Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1199/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „П.- С.И.Е.” ООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 18-001063/19.01.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда”, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на противоречия с материалния закон и на съществени нарушения на процесуалните правила. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Процесното неизпълнение на административно задължение се изразява в бездействие, като в тези случаи мястото на извършване на нарушението е това, където дължимите действия е следвало да бъдат осъществени. От показанията на св.П. е видно, че е установена практика в случаи като настоящия да се уведомява ДИТ по седалище на дружеството. Доколкото санкционираното дружество е със седалище в гр.Шумен, съдът приема, че наказващият орган правилно е счел, че мястото на извършване на нарушението е в гр.Шумен и следователно ШРС се явява компетентен да разгледа жалбата. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: На 19.04.2017г. дружеството-жалбоподател сключило Трудов договор №1600 с лицето М.В.И., по силата на който последната се задължила да изпълнява длъжността опаковчик. Договорът бил сключен със срок на изпитване до 19.10.2017г., като за сключването му било подадено уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. На 20.04.2017г. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, след което лицето започнало да изпълнява трудовите си задължения. Въпреки че И. била гражданин на Рускта федерация, санкционираното дружество не уведомило Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за започването на работа на лицето като гражданин на трета държава. На 22.08.2017г. С.М.Л.- главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-Русе била извършена проверка по документи за спазването на трудовото законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 04.10.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е уведомило Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда” в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина от трета държава М.И.. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил изпратен по пощата на жалбоподателя, който не депозирал писмени възражения във връзка със съставянето му. Въз основа на съставения акт, на 19.01.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „П.- С.И.Е.” ООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелката П.Е.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /в редакция, действала към момента на извършване на нарушението/ задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С изменение, публикувано в ДВ №24/2018г. нормата е допълнена, като е уточнено, че уведомяването следва да бъде писмено. Като гражданин на Руската федерация, наетата по трудов договор М.И. се явява гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР към ЗТМТМ, според който това качество притежава лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. При това положение по отношение нея е била приложима нормата на чл.10, ал.1 от посочения закон, като за работодателя е възникнало задължението да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в седемдневен срок от датата на действителното започване на работа- в случая- до 28.04.2017г. От показанията на свидетелката и от останалите доказателства по делото се установява, че това задължение не е било изпълнено нито писмено, нито по друг начин и не само в указания седемдневен срок, но и изобщо- обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и конкретно-същото е издадено в нарушение на чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. По силата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той следва да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава- на общинската администрация за предявяване и подписване. Предвидено е задължение актът да бъде предявен и подписан не по-късно от седем дни от получаването и да бъде върнат незабавно. От своя страна чл.43, ал.5 от ЗАНН установява правило при подписване на акта на нарушителя да се връчва препис от него срещу разписка, а в акта да се отбелязва датата на неговото подписване. Тази процедура в случая не е била спазена, а съставеният акт е бил изпратен по пощата. Процедурата по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН обаче не е самоцелна, а е установена с оглед гарантиране правото на защита на лицето, срещу което е образувано административнонаказателно производство, за да му се даде възможност от най-ранния възможен момент да участва в производството, като се запознае със съдържанието на акта и при преценка- да направи възражения, да даде обяснения или да сочи доказателства и т.н. Съдът намира, че неспазването на правилата за предявяване и връчване на акта представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че в случая пощенската пратка е била получена от лице, за което няма данни да разполага със съответна представителна власт. От приложеното по делото известие за доставяне е видно, че пратката е получена от лице на длъжност продавач, което не е нито представител на дружеството, нито надлежно овластен пълномощник. За лицето също така не е възникнало и задължение да предаде пратката на получателя, като по делото не са налични конкретни доказателства процесният АУАН да е достигнал до знанието на лицето, представляващо дружеството. При това положение съдът намира, че с неспазването на процедурата за предявяване и връчване на акта и замяната ѝ с изпращането на акта по пощата, както и с получаването на последния от неовластено за тази цел лице, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Нарушението би могло да бъде счетено за несъществено само в случай, че са налице доказателства, че актът все пак е достигнал до нарушителя- ако пощенската пратка е получена лично от представляващия дружеството, ако са подадени възражения в тридневен срок и т.н. Данни в подобна насока обаче не са налични по делото. Изложеното становище се споделя и в практиката на ШАС- в решението по КАНД№548/13г. се приема, че спазването на реда за съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на административно нарушение се явява условие за законосъобразност и на наказателното постановление. Приема се и че връчването на акта на лице, за което липсват доказателства, удостоверяващи наличието на пълномощия да получава книжа от името на дружеството, представлява нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, а това е съществен порок на процедурата по издаване на НП, който не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата следва да бъде уважена като основателна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 18-001063/19.01.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Главна инспекция по труда”, с което на „П.- С.И.Е.” ООД -гр.Шумен с ЕИК: 837079380, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.79, ал.4, вр. с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: