Р
Е Ш Е Н И Е
407/25.9.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1139 по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 27-0000452/06.03.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415в,
ал. 1 от КТ на “Трансрент” ЕООД, с ЕИК 104037146, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. ”България” № 21, вх. Д, ет. 1,
представлявано от Т.Ю.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за нарушение по чл. 12, ал. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ
9/2007 г./, във вр. чл. 12, ал. 8
от НСОРЗ. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Алтернативно моли съда да измени наказателното постановление, като намали
размера на наложената имуществена санкция в минималния законов размер, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството –
жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Упълномощеният процесуален представител депозира молба, в която излага, че поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, като прави искане за присъждане на
разноските, сторени в настоящото производство.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Трансрент” ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. ”България” № 21, вх. Д, ет. 1 и се представлява от управителят Т.Ю.П..
На 18.01.2018 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен в обект – депо
за пощенски и куриерски услуги, намиращ се в гр. Шумен, ул. “Гранит“ № 5,
стопанисван от страна на “Трансрент” ЕООД. При проверката, било установено,
че дружеството, при осъществяване на
своята дейност, в качеството на работодател е нарушило трудовото
законодателство като не е заплатило за месец януари 2017 г. допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на лицето Д.Ц.И.,
ЕГН **********, назначен съгласно трудов договор № 364/01.04.2015 г. на
основание чл. 110 от КТ на длъжност „касиер“, с работно време – 2 часа. Освен
това, било констатирано, че лицето Д.Ц.И. има сключен основен трудов договор №
168/29.10.2012 г., с който бил назначен на длъжност „куриер“, който обаче с Допълнително
споразумение към него от 01.04.2015 г. е променен от пълно работно време /8
часа/ на непълно работно време /6 часа/, както на същата дата – 01.04.2015 г. бил сключен и посочения втори
трудов договор № 364/01.04.2015 г. с непълно работно време /2 часа/. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1803112 за извършена проверка на 18.01.2018 г. – в обекта и на 26.012.2018 г. И 05.02.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като констатираните
нарушения били описани в шестнадесет точки в съставения протокол, а на дружеството били дадени конкретни предписания. В точка втора от протокола за извършената проверка е записано: „Да
начисли и заплати допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за месец януари 2017 г. на Д.Ц.И., ЕГН ********** по трудов
договор № 364/01.04.2015 г. на основание чл. 110 от КТ на длъжност „касиер“, с
работно време – 2 часа, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ 9/2007 г./, във вр.
чл. 12, ал. 8 от цитираната наредба, във връзка с което
е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 28.02.2018 г. Протокола за извършена проверка
бил съставен и връчен на упълномощено
от управителят на дружеството лице на 05.02.2018 г. На 05.02.2018
г. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-0000452, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ 9/2007 г./, във вр. чл. 12,
ал. 8 от НСОРЗ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощеното от
дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения по него, сочейки: „Ще
представя писмени възражения в законоустановения срок“. Впоследствие дружеството
- жалбоподател се е възползвало от
законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало допълнителни
писмени възражения, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000452/06.03.2018
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “Трансрент” ЕООД,
с ЕИК 104037146, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. ”България”
№ 21, вх. Д, ет. 1, представлявано от Т.Ю.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/ за нарушение по чл. 12,
ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ,
обн. ДВ 9/2007 г./, във вр. чл.
12, ал. 8 от НСОРЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетелката В.В.Р., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г.В.В.Р. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна,
доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.
83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
С Кодекса на
труда /КТ/ са определени минималните трудови възнаграждения и обезщетения, а с разпоредбата
на чл. 244, т. 2 от КТ, на МС е
делегирано правото да определя видовете минимални размери на допълнителните
трудови възнаграждения, които не са посочени в кодекса. Това е извършено с
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. ДВ бр. 9/26.01.2007 г. В
кръга на своите правомощия МС е приел, в чл. 3 от НСОРЗ, че за придобит трудов
стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплащат допълнителни
трудови възнаграждения, определени в Кодекса на
труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Допълнителните трудови възнаграждения са уредени и в
раздела от КТ, касаещ сключването на трудови договори, като в т. 7 на чл. 66,
ал. 1 от КТ е предвидено трудовият договор да съдържа основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
плащане, т. е. безсъмнено това изисква в индивидуалния трудов договор като
елементи на трудовото възнаграждение да бъдат посочени размерът на основната
заплата и съответните на нея допълнителни възнаграждения, които имат
задължителен характер и следва да се заплащат при работа по трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Според ал. 8 на чл. 12 от цитираната наредба допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на
съответната месечна продължителност на работното време само по основното
трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов
договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното
време.
От анализа на
разпоредбите на чл. 1, чл. 3, чл. 6 и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е видно, че задължението за работодателя да
заплаща допълнително възнаграждение в процент върху основната работна заплата възниква всеки месец при начисляването
и изплащането на трудовото възнаграждение, тъй като допълнителните трудови
възнаграждения по КТ и другите нормативни актове са елемент от структурата на
брутната работна заплата съгласно разпоредбата на НСОРЗ, а тя е „месечна“, съгласно
цитираната наредба.
Изводът е, че
това начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение трудов стаж и
професионален опит е задължение за работодателя, определено по законодателен ред
има постоянен характер, а неспазването му представлява нарушение.
Задължението на
работодателя да заплаща на работника трудово възнаграждение има постоянен
характер и се уговаря и съществува за целия срок на изпълнение на трудовия
договор. Такъв характер има и задължението за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време и професионален опит, като Кодексът
на труда предвижда възможност да бъде уговорена периодичността на
плащанията, в рамките на срока на изпълнение на договора.
Безспорно установено по делото е, че по силата на
сключения Трудов договор № 168/29.10.2012 г. лицето Д.Ц.И. е било назначено в
обект – депо за пощенски и куриерски
услуги, намиращ се в гр. Шумен, ул. “Гранит“ № 5, стопанисван от страна на “Трансрент” ЕООД. С Допълнително
споразумение към цитирания трудов договор от 01.04.2015 г. било променено
работното време от пълно работно време /8 часа/ на непълно работно време /6
часа/, с трудово възнаграждение от 270 лв. Освен това, на същата дата –
01.04.2015 г. бил сключен и втори Трудов договор № 364/01.04.2015 г. на
основание чл. 110 от КТ за длъжност „касиер“, с непълно работно време /2 часа/.
Следователно лицето Д.Ц.И. е полагало труд
по два различни трудови договора при непълно работно време и дружеството е
имало задължение да начислил и изплатил допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на
работника Д.Ц.И. и по всеки един от двата трудови договора.
Т. е. и по Трудов договор № 364/01.04.2015 г., сключен на основание чл. 110 от КТ, с непълно работно време /2
часа/, за длъжността „касиер“, тъй като при непълно работно време допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща по всеки
отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна
продължителност на работното време.
Видно от представената ведомост за заплати за
месец януари 2017 г. работодателят не е начислил и изплатил допълнително месечно
възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит на работника Д.Ц.И. по допълнителния
трудов договор № 364/01.04.2015 г., сключен на основание чл. 110 от КТ, с
непълно работно време /2 часа/, за длъжността „касиер“, а е сторил това
единствено по отношение на основния трудов договор.
По време на извършената на дружеството проверка, от
страна на “Трансрент” ЕООД не е имало заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит по отношение на лицето Д.Ц.И.,
както за месец януари 2017 г., а също така и за останалите месеци от февруари
до декември 2017 г. включително.
Впоследствие дружеството е начислило и заплатило допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит по отношение и на допълнителния трудов договор с лицето Д.Ц.И.. Това обстоятелство се установява от приложената
като писмено доказателство по делото платежна ведомост, отразяваща фактическото изплащане от страна на работодателя на допълнителното възнаграждение на работника.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило задължението си да заплати за месец януари 2017 г. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на лицето Д.Ц.И., ЕГН ********** на 01.03.2017 г. /датата, до която е следвало да бъде заплатено допълнителното трудовото възнаграждение за месец януари 2017 г. на лицето за Д.Ц.И. съгласно сключения с последния трудовия договор № 364/01.04.2015 г./ е осъществило от обективна и субективна страна състава на предвиденото в чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ 9/2007 г./, във вр. чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ. административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. А според чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв. до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Преценявайки извършеното от дружеството нарушение,
обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране
от страна на проверяващия орган, както и с оглед констатираната липса на вредни
последици за работника И., съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
В същото време обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над средния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Съдът
като съобрази, че по делото от една страна няма данни за други нарушения от
този вид, извършвани от дружеството - жалбоподател, а от друга, че от събраните доказателства
се установява, че работодателят е отчел грешката си и още преди връчване на
Протокола за извършена проверка намира,
че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството -
жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в
размер на 100 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Същевременно съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на същото. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление са посочени нарушените правни норми и основанието, на което е наложена имуществената санкция. Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно ЗАНН, както за актосъставителя, така и за административно-наказващият орган не съществува законово задължение да излагат мотиви за направената преценка относно дата на извършване на нарушението. Следва да отбележи за яснота, че съгласно сключеният трудов договор № 364/01.04.2015 г. за длъжността „касиер“, трудовото възнаграждение се изплаща от 20-то до 30-то число за месеца, следващ отработеният календарен месец, поради което трудовото възнаграждение за месец януари 2017 г. е следвало да бъде изплатено най-късно на 30-то число на следващия месец. В конкретният случай - до 28.02.2017 г., който е делничен ден и след като това не е сторено, на 01.03.2017 г. работодателят вече е изпаднал в забава.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвиждащ специална санкция за нарушение на по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ 9/2007 г./, във вр. чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, какъвто е и процесният случай.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, за наличие на техническа грешка или пропуск от страна на работодателя при неизплащане на процесното трудово възнаграждение по допълнителния трудов договор. Същите не съответстват на действителната фактическа обстановка и очевидно са израз на изградена защитна теза от страна на дружеството - жалбоподател, целящи отпадане на административното-наказателната отговорност на дружеството.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Досежно искането
за присъждане на направените по делото разноски, следва да се отбележи, че в
настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, направени от жалбоподателя. В Тълкувателно постановление № 2/2014г.
на ВКС и ВАС изрично е посочено, че законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. В цитираното Тълкувателно постановление е посочен и
компетентния съд, а именно - съответният административен съд, който би могло да
бъде сезиран с подобно искане.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000452/06.03.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “Трансрент” ЕООД, с ЕИК 104037146, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. ”България” № 21, вх. Д, ет. 1, представлявано от Т.Ю.П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 250 лева /двеста и петдесет лева/ на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: