ за самоличност. Свидетелят Р.,
обяснил на госпожата, че осуетявайки полицейска проверка, като не представя
документ за самоличност може да бъде задържана за срок от 24 часа за
установяване на самоличността й, след което същата отговорила, че не носи
документ за самоличност. Госпожата отказала да отиде до служебния автомобил, за
да се свърже свид. Р. с дежурния, но тя отказала, но му съобщила достатъчно информация за себе си, за да
установят свидетелите нейната самоличност. След направена справка с оперативния
дежурен, свидетелите установили, че лицето е Д.С.С.. За това, че при изискване
на документ за самоличност от тяхна страна, жалбоподателят не представил такъв,
свид. Д. Д. съставил АУАН, серия Д, бл. № 048728 от 17.03.2018г. за
констатирано нарушение на чл.80, т.5 от ЗБЛД във връзка с чл.6 от ЗБЛД. Актосъставителят
посочил, че Д.С.С. на 17.03.2018г. около 10,00 часа в гр. Шумен, до ж. к.
Херсон № 9 при извършване на полицейска проверка за установяване на
самоличността, лицето С. не представи валиден
личен документ, с което виновно е нарушило чл.80, т.5 във връзка с чл.6 от ЗБЛД.
Актът бил зачетен и предявен на жалбоподателя и подписан от нея със следното възражение: „Не нося личен документ, тъй като
излизането е за кратко до съседния магазин.“. Жалбоподателят С. не се е
възползвала от законното си право и не е депозирала писмени възражения в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 422/ 30.03.2018г. от Началник РУ Шумен, с което на основание
чл.80, т.5 от ЗБЛД на Д.С.С. *** било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетелите, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна.
При извършване на полицейска
проверка, по повод изискано съдействие от служители на Община Шумен,
свидетелите Д., Й. *** са поискали от лицето Д.С.С., с оглед установяване на
нейната самоличност, документ за самоличност, какъвто тя не им представила, с
което е нарушило чл.80, т.5 във връзка с
чл.6 от ЗБЛД. Именно чл.6 от ЗБЛД задължава гражданите, при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност. Заеманите от полицейските служители,
длъжности и вменените им в тази връзка задължения по чл.70,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР,
придават на свидетелите Д., Й. и Р. качеството "орган на власт" по
смисъла на чл.93, т.2 от НК,
защото същите изпълнявайки длъжността си като служители на РУ на МВР Шумен са
били натоварени с упражняване на властнически правомощия в системата на МВР,
който е орган на държавната власт. В закона за ЗМВР е разписано, че на
свидетелите, като служители в полицията са вменени и определени задължения
свързани с опазване на обществени ред и противодействие с престъпността, като
те могат да извършват съответни проверки на граждани и да изискат представяне на
документи за самоличност. По делото е безспорно установено, че на посочената в
АУАН и в НП дата, двамата свидетели са били на работа и именно във връзка със
служебните си задължения са извършили проверка на автомобила, като са поискали
установяване самоличността и на жалбоподателя – пътник в него.
Съдът
намира, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е пълно, точно и ясно. Безспорно
установено и доказано, че и тримата служители на РУ Шумен са компетентни да
поискат документ за самоличност, както и, че не им е бил представен никой от
изброените в ЗБЛД документ, удостоверяващ самоличността на жалбоподателя, с
което е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение.
От субективна страна нарушението е било осъществено виновно, под формата на
непредпазливост, както е посочено и в жалбата. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо.
Действително,
представеното с жалбата, копие от АУАН сер. Д, бл. № 048728 е нечетливо, липсва
ръкописно изписания по него, текст, но очевидно жалбоподателят е бил запознат с
неговото съдържание, след като в жалбата сочи, че същото е „неясно, неграмотно
и нечетливо“. И тримата свидетели, разпитани в съдебно заседание, чиито
показания съдът кредитира като последователни и непротиворечиви заявиха, че акта
е бил зачетен на жалбоподателката, преди да напише своите възражения и да го
подпише. Освен това, очевидно дори да е било дадено нечетливо копие от АУАН, то
същото не е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице – с
оглед депозираната жалба срещу процесното НП, което е издадено въз основа на
този АУАН.
Административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.80, т.5 от ЗБЛД, предвиждащ налагане на глоба на лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица, като е наложил глоба в размер на законоустановения минимум.
Съдът намира, че в случая не следва да
намери приложение чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая по делото няма данни
за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен
на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от този вид. Напротив налице са отегчаващи такива, тъй като и
тримата свидетели са били изпратени за съдействие, именно за установяване на
самоличността на нарушител на Нредба № 1 на Об.С Шумен.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 422
издадено на 30.03.2018г. от Началник РУ Шумен, с което на основание чл.80, т.5
от ЗБЛД във връзка с чл.6 от ЗБЛД на Д.С.С., с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, като правилно
и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред
Шуменски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: