Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1143/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Трансрент” ЕООД- гр.Велико Търново срещу Наказателно постановление № 27-0000451/06.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано, като оспорва наличието на неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за приложимост на разпоредбата на чл.415в от КТ, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или да намали размера на наложената санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. След приключването на съдебното заседание е постъпило писмено становище от представител на дружеството с искане да бъде разпитано като свидетел лицето Р.Б.К.. Доколкото искането е постъпило след обявяването на делото за решаване, поставените в него въпроси не е могло да бъдат съобразени от съда. Посоченото в искането лице обаче се е явило в съдебно заседание и е допуснато до разпит в качеството на свидетел по инициатива на съда, като са му зададени въпросите, счетени от съдебния състав за необходими за изясняването на фактическата обстановка. Следва да се отбележи също, че дружеството е било редовно призовано чрез адв.С. на 04.05.2018г. /л.41 от делото/.

Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало дейност по предоставяне на пощенски и куриерски услуги. Във връзка с дейността си същото стопанисвало регионален офис и депо на ул.“Гранит“ №5 в гр.Шумен. На 18.01.2018г. от Г.П.Г. и В.В.Р.-*** била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, а на 26.01.2018г. била извършена и проверка на представени документи. При проверките било установено, че със Заповед №3/08.01.2016г. на „Трансрент“ ЕООД било установено сумирано изчисляване на работното време за складовите служители с месечен период на отчитане, считано от 01.01.2016г. Впоследствие работодателят утвърдил и поименен график за месец септември 2017г. за процесния обект /“График склад- сумирано изчисляване на работното време“/. По силата на изготвения график лицето Г. И. Г., изпълняваща длъжността „склададжия“, следвало да работи общо 169 часа. Установено било също, че със Заповед № 21/21.09.2017г. работодателят е разпоредил посоченият служител Г. ***, да положи извънреден труд считано от 09,00ч. на 22.09.2017г. до 18,00ч. на 22.09.2017г., на основание чл.144, т.5 от КТ. Служителят отработил осем часа на посочената дата, като работодателят начислил и изплатил съответното възнаграждение за извънреден труд. Във връзка с тези констатации на 05.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, е разпоредило съгласно Заповед 21/21.09.2017г. лицето Г. Г. да положи извънреден труд, считано от 09,00ч. до 18,00ч на 22.09.2017г., без да има основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с отбелязване, че ще бъдат представени писмени възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 06.03.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Трансрент” ЕООД- гр.Велико Търново било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.П.Г. и В.В.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не извличат никаква полза от твърденията си, не са в някакви специални отношения с работещите в дружеството и не могат да бъдат счетени за предубедени или заинтересувани. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства. От приложеното по делото копие от платежен фиш /л.33/ е видно, че дружеството е изплащало суми за извънреден труд на лицето Г. Г. и е правило съответните преводи на осигурителни вноски. По делото като свидетел е разпитано и лицето Р.Б.К., който предоставя информация за организацията на работа в процесния обект.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Както беше посочено, нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е 8 часа, съответно-до 40 часа седмично. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на работното време /какъвто е и настоящия случай/ се определя в зависимост от броя на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено време е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Конкретният месец, през който е било въведено сумирано изчисляване на работното време /м.септември 2017г./ е имал 19 работни дни и следователно работниците е следвало да положат не повече от 152 часа труд за месечния период. В графика обаче тези изисквания не са били спазени, като е било планирано лицето Г. Г. да положи общо 169 часа труд през отчетния период. В жалбата се твърди, че не е налице извънреден труд, положен от служителя, тъй като работната седмица не е надхвърлила 40 часа. Изложените аргументи са неоснователни, тъй като в обекта е било въведено сумирано изчисляване на работното време за складовите служители с месечен период на отчитане, а не седмичен, поради което и следва да се прецени дали е надвишена именно месечната норма за работно време. Както беше посочено, с графика за сумирано изчисляване на работното време за процесния месец вече са били надвишени допустимите часове, които е следвало да отработи служителя. При това положение положеният на 22.09.2017г. труд се явява несъмнено извънреден такъв по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, тъй като с полагането му са били превишени границите на нормалното работно време. Положеният труд е извънреден поради тази причина, а не защото работната сила е престирана на официален празник. Следва да се отбележи, че в самата заповед, изходяща от дружеството /л.31 от делото/ изрично е посочено, че се касае за полагане на извънреден труд на 22.09.2017г., като аргументите, изложени в жалбата, че е допусната техническа грешка, трудно могат да бъдат споделени. На следващо място, полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от които не е налице в настоящия случай. В цитираната Заповед № 21/21.09.2017г. като правно основание за полагането на извънреден труд е посочена разпоредбата на чл.144, ал.5 от КТ, в редакцията към момента на нарушението /сега-т.6/, според която извънреден труд е допустим за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. С промяната в чл. 144, ал. 5 КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) е премахнато ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само „ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали“. При тези изменения следва да се приеме, че след промяната всяка работа, започната в редовното работно време, може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя. В случая обаче от приложения график за сумирано изчисляване на работното време е видно, че работата в обекта на 21.09.2017г. е приключила в 21,00ч., когато е бил на смяна служителят Д. Г.. Следващата смяна е била процесната такава, възложена на друг служител-Г. Г., която е започнала в 09,00ч. на 22.09.2017г. Видно е, че не се касае за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, тъй като след 21,00ч. на 21.09.2017г. обектът не е работил и следователно не е налице работа, извършването на която да е започнало в рамките на редовното работно време, но да се е наложило да бъде довършена след изтичането му при условията на извънреден труд. В показанията си св.К. сочи, че е било необходимо полагането на труд от Г. Г., тъй като в противен случай би могло да се стигне до забавяне на пратки и финансови загуби на дружеството. Липсва обаче каквато и да било обективна причина на процесната дата трудът да бъде положен точно от това лице. Следвало е дружеството да възложи смяната на друг служител, който е положил по-малко труд през месеца, за да се избегне превишаването на допустимата месечна норма. При така установеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Не се налага различен извод във връзка с претендираната в жалбата липса на мотиви, въз основа на които е счетено, че се касае за извънреден труд, при положение, че в самата Заповед №21/21.09.2017г., издадена от дружеството, изрично е посочено, че се разпорежда полагането на такъв. При това положение процесуалните права на санкционираното лице не са накърнени реално. Правилно е счетено, че нарушението е извършено на 22.09.2017г., когато е приключило полагането на извънреден труд от служителя Г., а именно с полагането на извънреден труд от посоченото лице е била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ.

Съдът счита и че наказанието е определено правилно, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работника, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на ШАС.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 27-0000451/06.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „Трансрент” ЕООД- гр.Велико Търново, ЕИК:104037146, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: