Р Е Ш Е Н И Е

 

413/26.9.2018г. ,                    гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1196 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-003701 от 05.02.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на В.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който поддържат жалбата на посочените в нея основания и излагат допълнителни мотивите в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.И.В. на 28.12.2017 г. управлявал състав от  пътно – превозно средство, състоящ се от собственият му лек автомобил „Опел Фронтера”, с ДК № Н 1079 ВР и ремарке „Нивиадов“ с рег. № Н 0616 ЕК, негова собственост, като се движил по първокласен път І-2, в посока от гр. Шумен. В близост до км 112+155 от посочения първокласен път бил спрян за проверка от служители сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, при която било установено, че за управляваното от В. ППС няма заплатена винетна такса съответно от категория К-3 за двете ППС или категория К - 2 обща за двете. За констатираното нарушение на същия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 68715 от 28.12.2017 г., с бланкетен номер 068715.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на В.И.В. е нарушена разпоредбата на  чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същия е посочил, че няма възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. След съставяне на акта жалбоподателят е закупил винетен стикер. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-003701 от 05.02.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на В.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелят А.Х.А. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители - П.П. и А.А., които непосредствено са възприели действията на нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са я познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата /ЗП/. Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни средства по републиканските пътища след заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на винетната такса, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата, при заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка“, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от две части: първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци, тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; а втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато са изпълнени кумулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер, по начин, възпрепятстващ повторното му ползване. От материалите по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите П.С.П. и А.Х.А. се установява по безспорен начин, че по време на проверката по отношение на управлявания от В.В. състав от пътно – превозно средство, състоящ се от лек автомобил „Опел Фронтера”, с ДК № Н 1079 ВР и ремарке „Нивиадов“ с рег. № Н 0616 ЕК не е била заплатена винетна такса и не е бил издаден и залепен винетен стикер. Това обстоятелство не се спори и от страна на жалбоподателя. Твърденията на жалбоподателя, че изненадващо и спешно му се наложило да пътува за гр. Шумен и че преди да потегли е поискал да закупи винетка, но е нямало винетки на бензиностанциите, за да си вземе, са голословни и неподкрепени с никакви доказателства.

От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че В.И.В. е управлявал ППС, без да има залепен на съответното место върху предното стъкло какъвто и да е винетен стикер, поради което съдът намира, че същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе административно нарушение.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда “глоба” за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, като предвидената „глоба“ при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 /осем/ места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 /две/ оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за пътищата с 2 /две/ оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 /дванадесет/ тона е в размер на 1500 лв.

В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна норма, съобразявайки се с вида на управляваното от жалбоподателя ППС. Правилно е преценено също, че се касае за пътно превозно средство, теглещо ремарке без платена отделна винетка с максимална маса по-малка от 12 тона по смисъла на посочената разпоредба, при което следва да се приеме, че наказващият орган е изпълнил задължението си да издири приложимия за случая закон.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-003701 от 05.02.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, с което на В.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на       1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: