Р Е Ш Е Н И Е

284/27.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1138 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000449/06.03.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ, на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул. “България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от Т.Ю.П., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание, представител на дружеството – жалбоподател не се явява, депозирана е молба от упълномощен представител, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания, правят се доказателствени искания и се моли наказателното постановление да бъде отменено.

Представителят на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2018г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в депо Шумен, ул. „Гранит № 5, стопанисвано от “ТРАНСРЕНТ” ЕООД, с ЕИК ********* представлявано от Т.Ю.П., ЕГН **********.

На 26.01.2018г. и на 05.02.1028г. в Д“ИТ“ Шумен, по представени документи е било установено, че дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателства с това, че е разпоредил съгласно Заповед № 18 от 05.09.2017г. лицето Г. И.Г. ЕГН **********, работещ в депо Шумен, да положи извънреден труд, считано от 9,00 часа на 06.09.2017г. до 18,00 часа на 06.09.2017г., без да има основание за допустимост, посочена в чл. 144 от КТ. Същият е работил 8 часа извънреден труд на 06.09.2017г.

Видно от подробен фиш за работна заплата, работодателят е начислил и изплатил за месец септември, 2017г. извънредния труд - 8 часа .

Положеният от лицето труд на 06.09.2017г. /официален празник/ се явява извън установеното му работно време и труда на официален празник е положен по изрично разпореждане на работодателя, поради което този труд е извънреден по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ, като не е установено наличие на хипотезата за допустимост на извънредния труд, предвидена в текста на чл. 144, ал.5 от КТ, на която се основава работодателят.

Нарушението е извършено на 06.09.2017г.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1803112/ 05.02.2018г., а констатираните нарушения били описани в шестнадесет точки в съставения протокол.

В точка петнадесета от протокола за извършената проверка е записано, че работодателят се е разпоредил със заповед от 05.09.2017г. за полагане на извънреден труд на 06.09.2017г. от лицето Г.Г., без да има основание за допустимост, посочено в чл.144 от КТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ.

Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 05.02.2018г.

Въз основа на установените факти, на 05.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000449, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2 от Кодекса на труда.

Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта с посочване, че ще бъдат представени възражения в законовия срок.

Впоследствие дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във възраженията е посочено, че заповед № 18./05.09.2017г., за полагане на извънреден труд на дата 06.09.2017г., е посочен чл. 144 от КТ и ал.5 от този текст, за довършване на започната работа, която не може да бъде свършена през редовното работно време. Касае се за извършване на технологични процеси, свързани със спазване на неотложни договорни срокове по дни, при обработка и доставка на стоки, товари и пратки, предназначени за клиенти.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 27-0000449/06.03.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул. “България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от Т.Ю.П., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По искане на жалбоподателя е допуснат и проведен разпит като свидетел на св. Р.Б.К., по поставени в молбата въпроси, от които се извличат сведения за съществуващата организация на работа в обекта. По делото е приложено копие на платежен фиш /стр. 33 от делото /, от който се установява, че дружеството е изплащало суми за извънреден труд на лицето Г. И.Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл. 143 от КТ дава дефиниция на понятието „извънреден труд“- извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време.

Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от КТ, извънредният труд е забранен. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със знанието и без противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължаща се по различни причини.

Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл.144 от КТ, конкретните хипотези ,а именно : 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена сезонна работа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща.Посочените правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели.

В процесния случай не са налице изключенията от тази забрана по чл.144, т.1 - т.6 от КТ, за допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима.

От доказателствата по делото е видно, че наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на трудовото законодателство и въз основа на представените от дружеството писмени документи относно прилагане на извънреден труд и е приел, че работникът Г. И.Г., ЕГН **********, е положил извънреден труд през месец септември, 2017г., без да са налице основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ.

По категоричен начин фактите по делото сочат, че със Заповед № 18-1/08.01.2016г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за складовите служители, началници на смяна и началници склад в депата, като отчетният период е определен да бъде един месец.

Нормата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При тази форма на отчитане, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Нормалната продължителност за дневното работно време, при подневно отчитане е 8 часа, седмично е до 40 часа. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящият случай/, се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено време е превишена, е налице извънреден труд.

Месец септември 2017г., през който е било въведено сумирано изчисляване на работното време, е имал 19 работни дни, от което следва, че работниците е следвало да положат не повече от 152 часа труд за месечния период.

Видно от графика представен с жалбата, било е планирано лицето Г. да положи общо 168 часа труд през отчетния период. Изложените аргументи в жалбата, че не е налице извънреден труд, положен от служителя, тъй като работната седмица не е надхвърлила 40 часа, настоящата инстанция намира за неоснователни, доколкото в обекта е било въведено сумирано изчисляване на работното време за складовите служители именно с месечен период на отчитане, а не седмичен такъв.

Съобразно графика и заповедта за сумирано изчисляване на работното време за процесния месец са били надвишени допустимите часове, които е следвало да отработи служителят. При това положение, положеният на 06.09.2017г. труд се явява несъмнено извънреден такъв по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, тъй като с полагането му са били превишени границите на нормалното работно време, като положеният труд е извънреден именно поради тази причина, а не по причина, че трудът е престиран на официален празник.

В самата заповед, издадена от дружеството-жалбоподател /стр.31 /, изрично е посочено, че се касае за полагане на извънреден труд на 06.09.2017г., а полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ, условия, никое от които не е налице в настоящия случай. В Заповед № 18/05.09.2017г., като правно основание за полагането на извънреден труд, е посочена разпоредбата на чл.144, ал.5 от КТ.

Тази норма/ сега т.6/ действаща към момента на нарушението 06.09.2017г., сочи, че извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи, т. 6 -за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

Но в конкретния казус не се касае за довършване на започната работа, която да не може да бъде извършена през редовното работно време и следователно не е налице работа, извършването на която да е започнало в рамките на редовното работно време, но да се е наложило да бъде довършена след изтичането му при условията на извънреден труд.

В показанията си св.К. сочи, че е било необходимо полагането на труд от Г., тъй като в противен случай би могло да се стигне до забавяне на пратки и финансови загуби на дружеството. Същевременно, по делото няма доказателства за наличие на обективна причина на 06.09.2017г., трудът да бъде положен именно от Г. Г., а не от друг служител, който е положил по-малко труд през месец септември, 2017г., за да се избегне превишаването на допустимата месечна норма.

При тези изводи съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.

Съдът констатира при извършената служебна проверка, че при провеждането на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Процесуалните права на санкционираното лице не са накърнени.

Нарушението е извършено на 06.09.2017г., когато е приключило полагането на извънреден труд от служителя, като с полагането на извънреден труд от посоченото лице е била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ.

Санкцията е определена правилно от АНО, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща налагане на санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай. Не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ, предвиждаща по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с факта на полагането на недопустим извънреден труд от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението ѝ е изключено, поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 27-0000449/06.03.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул. “България” № 21,вх.Д,ет.1, представлявано от Т.Ю.П., ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение чл.143, ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: