285/28.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На дванадесети
юни две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар:
Цв. К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1141
по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №27-0000450/06.03.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414
ал.1 от КТ на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД с ЕИК
104037146, гр.Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Счита също така, че наложената санкция за завишена и
несъответстваща на тежестта на нарушението. Навеждат се доводи, че установеното
работно време за работника не е надвишено, поради което не е налице полагане на
извънреден труд. Също така се сочи, че дори да се приеме, че се касае за
положен извънреден труд, било е налице основание за неговата допустимост.
Предвид естеството на дейността, работата в склада на дружеството се осъществявала
при непрекъснат режим, което представлявало основание по чл.144 т.5 от КТ за
допускане на извънреден труд. От друга страна намира, че са налице основания за
прилагане на чл.415в КТ. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател,
редовно призовано, представител не се явява.
Процесуалният представител на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.01.2018г.
в регионален офис и депо на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД с ЕИК 104037146, гр.Велико
Търново, находящ се в
гр.Шумен, ул. „Гранит“ №5 и на 26.01.2018г. и 05.02.2018г. на база представени
документи, Г.П.Г. и В.В.Р. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство, при която било установено нарушение на чл.143 ал.2 от КТ. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол № ПР 1803112 връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице на 05.02.2018г. Според направените при проверката констатации
работодателят е разпоредил Д.И.Г. да
положи извънреден труд на 24.05.2017г. от 09.00 часа до 18.00 часа, без да има
основание за допустимост посочено в чл.144 от КТ.
Дружеството,
в качеството си на работодател със Заповед №3/08.01.2016г. установило сумирано изчисляване на работното време за
складовите служители, началниците на смяна и началници склад в депата, считано
от 01.01.2016г. с месечен период на отчитане на работното време. Съгласно
изговен поименен график склад за депо Шумен за м.май 2017г. било предвидено Д.И.Г.
на длъжност «склададжия» в депо Шумен, с дневно работно време 8 часа,
да работи 169 часа /8 първи смени по
8 часа, 10 втори смени по 8 часа, 1 трета смяна по 9 часа и две четвърти смени
по 8 часа /, при норма за месеца 160 часа, с което още при изготвяне на графика
било планирано полагането на 9 часа труд
над месечната норма, т.е. 9 часа извънреден труд. Със Заповед №7/23.05.2017г.
било разпоредено полагане на 9 часа извънреден труд от работници на
дружеството, между които и Д.И.Г. на 24.05.2017г. за времето от 09.00 часа до
18.00 часа. Заповедта е издадена на основание чл.144 т.5 от КТ/ в редакцията й
към датата на издаване/, поради довършване на започната работа, която не може
да бъде извършена през редовното работно
време. Съгласно платежния фиш
за м.май 2017г. на Д.Г. бил заплатен 8 часа извънреден труд.
За констатираното нарушение на чл.143
ал.2 от КТ, св. Г.Г. на 05.02.2018г. съставил
срещу “ТРАНСРЕНТ” ЕООД с ЕИК 104037146, гр.Велико Търново АУАН №27-0000450 в присъствието на Р.К.,
в качеството му на упълномощено лице, на който е и връчен. При предявяване на
АУАН К. отразил, че ще представи писмени възражения в законоустановения срок. Такива
са депозирани на 08.02.2018г., в които не се оспорва, че лицето е положило извънреден
труд, но считат, че е било налице основание за това, а именно за довършване на
започната работа, която не можело да бъде извършена през редовното работно
време – чл.144 т.5 от КТ. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание с чл.414 ал.1 от
КТ на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД с ЕИК 104037146,
гр.Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за
нарушение на чл.143 ал.2 от КТ.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от
ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно чл. 136 от КТ работната седмица е петдневна с
нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни -
подневно. В ал.2 на чл.142 ал.1 от КТ е
регламентирана възможност за работодателят
да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, не повече от 6 месеца. В тази хипотеза съгласно чл.142
от КТ максималната продължителност на
работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12
часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
При тази хипотеза работодателят отчита /
изчислява/ работното време на конкретния
работник в края на отчетения период. В
конкретният случай от приложената Заповед №3/08.01.2016г. се установява, че
от 01.01.2016г. било
въведено сумирано изчисляване на
работното време с месечен период на отчитане, поради което след изтичане
на месеца се преценява дали има положен извънреден труд. Когато нормата работно време за същия
период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Съгласно трудовия договор Д.И.Г. е с
дневно работно време 8 часа.
На тази база и съобразно работните дни за месеца се изчислява съответната норма
за месеца при сумирано изчисляване. През м. май 2017г. работните дни са били
20, поради което за целия месец май 2017г. Геров следва да положи 160 часа труд. Доколкото
дружеството е определило месечен период на отчитане на сумираното работно
време, след изтичане на м. май, съобразно общо положените за месеца часове
труд, се прави преценка дали е положен извънреден труд.От представения с
жалбата график за м. май 2017г. е видно, че работодателят още при съставяне на
графика предварително е планирал лицето Д.Г. да работи през м. май 2017г. 169
часа, при норма за месеца 160 часа.
Безспорно е установено, Геров е работил през периода общо 169 часа,
следователно разлика от 9 часа се явява извънреден труд. В конкретният случай
положения труд на 24.05.2017г. не се явява извънреден поради обстоятелството,
че лицето е работило на официален празник, а защото е надвишена месечната норма
за м.май 2017г. с 9 часа и с издадената заповед е разпоредено полагане на
извънреден труд именно на 24.05.2017г. за времето от 09.00 часа до 18.00 часа,
т.е.9 часа. Актосъставителят и административно – наказващият орган правилно са
приели, че нарушението е извършено на 24.05.2017г. Безспорно установено е и обстоятелството, че
на Геров е бил заплатен 8 часа извънреден труд за месец май 2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал.2 от КТ извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл. 143
от цитираният кодекс дава легална дефиниция на "извънреден труд",
а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В случаите на
разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата "със знанието и
без противопоставянето" не се издава такава, а е налице полагане на труд в
повече от установеното работно време, дължащо се на различни причини. Извънредния
труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл. 144
от КТ конкретните хипотези. Цитираните правни норми са императивни и следва
да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. В процесния случай не са
налице изключенията от тази забрана по чл.
144, т.1 - т.6
от КТ за допускане на такъв труд по изключение, поради което не е
приложима. Дружеството не оспорва, че на 24.05.20127г. работника Д.И.Г. е
положил извънреден труд, но считат, че е било налице основание за това, а
именно с оглед довършване на започната работа, която не можело да бъде
извършена през редовното работно време – чл.144 т.5 от КТ/ в редакция й към
момента на издаване на заповедта и полагане на извънредния труд/, което
обосновават с характера на дейността, която извършват /куриерски услуги/ и с
оглед своевременно доставяне на пратките. Обработването, сортирането,
товаренето и разтоварването на пратките било непрекъснат процес, който не можело да бъде отлаган или прекъсван, тъй
като щяло до доведе до хаос и объркване в графика на служителите и
транспортните средства на дружеството, а от там и до неизпълнение на договорите
за доставки. Видно от приложения график, работата в проверявания обект – депо
Шумен е организира на четири смени, които обхващат времевия период от 05.00 часа
до 21.00 часа, т.е. не се касае за непрекъснат процес на работа. В КТ няма
легално определение на понятията „непрекъсваем процес на работа” или “непрекъснат
процес на работа”, между които термини съдът счита, че няма съществена разлика в съдържанието им.
Практиката показва, че непрекъсваем процес на работа е налице в производства и
дейности, при които се работи непрекъснато, поради технологичното естество на
производството и/или предназначението на дейността, която се осъществява, като това
са производства и дейности, които се осъществяват през цялото денонощие и са организирани
на смени. Настоящият случай не е такъв.
Съдът намира за неоснователно и твърдението,
че полагането на извънредния труд било разпоредено за довършване на започната
работа, която не можело да бъде извършена през редовното работно време. При
тази хипотеза става въпрос за работата, която работникът не е могъл да свърши в
редовното работно време и същевременно не може да бъде продължена през
следващия работен ден, поради което се налага да бъде довършена същия ден след
изтичането на работното време при условията на извънреден труд. В конкретния
случай не се касае за довършване на започната работа, която не могла да бъде
извършена през редовното работно време съобразно графика за деня, тъй като е разпоредено полагане на извънреден
труд на следващия ден. Видно от изготвения
график още при съставянето му, т.е. предварително доста преди сочената
необходимост от полагане на извънредния труд на 24.05.2017г., работодателят е
предвидил полагане на 9 часа извънреден труд от работника Д.Г.. В случая по – скоро
е налице несъобразена с изискванията на
КТ цялостната организация на работата в обекта от страна на дружеството.
За това нарушение на чл.143 ал.2 от КТ
дружеството е санкционирано, съобразно разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ като е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, т.е. в минимално
предвидения размер. Наказващият
орган е е преценил, че липсват основания за прилагане разпоредбите на чл.28 и
чл.415в от КТ. Нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ представлява общия състав на описаното нарушение. Съдът
намира, че в случая не следва да намери приложение чл. 415в ал.1 от КТ. Същата предвижда, че за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Правилно административно
– наказващият орган е издал наказателното постановление без да е приложил привилегирования състав на същото нарушение,
установен в чл.415в ал.1 от КТ. Приложението на разпоредбата на
чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно
нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно
нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на
извършване. В настоящия случай се касае за полагане на извънреден труд от
работник, назначен по трудов договор в дружеството, по разпореждане на
работодателя и доколкото извънредния труд е бил положен,нарушението не може да
бъде отстранено.
По искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, съдът намира, че ВАС на
РБългария се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от
03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС. Според цитираното тълкувателно решение нито в производството
пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство, е
допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от
неговия краен изход.Оказан е друг ред, който жалбоподателят следва да реализира
претенцията си. Ето защо искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се
остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №27-0000450/06.03.2018 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “ТРАНСРЕНТ”
ЕООД с ЕИК 104037146, гр.Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на “ТРАНСРЕНТ” ЕООД с ЕИК 104037146, гр.Велико Търново за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: