Р Е Ш Е Н И Е

292/2.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести юни през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1176 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0046291/26.06.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представляващия дружеството и не изпраща представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД извършва търговска-банкова дейност в обект – Офис на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, находящ се в гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №103, като предоставя потребителски кредити. По повод постъпил потребителски сигнал с вх.№В-03-306/23.01.2018 год. на 29.01.2018 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен – свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., представяйки се за потребители, пожелали да получат информация за предоставяне на потребителски кредит за срок от 1 година. Служителят от офиса им издал и предоставил Стандартен европейски формуляр за потребителски кредит анюитетни месечни вноски в размер на 1012.60 лева за срок от една година, като чрез издадения формуляр била изискана такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 50 лева, което било описано в т.4.3 от СЕФ. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2635449/29.01.2018 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 14.11.2017 год. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр от сключен потребителски кредит през месец януари 2018 год. по избор на кредитора. На 07.02.2018 год. представител на дружеството е представил становище по жалбата, Договор за потребителски кредит №FL888415/05.01.2018 год., ведно с принадлежащите към него документи. На 27.02.2018 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0046291/27.02.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е извършило описаното нарушение, доколкото считат, че посочената такса от 50 лева не е действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, а е във връзка с преддоговорни отношения, предшестващи сключване на договора за кредит. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0046291/26.06.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля – Н.И.Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и по-конкретно в т.4.3 от същия е изискано от потребителя заплащане на "еднократна такса за разглеждане на искане за кредит“, която се заплаща при неговото отпускане в размер на 50.00 лева. Посочената такса е включена към раздел „Разходи, свързани с договора“ наред с останалите такси, между които и таксата по обслужване на разплащателната сметка. Посочената такса фигурира и в чл.5, т.1 от Договора за потребителски кредит, предоставен от страна на жалбоподателя в хода на извършената проверка, като посочената такса от 50 лева представлява такса за разглеждане на искането за кредит и се заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не предварително. В тази връзка са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г. и на свидетеля – Н.И.Й., които в съдебно заседание заявяват, че посочената такса не им е била поискана предварително, а е била включена в издадения им Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит.

Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и изисквайки посочената такса от 50 лева е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №145 от 18.05.2017 год. на АдмС - Шумен по КАНД №88/2017 г. и др., които са постановени по идентични казуси.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Съдът не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че свидетелите Г. и Й. са извършвали проверка по друга потребителска жалба и че нарушението, което са констатирали излиза извън предмета на същата. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе свидетелите Г. и Й. са се представили пред служителката като лица, желаещи да изтеглят потребителски кредит, като подробно са посочили условията – сума и срок на кредита. Следователно по време на проведения разговор обслужващото ги лице е било с ясното съзнание и убеждение, че срещу нея стои потенциален потребител, на когото е предоставила в устна форма подробна информация за условията по кредита, като е посочила и евентуалната дължима от него месечна погасителна вноска, лихвата върху сумата, дължимите такси и др., като на същите е бил издаден и връчен и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Следователно с оглед на изложеното се налага извода, че за служителката не е съществувало съмнение относно качеството на лицето, с оглед на което за нея, в качеството й на представител на кредитора е възникнало задължение да спазва предвидените в ЗПК разпоредби. В задълженията на свидетелите, в качеството им на длъжностни лица към КЗП влиза не само извършване на проверка по конкретен потребителски сигнал, но проверка на цялостната дейност на проверяваното физическо или юридическо лице по спазване разпоредбите на ЗПК и други актове, уреждащи дейността на кредитора.

Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0046291/26.06.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: